Решение № 136 от 30.05.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. С., 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500149 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решениe № 57/28.02.2025 г. по гр. д. № 1412/2024 г. С.ски районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани кумулативно и обективно съединените осъдителни искове, предявени от Л. И. Д. срещу Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ – гр. С., както следва:

Иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за сумата от 2 234, 28 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 16.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 2 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 310, 31 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.

Иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за сумата от 1 412, 57 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г. обезщетение за 86 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от 1

ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 196, 19 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.

Иск с правно основание чл. 422 ал. 3 от КТ за сумата от 3 795 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № ДО1І192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 527, 07 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лева.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищцата Л. И.

Д., чрез пълномощник адв. В.П., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, така и в Анекса към КТД не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага; изменението на КТД с анекса следва да се прилага към всички работници/служители, които към 2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Твърди се, че след като страните по КТД преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва да се отнася за всички, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Сочи се в жалбата, че следва да се съблюдава принципа на равенството, като се прави позоваване на редица решения на Конституционния съд. По повод приетото относно спазване на разчети за средства и утвърдени бюджети са прави позоваване практика на ЕСПЧ, приемаща, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата.

Твърди се във въззивната жалба, че обратното тълкуване на анекса и отказа за изплащане на полагащо се трудово възнаграждение е дискриминационно третиране, което е притовоправно и е форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Прави се позоваване на съдебни решения на ОС – Бургас и ОС – Русе. Твърди се, че преобладаващата съдебна практика 2 приема тези искове за основателни, както и че се наблюдава уеднаквяване на практиката, като се цитират решения на окръжни съдилища, като се цитират и подробно редица решения на различни съдилища. Сочи се също, че има и тълкувания, че дори изобщо не е нужно да бъдеш член на синдикална организация, защото увеличението е предвидено за всички работещи, независимо дали са членове на СО или не, като са цитирани редица решения на различни съдилища.

Прави се позоваване и на Решение № 40 по В. гр. д. № 8/2025 г.а на ОС – С. и Решение № 231 по гр. д. № 357/2024 г. на РС – М.. Изнесена е и статистика на уважени искове по съдилища.

В заключение се сочи, че извън правната страна на спора, съществуват и правни принципи, които имат по-висока ценностна значимост – принципите на гражданското право и процес и принципа на добросъвестност, справедливост и равенство на страните, като в тази връзка се изтъкват приносите и заслугите на ищцата като учител и педагог с дългогодишен стаж.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменоно обжалваното решение и се уважат изцяло исковите претенции; претендира са адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ гр. С., чрез пълномощник адв. Е.Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В отговора се твърди, че разминаването в тезите на страните е породено от възприемането,че се касае за договорни, а не за публични отношения. Твърди се, че във въззивната жалба се прави позоваване на практика на наднационална юрисдикция, която обаче се отнася до спорове, свързани с накърнени права на граждани в рамките на публичноправни отношения и тези разрешения не следва да се пренасят в отношенията между страните в настоящото производство.

Твърди се, че представеното становище на МОН е конкретизация на волеизявлението на една от страните при сключване на Анекса от 10.08.2023 г. Според възиваемия спрямо този анекс следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, които биха се дерогирали единствено от специална законова разпоредба, каквато в случая липсва; самият факт, че е налице разминаване между официалните становища на страните по анекса свидетелства за липса на съгласие по този аспект на регламентираните с анекса отношения и следователно – липсва основание за съществуване на претендираните имуществени права. Твърди се, че регулацията в КТД на отношения с обратна сила би противоречала на закона в случай, че тя е насочена към изменение на вече прекратени трудови правоотношения.

Прави се позоваване на Решение № 726/28.06.2024 г. по В. гр. д. № 726/2024 г. на ОС – Варна, като се сочи, че доколкото ищцата е нямала качеството на работник/служител към момента на подписване на Анекса от 3

10.08.2023 г., поради което и не би могла да се ползва от него; всички лица, които са напуснали системата на средното образование преди 10.08.02023 г. не би трябвало да бъдат обхванати от тази норма – те вече нямат трудово-правна връзка с институцията, в която са работили, ,което прави невъзможно директорът да издава каквито и да е било актове, касаещи промяна във вече несъществуващо трудово правоотношение и каквито актове КТ не допуска.

Допълва се, че към 10.08.2023 г. ищцата не е била и член на учителски синдикат.

Развиват се доводи в отговора, че е недопустимо в случая прилагане на разширително тълкуване, което е недопустимо за обратна сила, която е изключение в правото, а и защото няма еднопосочна воля по този въпрос между страните, подписали анекса към КТД. Сочи се, че са налице и други съображения, свързани с бюджетния аспект, като следва да се има предвид и цента на колективното договаряне – уговаряне на по-добри условия на труд като форма за стимулиране и задържане на работещите в системата на образованието, през която призма не може да се говори за наличие на дискриминация спрямо лицата, излизащи от системата. Прави се позоваване на практика на ВКС.

Сочи се в отговора, че самата ищца признава за съществуването на неясноти в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, както и в процесния анекс относно прилагането на изменението с обратна сила, като се сочи, че е налице неяснота относно основанието, на което ищцата претендира правото си.

В отговора се сочи, че цитираните в жалбата принципи касаят отношения между частноправни субекти и субекти на публичната власт, а в настоящия случай нито се касае за публично правоотношение, нито цитираните принципи биха били накърнени от осъществяването на застъпваната от ответника теза; страна по КТД е Министерство на образованието и науката, но като равнопоставена страна. Сочи се, че сред субектите, договорили процесния анекс, са представителните организации на работниците, поради което не може да се приеме, че е налице неравно третиране, тъй като липсва елемент на едностранност и властност на установената воля, с която частноправните субекти са задължени да се съобразят.

В отговора се оспорват твърденията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно; претендират се разноски за въззивната инстанция.

Прави се искане за приемане като доказателства приложени към отговора становища на МОН.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. От пълномощникът й адв. В.П.а е депозирано писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

4

За въззивемия пълномощникът адв. Е.Д.-Р. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

По делото безспорно е установено, че ищцата Л. И. Д. е полагала реално труд в Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ гр. С. като старши учител с основно трудово възнаграждение в размер на 1 666 лева, допълнителни възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит в размер на 633, 08 лева и за ІV ПКС 35 лева, до 16.07.2023 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ.

От издадената от Независим учителски синдикат служебна бележка от 05.11.2024 г. е видно, че ищцата до 16.07.2023 г. е членувала в СД на НУС при ППМГ „В. Левски“ гр. С.. Независимия учителски синдикат е страна по КТД и Анекс към него от 10.08.2023 г.

Не е спорно, а и от представения Анекс от 10.08.2023 г. към КДТ от 06.12.2022 г. се установява, че текстът на чл. 27 е изменен, като за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ал. 2 на чл. 27 предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.

27, ал. 3, т. 2, индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между страните и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.