Решение № 69 от 04.08.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С., 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Ив. К. Ив. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600284 по описа за 2022 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 65/12.05.2022г. постановена по НОХД № 329/2022г. на Районен съд - С. подс. М. АЛ. Ч. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата на м.август 2021г. до 24.09.2021г. от вилен имот № 89, находящ се в м.Д.р. в гр.С., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва:

-на неустановена дата от м.август на 2021г. отнел чужди движими вещи – 2 броя употребявани дрелки марки „Елтос“ на стойност 64 лева, на обща стойност 128 лева; 1 брой употребяван карбофлекс марка „Елтос“ на стойност 120 лева; 1 брой употребявана електрическа резачка за дърва на стойност 48 лева; 3 броя употребявани лозарски ножици на стойност 6 лева, на обща стойност 18 лева, всичко на стойност 314 лева;

-на неустановена дата в периода от 22.09.2021г. до 24.09.2021г. отнел чужди движими вещи – 4 броя употребявани бидони по 120 литра на стойност 20 лева, на обща стойност 80 лева; 1 брой употребявана гроздомелачка на стойност 35 лева и 1 брой употребявана кантар везна на стойност 40 лева, на обща стойност 155 лева, всичко на обща стойност 469 лева, от владението на собственика им Д.Х.Б. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ , вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 и същият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и осем 1 месеца при първоначален строг режим. Със същата присъда подс. Ч. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 107,25 лева (в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..

Въззивна жалба е подадена от подс. Ч. чрез служебния му защитник - адв. Д.С. от АК С. с искане въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на две години, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде една година и четири месеца. В жалбата се твърди, че при определяне на наказанието районният съд не отчел наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно това, че: подсъдимият признал вината си; инкриминираните вещи били на стойност под една минимална работна заплата; той сътрудничел за изясняване на фактите по случая в хода на досъдебното и съдебното производство; искрено се разкаял за стореното, поради което наложил едно несправедливо, значително увеличено по размер наказание.

Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наложеното с обжалваната присъда наказание към минималния размер е несъразмерно ниско с оглед степента на обществена опасност на дееца, но тъй като липсвал протест и нямало как да бъде завишено, предлага да бъде потвърдена изцяло постановената присъда.

Подс. М.Ч., редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник.

Защитникът поддържа жалбата и моли за уважаването й на основанията, посочени в нея.

Предлага присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наказанието на подс. Ч. и след редукцията по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено на една година и четири месеца лишаване от свобода. Подс. Ч. също моли за намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Изказва съжаление за постъпката си.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от лице с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС - С. е образувано по внесен от РП -С. обвинителен акт против подс. М. АЛ. Ч. с обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие. Подс. Ч. се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Не е оспорена фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. С оглед правилата на гл. XXVII от НПК и направените от подсъдимия самопризнания, и след констатация, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

От приобщените по делото доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

2

Подс. М. АЛ. Ч. е със средно образование, разведен, не работи, осъждан.

През м. август на 2021 г. Д.Х.Б. от гр. С. се запознал с подс. Ч., който бил бездомен и безработен. Свид. Б. стопанисвал вилен имот № 89, собственост на тъща му В. В. Д., находящ се в м. „Д.р.“ в гр. С.. Д. не посещавала имота от години, защото била възрастна и болна. Имотът се състоял от дворно място с метална барака и сграда от две стаи, които свид.

Б. ремонтирал. Мястото било обградено от всички страни с ограда и порта, която се заключвала и в него не живеел никой. Свид. Б. посещавал имота почти всеки ден. Поради това свид. Б. решил да настани в металната барака, намираща се в посочения вилен имот подс. Ч., тъй като същият щял да му помага с ремонта на вилата, който свид. Б. извършвал по това време. В посочената метална барака свид. Б. съхранявал вещи, негова собственост – инструменти (две дрелки, голям флекс, електрическа резачка за дърва, три лозарски ножици), четири бидона, машинка за мелене на грозде, кантар-везна и др., които купувал през годините и използвал при ремонта на вилата и във всекидневието си. Свид. Б. предоставил ключ на подс. Ч. за имота и за металната барака. Същият имал разрешението да спи в металната барака, но нямал разрешение да се разпорежда с вещите, които свид. Б. съхранявал в имота. Известно време след като се настанил в горепосочения вилен имот, на неустановен ден от м. август на 2021 г. подс. Ч. решил да извърши кражба на вещи, намиращи се в металната барака, в която спял – 2 броя дрелки марка „Елтос“, 1 брой карбофлекс марка „Елтос“, електрическа резачка за дърва и 3 броя лозарски ножици, които вещи били употребявани. Същите взел и занесъл за продаване в заложна къща. Подс. Ч. не съобщил за стореното на свид. Б.. Около 4-5 дни след настаняването на подсъдимия в имота свид. Б. посетил същия със свид. Б.Н.. Свид. Б. отключил дворната порта, а след това и бараката, в която спял подс. Ч. и забелязал, че от бараката му липсвали две дрелки марка „Елтос“, карбофлекс марка „Елтос“, електрическа резачка за дърва и 3 броя лозарски ножици. Подс. Ч. не бил в имота по това време и свид. Б. му се обадил да се прибере.

Връщайки се в имота, подс. Ч. признал пред свид. Б. и свид. Н., че взел вещите без негово разрешение и ги продал в заложна къща, но обещал да му ги върне или плати. Въпреки извършеното деяние свид. Б. оставил подс. Ч. да пребивава в металната барака и не съобщил за кражбата в полицията, тъй като се надявал същият да върне отнетите вещи. На неустановена дата в периода от 22.09.2021 г. до 24.09.2021 г. подс. Ч. решил да открадне отново четири употребявани бидони с вместимост 120 литра, гроздомелачка (машинка за мелене на грозде) и кантар везна, които вещи също били употребявани. Свид. Б. посетил имота и установил липсите на горепосочените вещи, обадил се на подс. Ч., който не бил във вилното място, двамата се срещнали в кв. „М.“ на гр. С. и подс. Ч. признал, че взел горепосочените вещи и ги предоставил на свой познат да си обере и смели гроздето, като обещал, че до дни щял да върне вещите, което не сторил. Поради това свид. Б. впоследствие подал жалба в РУ – С.. По случая била образувана предварителна проверка, а впоследствие и досъдебно производство. По случая работел свид. К.С., служител на РУ – С., който провел беседа с подс. Ч.. Последният признал пред полицейския служител, че е извършил кражбата на четири бидона и машинка за мелене на грозде, но отрекъл да е взел останалите вещи.

Работейки по случая, свид. Стоянов установил, че подс. Ч. извършил и друга подобна 3 кражба, отново от друг вилен имот, на който се представил за собственик и разпродал вещите, до които имал достъп, за което било образувано друго досъдебно производство. По настоящия случай не е установен купувачът на вещите, собственост на свид. Б., поради което били проведени разпити на свид. Е.Д. и свид. К.Б., които закупили други вещи от подс. Ч., но двамата отрекли да са закупили употребявани дрелки марки „Елтос“, употребяван карбофлекс марка „Елтос“, употребявана електрическа резачка за дърва, употребявани лозарски ножици, употребявани бидони по 120 литра, употребявана гроздомелачка и употребявана кантар везна. Свид. Д.К. също отрекъл да е закупувал горепосочените вещи от подс. Ч., на когото последният също предлагал за продаване вещи.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, пазарната стойност на откраднатите вещи е определена от вещото лице, както следва: 2 броя употребявани дрелки марки „Елтос“ на стойност 64,00 лева, на обща стойност 128,00 лева; 1 брой употребяван карбофлекс марка „Елтос“ на стойност 120,00 лева; 1 брой употребявана електрическа резачка за дърва на стойност 48,00 лева; 3 броя употребявани лозарски ножици на стойност 6,00 лева, на обща стойност 18,00 лева; 4 броя употребявани бидони по 120 литра на стойност 20,00 лева, на обща стойност 80,00 лева; 1 брой употребявана гроздомелачка на стойност 35,00 лева и 1 брой употребявана кантар везна на стойност 40,00 лева, като общата стойност на вещите е определена на 469,00 лева, собственост на Д.Х.Б. от гр. С..

Тази фактическа обстановка въззивният съд прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин и от първата съдебна инстанция, не се оспорва от страните и кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Първоинстанционният съд е изложил съображения защо кредитира доказателствените източници. Обосновано съдът се е доверил на показанията на свидетелите Д. Б., Б.Н., К.С., Д.К., Е.Д. и К.Б., кредитирал е заключението на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, което допринася за изясняване конкретни обстоятелства по делото и се е доверил на писмените доказателства, всичките безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и относими към предмета на делото. Направеното от подсъдимия самопризнание в хода на първоинстанционното производство кореспондира изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимия за това.

Настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на доказателствените материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Гласните и писмените доказателства и заключението на съдебно - оценителна експертиза в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации, приети за установени от районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.