Решение № 214 от 30.09.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 214

30.09.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Втори граждански състав

На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500368 по описа за 2020 година

С решение № 451 от 21. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 00070 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените установителни искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ***, срещу М. Р. Д., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на длъжника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 936,27 лева, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от ***., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 391,28 лева – редовна лихва за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., 0,13 лева – лихвена надбавка за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., сумата от 75.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми по ч. гр. д. № 2171/2016г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В решението е отбелязано, че е постановено при участието на трето лице помагач Застрахователно акционерно дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление ***.

С решението е прекратено производството в частта, касаеща предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ***, срещу М. Р. Д., с адрес: ***, осъдителен иск, предявен в условията на евентуалност.

Недоволно от решението е останало „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което е подало :

1

Въззивна жалба, чрез юрисконсулт Д. А. и

Допълнителна въззивна жалба, чрез юрисконсулт Р. М. /тя също е подадена в срока за обжалване – на 25. 03. 2020г. видно от приложения отрязък на интерлогистика. С оглед обстоятелството, че и двете жалби са подадени в срок, то Пернишкият окръжен съд ще ги нарича с общото понятие въззивна жалба. Дружеството жалбоподател моли решението да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове и те да бъдат уважени. В условия на евентуалност, ако не бъде уважено това искане, то моли да бъде отменено решението в прекратителната му част и да бъде уважен евентуалния иск.

Дружеството поддържа въззивната жалба чрез адвокат Д. А. и в съдебно заседание.

Моли да му бъда присъдени направените разноски по делото в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Особеният представител на Р. Р. Д. – адвокат Р. Т. не е подал писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.

269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск. За процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. д. № 02171 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд по чл. 417 от ГПК. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, е станало с връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК и в срок взискателят е предявил установителния си иск. Възражението в писмения отговор на исковата молба, че иска не е предявен в срок, е неоснователно – заявителят е получил уведомлението от съда на 07. 12. 2018г. и е предявил установителния си иск на 07. 01. 2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на 2 обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата, тези в писмения отговор на жалбата и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Видно от приложения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от ***г., „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на М. Д. кредитна карта DSK MAXICARD с одобрен кредитен лимит от 1000 лева и с месечна падежна дата – всяко 20-то число на месеца /л.21 от първоинстанционното дело/. От договора е видно, че на ***г., в 11.00 часа, ответникът е получил кредитна карта с № ***. По същата са отпускани кредитни суми, които са усвоявани от ответника, както и същият е правил плащания в общ размер на 3 596,74лв., с които са погасявани предходните кредити и дължими такси. При това положение са останали непогасени следните суми :

936,27лв. главница

75лв. такси за нереволвиране на суми по усвоен кредит

391,28лв. лихви върху главницата по отпуснатия кредит до 14. 06. 2016г. и 0,13лв. наказателна лихва за периода от 13. 06. 2016г. до 14. 06. 2016г.

Горните обстоятелства се установяват от заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице Я. А., което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено и което не е оспорено от страните.

С нотариална покана с изх. № 04-20-00241/19.02.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД, се установява, че банката е обявила банковия кредит за предсрочно изискуем, поради забава в погасяването на задълженията от страна на ответника. Последният е получил лично поканата на 22.03.2016г., което е надлежно удостоверено от нотариус В. Я., с район на действие ПРС.

За описаните по - горе суми и периоди банката е предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По него е било образувано ч. гр. д. № 02171 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд и въз основа на разпореждане от ***г., на същата дата е била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните суми и периоди.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, свои ликвидни и изискуеми вземания (сред които и настоящото), произхождащи от договори за заеми, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към него (посочено в обсъждания договор, но непредставен по делото), респ. в приемо-предавателен протокол от ***г., релевантната извадка от който, е представена в заверено копие. В изпълнение на изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, за извършената цесия е било изготвено 3 уведомление до ответника от ищеца по делото, което не е било връчено на ответника поради непотърсване от страна на последния, на изпратената му пратка.

Цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да извърши уведомяването на длъжника за извършената цесия.

С исковата молба е представено уведомление и то е получено от особения представител на длъжника. Следователно в случая е надлежно уведомяване по реда на чл.

99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В горния смисъл е константната съдебна практика, приложена към въззивната жалба, включително практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.

Следователно ищецът е доказал размера на дължимите от ответника, но неизплатени суми, както и надлежното извършване на цесията и уведомяването на длъжника за нея.

Следователно въззивната жалба се явява основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да следва да бъде уважен предявения установителен иск за процесните суми и периоди.

С оглед изхода по делото М. Д. следва да бъде осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следните суми :

Сумата 328,05лв., представляваща направените в заповедното производство разноски, от която – 28,05лв. държавна такса, и 300лв. юрисконсултско възнаграждентие.

Сумата 408,05лв., представляваща направените в исковото производство пред Пернишкия районен съд, от която - 28,05лв. държавна такса + 100лв. възнаграждение за вещото лице + 100лв. юрисконсултско възнаграждение + 180лв. възнаграждение за особения представител.

Сумата 305лв., представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд разноски, от която - 25лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 180лв. възнаграждение за особения представител.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 451 от 21. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 00070 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд и ПОСТАНОВЯВА :

Признава за установено по отношение на М. Р. Д., с адрес: ***, че дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 936,27 лева, представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 391,28 лева – редовна лихва за периода от 4

20.04.2015г. до 13.06.2016г., 0,13 лева – лихвена надбавка за периода от 20.04.2015г. до 13.06.2016г., сумата от 75.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми по ч. гр. д. № 2171/2016г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Осъжда М. Р. Д., с адрес: ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми:

-Сумата 328,05лв., представляваща направените разноски в заповедното производство, -Сумата 408,05лв., представляваща направените разноски в исковото производство пред Пернишкия районен съд,

-Сумата 305лв., представляваща направените разноски пред Пернишкия окръжен съд разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________