Решение № 50 от 05.08.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Шумен, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Ян. М. Н. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223600600193 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 15/05.04.2022г. по НОХД № 1602/2021г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Н. М.. ЮС. с ЕГН 680528800, за виновен в това, че в периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г. в с. Наум, в с. Тодор Икономово, в с. Хитрино и в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Д.Д. заблуждение, че ще му осигури „закупуване“ на осигурителен стаж, у Р. С. Х., че ще съдейства пред ТЕЛК гр. Шумен за определяне на повисок процент нетрудоспособност с цел отпускане на пенсия за инвалидност, у С. ИСМ.

ДЖ., С. Р. М., Х.И.А. и И.С.А., че ще им осигури документи, с които ще могат да получават пенсия в Република България, и с това причинил имотна вреда: на Д.Д.Д. в размер на 3000 лв., на Р. С. Х. в размер на 3500 лв., на С. ИСМ. ДЖ. в размер на 3500 лв., на С. Р. М. в размер на 7000 лв., на Х.И.А. в размер на 4000 лв. и на И.С.А. в размер на 3000 лв., като стойността на причинената имотна вреда е в размер на 24 000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. С присъдата съдът осъдил подсъдимия да заплати: на Р. С. Х. сумата от 3500.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди; на С. Р. М. сумата от 7000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15 ноември 2018г.; и на С. ИСМ. ДЖ., сумата от 3500.00 лева, 1 представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12 ноември 2018 г. Осъдил подсъдимия да заплати на С. Р. М. сумата от 680.00 лв. и на С. ИСМ. ДЖ. сумата от 475.00лв. представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът постановил подсъдимия Ю. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер общо на 560.00 лева и на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР Шумен направените разноски по ДП в размер на 1032.18 лв. По отношение на веществените доказателства, съдът постановил на основание чл. 112, ал. 4 от НПК 1 бр. диск от „Теленор България“ ЕАД, да остане по делото; мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕЙ **** с SD карта, 1 бр.мобилен телефон марка „Самсунг J600“ с ИМЕЙ **** и ИМЕЙ ***** с 1 бр. СИМ карта и 1 бр. SD карта, 1 бр. СИМ-карта на Теленор, 1 бр.

СИМ-карта на Виваком да бъдат върнати на подсъдимия; и 1 бр. мобилен телефон, марка „Asus“ с поставена СИМ-карта на „Теленор“ да бъдат върнати на И.Х.Х..

Така постановеният съдебен акт е обжалван от подс. Н. М.. ЮС. и от защитника на подсъдимия адв.П.Х. от АК – Разград.

С личната си жалба подсъдимият Ю. обжалва само гражданската част на присъдата, като моли гражданските искове да бъдат признати до по-нисък размер и да бъдат отхвърлени до признатия от първата инстанция, както и за законната лихва при съответния отхвърлен размер. Смята, че от доказателствата по делото не може да се направи извод относно размера на вредите, причинени на гражданските ищци, така както е посочен в обвинителния акт и признат от него в съдебно заседание. Заявява, че ще представи допълнителни съображения, след изготвянето на мотивите, но такива не са постъпили.

В жалбата си защитника адв.Х. от АК – Разград изразява пълно несъгласие с постановената присъда и я обжалва изцяло, както в наказателната, така и в гражданската част, като намира, че е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правото на защита, при нарушение на материалния закон и смята, че наложеното наказание било явно несправедливо. Сочи, че разпоредителното заседание в което са приети гражданските искове било второ по ред, след отмяна на акта по предходното, по тяхна въззивна частна жалба и с предявяването на гражданските искове на С.Д. и Р.Х. едва на 09.02.2022г. и приемането им от съда, материалното и процесуално положение на подсъдимия се влошило, което рефлектирало на правото на защита и било съществено процесуално нарушение. Смята, че посоченото от него нарушение може да бъде отстранено единствено по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, като бъде отменена присъдата и делото бъде върнато на РС - Шумен на етапа на разпоредителното заседание, където се конституират гражданските ищци и частните обвинители. Алтернативно посочва, че наказанието е явно несправедливо, макар и наложено при условията на чл.55 от НК и моли да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбите за допустими, а по същество изказва доводи за неоснователност. Намира присъдата за обоснована, законосъобразна и правилна и моли да бъде потвърдена така, както е постановена, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част.

Повереникът на гражданския ищец намира жалбите за допустими, но неоснователни, 2 а присъдата за правилна и справедлива, включително в частта, с която са уважени гражданските искове. Смята, че същите са своевременно предявени, отговарят на чл.84 от НК и относно размера, и относно реда по който е било гледано делото и пълните самопризнания на подсъдимия, както и че от доказателствата по делото се доказва и размера на гражданските искове. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Гражданските ищци М. и Д. изразяват съгласие с изложеното от повереника им.

Гражданския ищец Р.Х. споделя доводите изложени за другите граждански ищци, поддържа първоначалното решение на районния съд и иска присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия адв. Х. от АК – Разград поддържа и двете жалби и излага доводите си, поради които смята, че жалбите им са основателни. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена първоинстанционната присъда, тъй като е резултат от първоинстанционно производство, при което е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при повторното разпоредително заседание били допуснати и конституирани още двама граждански ищци, след като акта от първото бил отменен от ШОС единствено по тяхна частна жалба, поради което при повторно проведеното разпоредително заседание според него не можело да се влоши по този начин положението на подсъдимия.

Според защитата въззивният съд не може да отстрани това нарушение и делото следвало да се върне за ново разглеждане пред Районен съд Шумен в рамките на страните, които били конституирани в съответното им качество на 10.11.2021г.. Алтернативно прави искане и за намаляване на наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд провел предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК е признал всички факти изложени в обвинителния акт и не е провеждан в хода на съкратеното съдебно следствие разпит на свидетелите и вещите лица. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно, че:

Пострадалият Д.Д. живеел в Република Турция, като преди това живял и работил в България, в резултат на което натрупал около дванадесет години трудов стаж, поради което през 2016г. депозирал пред НОИ, ТП-Шумен, заявление, ведно с документи, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От НОИ обаче му върнали документите и му съобщили, че не му достигали три години трудов стаж, за да се пенсионира. На 01.11.2017г. се върнал в Република България. За обстоятелството, че не може да се пенсионира споделил с И.Х.. Последният му обяснил, че познавал човек, който можел да му помогне, а именно подс. Н.Ю.. Д. се срещнал с подс.Ю. и му обяснил, че желаел да се пенсионира и не му достигал стаж. Последният му казал, че е необходимо да си плати стажа и така ще можел да се пенсионира. Казал още, че една година стаж струвала 1000 лв. и можел да му съдейства за закупуването на осигурителен стаж. В периода от 26.11.2017г.27.11.2017г. Д. и подс.Ю. се срещнали пред здравната служба на с. Наум, общ. Каолиново, като при тази среща Д. предал 3 на подс.Ю. сумата от 1800 лв. Преди да предаде на подсъдимия сумата от 1800лв., на 01.11.2017г. Д. му предал и документи, които преди това заедно с него взел от НОИ, ТПШумен, както и го упълномощил да го представлява пред институцията. Подписите на пълномощното били заверени нотариално.

След тази среща Д. се върнал в Турция, като през месец януари 2018г. осъществил връзка с Ю. по телефон. Последният му заявил, че нямал необходимия трудов стаж, поради което били необходими още 1200 лв.. Д. се обадил на М.Р., който обработвал земите му и го помолил да предаде на И.Х. сумата от 1200 лв., който от своя страна щял да я предаде на подсъдимия. След като подс. Ю. получил сумата от 1200 лв. отново се обадил на пострадалия Д. и му съобщил, че му трябвали още 400 лв. и че бил изпратил документите му в гр.София, за да им поставят печат „апостил“. Именно тогава Д. разбрал, че е бил заблуден от подсъдимия и отказал да му предаде последно поисканата сума от 400лв. Едва на 21.03.2019г. Р.Х. /съпруга на И.Х./ предала на Д. документите, които предходната година бил дал на подсъдимия, а именно 11 бр. удостоверения, обр. УП.3 и изготвена от НОИ, ТПШумен справка във връзка с тях. Подс.Ю. не възстановил на Д. сумата от 3000 лв., с което му причинил имотна вреда в размер на 3000 лв.

През месец август 2018г. пострадалият Р.Х., който две години преди това се запознал с подсъдимия в заведение в гр. Шумен, го потърсил. Обадил му се тъй като при първото им запознанство разбрал от Ю., че се занимава с уреждане на пенсии, който му предоставил и телефонен номер за връзка. Уговорили си среща пред магазин „Кауфланд“ в гр.Шумен. На срещата Х. обяснил, че съпругата му - С.Б. е преминала през ТЕЛК, но са и дали само 38 % нетрудоспособност. Подс.Ю. казал на Х., че можел да му помогне, но срещу пари. Обещал му, че съпругата му ще получи 60-70 % нетрудоспособност, като за услугата му поискал сумата от 3500 лв. Обяснил му, че той ще подготви цялата документация, с която съпругата му трябвало да се яви пред ТЕЛК. В началото на месец септември 2018г. подсъдимият и Х. се срещнали пред дома на последния в с.Хитрино, като в автомобила на Ю., пострадалият Х. му предал сумата от 3500 лв. и копия на документите на съпругата му - медицински документи, медицински експертизи и ТЕЛК решения. След като изминали три месеца и Ю. не се обадил на Х., той започнал да го търси по телефона. Свързал се с него, като подсъдимият продължавал да го заблуждава, че ще му съдейства пред ТЕЛК, за да може съпругата му да получи по голям процент нетрудоспособност, което не се случило. В началото на 2019г., тъй като Ю. спрял да отговаря на обажданията на Х., той го посетил в дома му в с.Тодор Икономово и пожелал да му бъдат върнати сумата от 3500 лв. и документите, но подсъдимият не го сторил. За случилото се Х. сезирал органите на МВР.

След като разбрал, че Х. е сезирал органите на МВР, подсъдимият му казал да си оттегли жалбата и щял да му възстанови сумата от 3500 лв.

На 11.11.2018г. пострадалите С.Д. и С.М. посетили пазара в с. Тодор Икономово. Там срещнали С.Р. и И. М., които ги поканили на гости у свид.А.М.. Четиримата отишли в дома на М., като жените се събрали в една стая, а мъжете-в друга. В хода на разговора, чиято тема била недостига на средства свид. А.М. споделила, че познавала лице, което срещу заплащане можело да уреди стаж за пенсия, а именно подс. Н.Ю.. Споделила още, че 4 подсъдимият бил направил много хора пенсионери. Пострадалата Д. пожелала да се срещне с Ю. който дошъл след около час. Тя извикала съпруга си С.М. и двамата се запознали с подсъдимия. Последният обяснил, че идвал от пенсионното и в потвърждение на думите си им показал документ, който те не прочели, като ги уверил, че ще послужи за пенсиониране и той го бил осигурил. Такива щял да осигури и на тях. Обяснил, че хората, на които съдействал пред НОИ чакали около два-три месеца, след което започвали да получават пенсия. С.М. на няколко пъти запитал подс.Н.Ю. да не би да ги снабди с фалшиви документи, но той го уверил, че не е така. Пострадалата Д. запитала каква е цената на стажа, който със съдействието на Ю. щели да закупят. Последният отговорил, че цената за една година стаж бил 250 евро или 500 лв. Д. се усъмнила за момент в думите на обвиняемия и му обяснила, че в Република България имала само девет години трудов стаж. Подсъдимият обаче я уверил, че въпреки малкото години трудов стаж, щял да може да й осигури получаването на пенсия като я снабди с необходимите документи. Поискал трудовата книжка на Д. и снимал с мобилния си телефон личната й карта. Уговорили се на 12.11.2018г. да предадат на подсъдимия необходимите средства за закупуването на стажа, респ. за получаването на документи във връзка с него.