Решение № 15440 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15440 гр. С., 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110156742 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А. срещу "С-к" АД, в която се твърди, че на 25.04.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №******за сума в размер на 400,00 лева при годишен лихвен процент от 36 %, годишен процент на разходите от 42,58 % и срок за погасяване от 30 дни. В чл. 19 от договора било уговорено, че страните се съгласявали договорът за заем да бъдат обезпечен с гарант, отговарящ на условия, посочени в приложимите общи условия на заемодателя, или с банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19 за предоставяне на обезпечение, заемателят дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, която се заплащала разсрочено заедно с всяка погасителна вноска. На ищеца била начислена такава неустойка в размер на 108,00 лева, като той заплатил същата, ведно с всички други дължими суми по сключения договор, спрямо който приложение намирала законовата уредба за защита на потребителя, какъвто тя се явявала като страна по договорите. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит като неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради противоречие с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и заобикаляне нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за . Отправено е искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, а в условията на евентуалност - на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща начисляването на неустойка в размер на 0,9 % при непредоставяне на обезпечение. Претендират се и 1 сторените разноски по делото.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "С-к" АД за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответнотодружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на поддържаното от ищеца становище за недействителност на процесния договор, съответно - на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит от разстояние № ******от 25.04.2023 г., сключен между А. Г. А. и "С-к" АД, съответно - на клаузата на чл. 29 от договора, като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор (съответно - клаузата на чл. 29 от договора) са нищожни поради наличието на неравноправни клаузи; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - 3 ЗЗД за признаване за установено, че процесният договор (съответно - клаузата на чл. 29 от договора) са нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.

За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: сключването на процесния договор със съдържание, идентично с описаното в исковата молба; наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на процесния договор, съответно - на клаузата на чл. 29 от договора. От своя страна ответникът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по процесния договор.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ сключването между А. Г. А. и "С-к" АД на Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 25.04.2023 г. за сума в размер на 400,00 лева при годишен лихвен процент от 36 %, годишен процент на разходите от 42,58 % и срок за погасяване от 30 дни; 2/ наличието на уговорка по чл. 29 от договора, съгласно която в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19 за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска по кредита; 3/ начисляването по процесния договор в тежест на ищеца на неустойка по чл. 29 от договора в размер на 108,00 лева; 4/ заплащането от ищеца в полза на ответника на всички задължения по процесния договор за кредит, включително и неустойката в размер на 108,00 лева.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на 2 услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно - стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – вж. и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

От представения Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 25.04.2023 г. се установява, че общият размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия е 400 лева, представляващ максималният размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на кредита. Посочено е, че размерът на първия транш по кредитната линия е 400 лева, както и че условие за усвояване на всеки следващ транш е пълното погасяване на задълженията по предходните траншове; подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на Анекс към договора за кредит. Уговорено е, че лихвеният процент по кредита е 36 %, при ГПР 42,58 %. Общо дължимата сума е посочена в размер на 412 лева със срок на погасяване на първи транш - 1 месец. Съгласно чл. 1, ал. 11 кредитът е отпуснат с обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

В чл. 19 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3-дневен срок от подписване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 19 е посочено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

В чл. 29, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е 3 предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Съгласно приетия погасителен план отпусната сума по кредита е 400 лева; срокът на кредита в месеци – 1 месец; дата на първа вноска - 25.05.2023 г.; месечен лихвен процент - 3 %; годишен лихвен процент - 36 %. В погасителния план е посочено, че при хипотезата на чл. 22, т. 2 от Общите условия общо дължимата сума е в размер на 520 лева, от която 400 лева главница, 12 лева - лихва и 108 лева - неустойка поради непредоставяне на обезпечение.

Съдът намира за основателни аргументите на ищеца за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. „а“ от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.