Решение № 362 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100502027 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Х. Х. и Ж. Д. Х., двамата от гр.Б., със съдебен адрес гр.Б., ул.“Ген.Гурко“ № 18, ет.2, подадена чрез пълномощник адв.Николай Славов, против решение № 260175/04.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 1133/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Е. К. М. с адрес гр.С., ул.“Л.“ № *, ап.*, че А. Х. Х. и Ж. Д. Х., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на основание Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в погашение на задължение № 156, том Х, рег.№ 11995, дело № 1878/10.11.2020 г. на нотариус Стоян Ангелов и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в погашение на задължение № 159, том Х, рег.№ 11999, дело № 1881/10.11.2020 г. на нотариус Стоян Ангелов, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Н., ж.к.“Ч. м.“, ет.*, обект скл.*, находящ се на етаж * в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 43,74 кв. м., прилежащи части; 8,449 %, равняващи се на 8,32 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта –

1

***, над обекта – ***; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Н., ж.к.“Ч. м.“, ет.*, обект скл.*, находящ се на етаж * в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 45,46 кв. м., прилежащи части; 9,315 %, равняващи се на 9,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

С решението А. Х. Х. и Ж. Д. Х. са осъдени да заплатят на Е. К. М. сумата от 4292.91 лв. за разноски по делото.

Във възззивната жалба на А. Х. Х. и Ж. Д. Х. се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за недпустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Въззивниците излагат доводи за недопуснатимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, като сочат, че в исковата молба и в допълнителното становище на ищцата по повод възраженията на ответниците за липса на правен интерес е заявено от нея, че собственик на процесните обекти е била Община Несебър по силата на приращение и правният й интерес произтичал от упражняваната от нея фактическа власт върху имотите, за които впоследствие би могла да уреди въпроса с общината. В тази връзка се счита, че след като на основание чл.92 ЗС имотите са собственост на общината още към момента на изграждането им, то ищцата очевидно няма качеството на владелец, тъй като имотите не са били собственост на М. Т., с която тя е сключила предварителни договори, поради което упражняваната от нея фактическа власт върху двата общински обекта представлява само „държане“ по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и е следвало да демонстрира промяната на намерението си в такова за своене на имотите по отношение на собственика – Община Несебър, каквито действия на ищцата не са доказани по делото. Поради това се счита, че в случая не е установено и доказано владение, което сочи на липса на възможност ищцата да придобие процесните имоти на оригинерно основание в бъдеще, което обуславя и липсата на правен интерес от предявения иск. Според въззивниците, за да е налице правен интерес е следвало съвместно с настоящата претенция да е предявена и такава за установяване, че имотите не са общинска собственост, доколкото към момента продължава да е налице мораториум върху придобивна давност за държавни и общински имоти съгласно § 1 от ЗИД на ЗС и поради това се счита, че без да са отречени правата на общината, ищцата всъщност не предявява защита на свои права или възможност да придобие такива, а чужди права в противоречие с чл.26, ал.2 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени и пространни съображения за неоснователност на предявения иск, като след извършен собствен анализ на събраните доказателства се счита, че в случая не е налице недопустимо нарушаване на строителните правила и 2 нормативи при реализиране на строителството на сградата, в която се намират процесните имоти, а напротив – съобразяване на предвижданията по ПУП за поземления имот, като в обема на правото на строеж е включена и площта на етажа, в който са разположени двата обекта-складове, тъй като тяхната площ не увеличава РЗП на сградата и същата е в рамките на допустимото застрояване по плана, поради което са били налице всички изисквания за прехвърляне на имотите.

В заключение, молят съда да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати производството по предявения иск. При условията на евентуалност, въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на иска. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Е.

К. М., подаден чрез пълномощника адв.Анни Георгиева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се неведените от въззивницата възражения за липса на правен интерес и доводите против основателността на иска, за което също са изложени съображения, се изразява съгласие с изводите от районния съд. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени нови доказателствени искания.

Претендират се разноски за въззивното производство.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е. К. М. против А. Х. Х. и Ж. Д. Х., за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Н., ж.к.“Ч. м.“, ет.*, обект – склад № *, находящ се на * етаж в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 43,74 кв. м., прилежащи части; 8,449 %, равняващи се на 8,32 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта

– ***, над обекта

–

***; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Не., ж.к.“Ч. м.“, ет.*, обект – склад № *, находящ се на * етаж в сграда с идентификатор ***, жилищна 3 сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 45,46 кв. м., прилежащи части; 9,315 %, равняващи се на 9,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Предявената искова претенция е обоснована от ищцата със следните обстоятелства:

Ищцата сочи, че е сключила с М. Т. предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 05.07.2013 г., с който Т. се задължима да й продаде апартамент № 5, ляв, на площ от 45.46 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и тераса, ведно с 9.18 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, като заедно с общите площта на апартамента е 54.63 кв.м., находящ се гр.Н., кв.Ч. м. в ЗП № *, парцела със застроена площ от 84 кв.м. и РЗП от 259 кв.м. съгласно одобрени проекти от 24.08.2011 г. и разрешение за строеж № 63/27.10.2011 г.

Продажната цена за имота била уговорена в размер на 28500 евро, а срок за прехвърляне с окончателен договор – 2-месечен от въвеждане на сградата в експлоатация и заплащане на цената. Твърди се, че продажната цена е била изплатена изцяло от ищцата, а владението върху имота й е било предадено през м.юли 2013 г.

Със споразумение о т 18.08.2015 г. с М. Т. ищцата резервирала покупката на апартамент * – десен, ет.* в същата сграда, като оттогава й било предадено владението и върху този имот, а по-късно между нея и Т. бил сключен предварителен договор от 03.11.2018 г. за закупуването на апартамент № *, десен, на площ от 45.46 кв.м., изграден в описаната по-горе сграда, като срок за прехвърляне с нотариален акт не бил уговорен, а уговорената продажна цена от 15000 евро била заплатена от ищцата при подписването му.

Ищцата М. твърди, че при сключването на предварителните договори и споразумението не е знаела, че М. Т. не е била собственик на имотите, като впоследствие било установено, че не е разполагала с учредено право на строеж или право на собственост върху процесните имоти и същите представлявали незаконно строителство, което тя се опитала да узакони, но без успех, тъй като липсвало издадено от разрешение за строеж за надстройката от страна на собственик на поземления имот *** по КККР на гр.Несебър – Община Несебър, която и до днес се явявала собственик на земята.

Междувременно, на 10.11.2020 г. ответникът А.Х., по време на брака му с ответницата Ж.Х., се снабдил с Нотариален акт № 159, том Х, рег.№ 11999, дело № 1881/2020 г. и Нотариален акт № 156, том Х, рег.№ 11995, дело № 1878/2020 г., с които М. Т. му прехвърлила собствеността върху двата процесни недвижими имота срещу погашение на задължение въз основа на споразумение от 09.11.2020 г. Ищцата 4 твърди, че тези нотариални сделки не са породили вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителят М. Т. не е разполагала с право на собственост или учредено в нейна полза право на строеж върху склад № * и склад № *. Отделно се сочи, че А.Х. не е имал право да договаря сам със себе си и липсвало съгласие на прехвърлителката за разпореждане с тези имоти. Счита се, че горните нотариални актове не са произвели действие и поради това, че пълномощникът А.Х. се е споразумял със себе си във вреда на представляваната Т. – чл.40 ЗЗД. Твърди се, че владението върху процесните два склада не е било предавано на ответника с нотариалните сделки, тъй като владението върху тях продължавало да се упражнява от ищцата, считано от м.юли 2013 г. и м.август 2015 г., но въпреки това Х. я уведомил да освободи имотите.

При горните твърдения, ищцата М. счита, че наличието на нотариални актове в полза на ответниците, упражняването от нейна страна на владение върху двата процесни имота, както и отправената до нея покана от ответника да освободи владените от нея имоти, обосновават правния й интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск против Х.

Страните са ангажирали по делото писмени доказателства, от които се установява, че М. Т. се легитимира като приобретател на право на строеж за изграждане на жилищна сграда в процесния ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Несебър, със застроена площ от 84 кв.м. и РЗП от 259 кв.м., което ограничено вещно право й е прехвърлено от Н. К. В., на когото Община Несебър е учредила право на строеж в същия имот с Договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя № 51 от 15.11.2011 г. и Разрешение за строеж № 63/27.10.2011 г. за изграждане на триетажна жилищна сграда, строеж V-та кагегория (ниско застрояване до 10 м), за което са одобрени проекти от 24.08.2011 г. Следователно, предвиденото отстъпеното право на строеж не включва строителство над трети етаж.