Решение № 4689 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20251100110153 по описа за 2025 година прецени:

Делото е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, предявени от К. К. Д. със съгласието на родителя Р. Т. Л., срещу "ЗАД ОЗК - Застраховане" АД гр. София, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер 50000 лева, равностойни на 25564,59 € след увеличение в съдебно заседание на 05.02.2026 г., и за имуществени вреди в размер 387 лева, причинени от травматично увреждане на ищцата като пътник в тролейбус, управляван от Д. И. В., при ПТП на 23.01.2025 г. в гр. София ул.

"МакГахан".

Пълномощникът на ищцата К. К. Д. излага, че на 23.01.2025 г. ищцата претърпяла ПТП като пътник в тролейбус "Шкода 27TR Solaris с рег. № ********, управляван от Д. И. В., който се движел по ул. "Макгахан" с посока от ул. "Ангел войвода" към ул. "Резбарска". Произшествието настъпило, като водачът на тролейбуса предприел рязко спиране, след което тролейбусът ударил пешеходката М.М.Н., която се намирала в средата на пътното платно.

Предприетото рязко спиране довело до падането на ищцата в салона на тролейбуса. Представителят на ищцата твърди, че произшествието настъпило по вина на водача на тролейбуса, който при възприемането на пешеходката не предприел своевременно спиране на МПС, за да я пропусне. Вследствие ПТП ищцата претърпяла фрактура в дисталната част на дясна тибия. След ПТП ищцата била приета в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където била извършена мануална репозиция на фрактурата на десния долен крайник и крайникът бил имобилизиран с гипсов ботуш. Ищцата била изписана за домашно лечение на 27.01.2025 г. с указания за спазване на режим на покой, ненатоварване на увредения крайник, носене на гипсовата имобилизация за 35-45 дни и без 1 спорт 90 дни. В исковата молба се твърди, че травматичното увреждане причинило на ищцата болки и страдания. Ищцата следвало да спазва щадящ режим на покой, в конто да не натоварва своя десен долен крайник. Изпитвала затруднения да посреща със собствени сили най-обикновени битови потребности - придвижване, обличане, тоалет, за задоволяване на конто е получавала помощ от своите близки и роднини, най-вече от своята майка, която е трябвало да си вземе болничен, за да може да се грижи за своего дете.

Поставената гипсова имобилизация допринесла за дискомфорта на ищцата, като освен, че й тежал и пречел по време на сън, ограничавал и движението на нейния долен десен крайник. Болковият синдром бил трудно повлияващ се от обезболяващите медикаменти, които приемала. При опитите й за раздвижване се е налагало да използва, макар и на кратки разстояния, помощни средства за придвижване и проходилка. Ищцата водила активен начин на живот, а последиците от инцидента са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието й, до ограничаване на социалната и училищна й ангажираност.

Възвръщането към обичайните делнични занимания коствало време, търпение и болки. Ищцата била ученичка в тийнейджърска възраст и не можела да посещава учебните си занимания, което допринесло за чувството й за тревожност, породено от факта, че изпускала учебен материал, който щяло да й бъде изключително трудно да навакса. Ограничаването на социалния й живот и липсата на контакт с връстници я накарало да се чувства изолирана, неспокойна, напрегната, а невъзможността да се грижи сама за себе си я кара да се чувства в тежест на близки и роднини. Психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания щели съпътстват ищцата за дълъг период от време. Ищцата претърпяла и имуществени вреди, които се изразявали в разходи за лечение в общ размер 387 лева.

За тролейбуса, с който е настъпило ПТП, била сключена застраховка "Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на действие от 01.01,2025г. до 31.12.2025г. Представителят на ищцата сезирал ответния застраховател с писмена претенция с вх. № 21-5959/11.02.2024г. по чл. 380 КЗ, за определяне и изплащане на обезщетение, но с писмо изх. № 217311/13.05.2025г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение по предявената претенция.

На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД гр.

София да заплати на ищцата К. К. Д. следните суми:

- сумата от 50000 лева, равностойни на 25564,59 € застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 23.01.2025 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 387 лева, равностойни на 197,87 € обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение вследствие на ПТП от 23.01.2025г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД гр. София в отговора прави 2 следните възражения срещу основателността на иска:

- оспорване вината на водача Д. И. В. за настъпилото ПТП причиняване на вредоносния резултат;

- възражение за съпричиняване, с насрещно твърдение за необезопасяване на ищцата в салона на тролейбуса - неизползване на средствата за обезопасяване, и за неспазване от ищцата на лекарските предписания;

- възражение за прекомерност на претенцията;

- възражение за недължимост на обезщетение за имуществени вреди, поради неустановяване на лицето, заплатило разноските.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване сключването на застраховка гражданска отговорност с ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД за тролейбус "Шкода 27TR Solaris с рег. № ********, в сила към датата на произшествието. Прието е за безспорно установено и настъпилото на 23.01.2025 г. около 15:40 ч. ПТП в гр. София ул. "Макгахан" между ул. "Ангел войвода" и ул. "Резбарска" с тролейбус "Шкода 27TR Solaris с рег. № ********, управляван от Д. И. В., и пешеходец М.М.Н. (починала), при което ПТП е настъпило падане на ищцата К. К. Д. в салона на тролейбуса.

Механизмът на ПТП, причинило падането на ищцата в салона на тролейбуса, се установява от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Според вещото лице произшествието настъпило, като пешеходката навлязла на уличното платно пред тролейбуса, който се движел със скорост 32,4 км/ч. Водачът на тролейбуса продължил движението си със същата посока и скорост, като със закъснение предприел намаляване на скоростта. В същото време ищцата станала от мястото си в тролейбуса и започнала да се придвижва към предната му част, без да се държи за обезопасителните съоръжения. Когато забелязал пешеходката на платното, водачът предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати ПТП и тролейбусът ударил с предната си лява част пешеходката. При аварийното спиране на тролейбуса се реализирало отрицателно закъснение с 5,5 м/сек², при което върху ищцата въздействала сила от 330 N (равностойна на маса около 33 кг). Тъй като не се държала за обезопасителните съоръжения, ищцата залитнала напред и паднала върху пода на тролейбуса, като при падането стъпила накриво с десния си крак. Според вещото лице, водачът е могъл да възприеме пешеходката на разстояние от 45,45 м от мястото на удара и, след съпоставка с опасната зона при установената скорост 21,8 м, е имал възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта с т.нар.

"комфортно закъснение" без да се реализира инерционна сила, която да извади пътниците в тролейбуса от равновесие.

Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от приложената към делото на хартиен и магнитен носител медицинска документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие падането в салона на тролейбуса при ПТП ищцата претърпяла счупване на 3 долната част на големия пищял на дясна подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок, повече от 30 дни. На ищцата било проведено консервативно лечение, което се изразявало в наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация.

Възстановителният период е бил около 3 месеца, съпроводен с болки и страдания с по-голям интензитет първите 20 дни. След преглед на ищцата вещото лице е дало заключение, че не е установен функционален дефицит на десния крак.

По делото е разпитана като свидетел Р. Т. Л. - майка на ищцата. Според показанията на свидетелката, травмата на десния глезен наложила поставяне на гипсова имобилизация и т.нар. "ботуш" за около 45 дни, през който период ищцата се придвижвала с патерица. След свалянето на гипсовата имобилизация, с ищцата била проведена рехабилитация. Физическото състояние на ищцата предизвикало емоционални промени, изразяващи се в притеснение и страхови усещания при слизане по стълби.

Така установените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

При навлизането на пешеходката на пътното платно водачът на тролейбуса не е предприел своевременно намаляване на скоростта, а е направил това със закъснение, което наложило предприемане на аварийно спиране. При създаденото при аварийното спиране отрицателно ускорение, ищцата като пътник в тролейбуса изгубила равновесие и паднала на пода. С горното водачът на тролейбуса е нарушил разпоредбата на чл. 132 т. 2 от ЗДвП, която го задължавала по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача, поради което съдът приела, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Виновното нарушение на правилата за движение и настъпилите вследствие на това травматично увреждане и имуществени вреди имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 вр. § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Неговото настъпване поражда задължението на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от ищцата вреди. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид характера и степента на травматичното увреждане, времетраенето на възстановителния период и физическите усещания на ищцата вследствие увреждането и по време на възстановяването.

Вследствие ПТП ищцата претърпяла счупване на долната част на големия пищял на дясната подбедрица, което причинило трайно затруднение движението на десния крак на ищцата за срок повече от 30 дни. Според заключението на вещото лице, травматичното увреждане и началният етап на възстановителния период до около 20 дни след увреждането били съпроводени с усещания за силна болка. Затруднение на движението на десния крак вследствие увреждането и поставената гипсова имобилизация причинили на ищцата значителен дискомфорт - затруднения в придвижването, което наложило използване на помощно средство, нужда от помощ от близки.

4

Силните болки и неудобството причинили на ищцата емоционални промени.

Това обуславя извода, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20000 €.

Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен в размер на 387 лева, равностойни на 197,87 €, в който е предявен. Направените разходи за лечение и възстановяване се доказват от приложените към делото платежни документи. Без значение е кое лице е изплащало разходите за лечение и престой в болничното заведение - към датата на увреждането ищцата е била непълнолетна и разходите за лечение са били заплатени от нейно име, от което следва, че имуществените вреди се следват на самата ищца.

Върху определените обезщетения ответникът дължи законна лихва на основание чл. 429 ал. 3 КЗ от дата 11.02.2025 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

Така определените обезщетения следва да се намалят поради установеното по делото съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.

Установено е, че непосредствено преди предприемането на аварийното спиране ищцата е станала от мястото си и се е придвижвала напред, без да се държи за обезопасителните съоръжения, което също е причинило падането й при предприемането на аварийното спиране. Съдът определя съпричиняването на 20%, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали на 16000 €, равностойни на 31293,28 лева, а обезщетението за имуществени вреди следва да се намали на 158,30 €, равностойни на 309,61 лева.