Решение № 1067 от 19.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Плевен, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430101102 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Плевен, срещу В. Ц. Ф., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца 616.36 лева главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода 30.10.2019г. – 25.05.2022г., предоставени на адрес: ***, с ИТН ***, абонат № ***; 101.94 лева - лихва за забава за периода 29.11.2019 г. до 21.11.2022г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, които суми са били присъдени по ч.гр.д. ***/20***г. на *** по Заповед за изпълнение № ***/***г. Ищецът твърди, че за процесния период на главницата ответникът е бил собственик на имота, партидата е била прехвърлена на името на нов собственик – Зизи ВЛ ЕООД на 26.05.2022г., а до този момент се е водила на името на *** *** Ф.а. Претендира разноски.

Особеният представител на ответника, оспорва исковите претенции.

Твърди, че вземането за периода 29.11.2019г. – 21.11.2022г. е погасено по 1 давност, доколкото се касае за периодични вземания, прави възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД – за кратката тригодишна давност, и моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № ***/20***г. по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на 29.11.2022г. пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника В. Ц. Ф. за следните суми – 616.36 лева - главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода 30.10.2019г. – 25.05.2022г., 101.94 лева лихва за забава за периода 29.11.2019 г. до 21.11.2022г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева за деловодни разноски и 50.00 лева юрк. възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***/***г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 26.01.2023г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда. Искът е предявен в законоустановения срок – на 27.02.2023г./първи работен ден, понеделник/, поради което съдът го приема за допустим.

Видно от представената от ищеца справка по лице на СВ-***, стр. 19 от справката, стр.159 от делото, ответникът е получил дарение на имот от своята *** *** Ф.а и *** *** Ф.а, а от представения нотариален акт за дарение №*** на *** *** се установява, че дарението е било на 5/6 ид. ч. – наследствени на дарителите, от процесния имот. В нотариалния акт за дарение е записано, че *** Ф.а има право да обитава имота докато е жива. На 12.01.2015г. имотът е бил ипотекиран изцяло от ответника, а видно от вписаното на 22.03.2022г. постановление за възлагане на недвижим имот, след проведена публична продан по изп.д. ***/20***г. на *** Т.К., целият имот, за който е устаяновено, че е бил собственост на ответника, е възложен на Зизи-ВЛ ЕООД. На 26.05.2022г. юридическото лице - нов собственик на имота, е въведен във владение, и на същата дата е подал заявление за откриване на партида на негово име при ищеца. В заявлението е посочено, че партидата преди това се е водила на името на *** *** Ф.а, а и от 2 представените 32 бр. фактури за процесния период /л. 17 – 48 от делото/ е видно, че партидата на абонат № *** е била водена на името на това лице и то е вписано в самите фактури. За процесния период - 30.10.2019г. – 25.05.2022г., ищецът е представил освен посочените фактури за предоставени в имота ВиК услуги, също и два констативни протокола за посещение на адреса от 01.02.2022г. и 14.02.2022г., неподписани от абоната, покана за доброволно плащане, на която е отбелязано, че абонатът не открит, и справка за консумация, от която е видно, че се дължи главница в размер на 616.36 лева за целия период. По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, както и доказателства за тяхното публикуване на 29.08.2014г. във вестник „Новинар“.

Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от ответника. Изготвени са служебно справки от НБД Население, от които се установява, че ответникът е *** на *** *** Ф.а /сочена за абонат във фактурите/, че същата е починала на ***. и след смъртта си е оставила за наследници ответника и неговата *** *** Ф.а – ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответникът – като собственик още от 1992г. на водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. Ответникът е бил собственик на целия имот още от дарението на идеалните части на неговата *** и *** до 26.05.2022г. - датата на въвод във владение на новия собственик, и независимо, че партидата се е водила на името на неговата ***, именно той, като собственик, и по силата на § 1. ал.1 т. 2 б. а от ДР на ЗРВКУ, и на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., е бил потребител на ВиК услуги. Съдът приема, че имотът е присъединен към мрежата на ищеца, доколкото имотът е с абонатен номер при ищеца, има отчитания по водомер и е налице месечно отчитане на потребените услуги. В случая е без значение на чие име е водена партидата, доколкото от значение е собствеността на имота, а липсват твърдения или данни по делото, върху имотът да е учредено право на ползване на друго лице, което да освобождава ответника от качеството на потребител /съгл. чл.

3

3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., това е друга възможност за придобиване на това качество/. Настоящият състав не приема, че уговореното в нот.акт за дарение от 1992г. право на обитаване на лицето *** Ф.а в процесния имот представлява учредено право на ползване /доколкото обитаването е само част от правото на ползване/, но дори и да можеше да се приеме, че върху ид.ч. от имота е имало учредено право на ползване, то то се е погасило със смъртта на *** Ф.а през 2012г. и не следва да се обсъжда за искови претенции, касаещи период 2019г.-2022г. Горното налага извод, че задълженията за предоставени от ищеца услуги за исковия период са дължими от ответника и произтичат от качеството му на собственик на имота, в който услугите са предоставени.

Установената липса на плащане на главниците сочи, че и претендираната законна лихва за забава, изчислена съобразно правилата в чл. 44 от ОУ на ищеца, също се явява дължима.

Спорен по делото е въпросът дали сумата за предоставената услуга е дължима, или тя е погасена по давност, с оглед направеното възражение за изтекла давност. Безспорно давността за периодичните вземания тече за всяко едно месечно вземане поотделно. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – 29.11.2022г.

Претенцията за главница е за услуги, фактурирани за период 30.10.2019г. – 25.05.2022г., а изискуемостта на всяко отделно вземане по фактурите, съгл. чл. 33 ал. 2 от ОУ, е възниквала след изтичане на 30 дневен срок след датата на фактуриране. Т.е. – за първото периодично вземане изискуемостта е настъпила на 30.11.2019г. и към датата на подаване на исковата молба по смисъла на чл. 422 от ГПК - 29.11.2022г. тригодишната давност за него не е изтекла. За всяко следващо вземане, давността е започвала да тече с един месец по-късно от предходното, и нито едно от вземанията не е погасено с кратката тригодишна давност. Горното сочи, че при предявена претенция на 29.11.2022г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД – тригодишна върху периодичните платежи, не е изтекла нито за главниците по отделните фактури, нито за лихвите върху тях. При това положение, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, 4 че следва да присъди разноските по двете производства, в тежест на ответника. По исковото производство ответникът дължи на ищеца разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определя служебно в размер на 100.00лв., ДТ от 25.00лв., депозит за особен представител - 300.00лв, или общо 425.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, които възлизат на 75.00лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че В. Ц. Ф., ЕГН **********, ***, ***, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, следните суми: 616.36 лева - главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода 30.10.2019г. – 25.05.2022г., предоставени на адрес: ***, с ИТН ***, абонат № ***; 101.94 лева - лихва за забава за периода 29.11.2019 г. до 21.11.2022г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, които суми са били присъдени със Заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д. ***/20***г. на ***.

ОСЪЖДА В. Ц. Ф., ЕГН **********, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, разноски в исковото производство в размер на 425.00лв.

ОСЪЖДА В. Ц. Ф., ЕГН **********, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № ***/20***г. на *** в размер на 75.00лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5

6