Решение № 206 от 09.12.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Оряхово, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100584 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.

„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.

София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр.

София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса банкова гаранция към фирма партньор в размер на 1725 лева е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 2112,50 лева /две хиляди сто и дванадесет лева и 50 ст./, представляваща сбор недължимо платена лихва от 387,50 лева /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ и поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски 1 кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., сключен със „Фератум България” ЕООД, ЕИК:

200599406 гр. София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2500 лева на 8 /осем/ месечни вноски, с първа падежна дата 17.02.2022г..

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 4612,50 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумите за лихва в размер на 387,50 лева и за поръчителство /такса банкова гаранция към фирмапартньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева.

Релевира се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата па чл.5 от договора. Според ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако не са уговорени индивидуално.

Твърди се, че с невключването на такса банкова гаранция към фирмапартньор, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Излагат се доводи, че предвидената в чл.5 от договора такса банкова гаранция към фирма-партньор представлява скрита лихва и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а 2 именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. По този начин са нарушени чл11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че в тази хипотеза, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса банкова гаранция към фирма партньор в размер на 1725 лева е нищожна;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406 гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 2112,50 лева /две хиляди сто и дванадесет лева и 50 ст./, представляваща сбор от недължимо платена лихва от 387,50 лева /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ и поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказани.

Ответникът признава факта за сключен договор за заем с ищеца, по силата на който е предоставил на последния сумата от 2500.00 лева.

Сочи се, че сумата следва да бъде върната за срок до 8 месеца, при ГПР 3 от 48,76%.

Според ответника ищецът е поел задължение по чл.5 от договора да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюб Банк /Малта/.

Твърди се, че при сключването на договора за кредит, ищецът е могъл да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него. Именно поради това, се счита, че сключването на договора за кредит не е обусловено от сключването на договор за гаранция.

На следващо място се излагат доводи, че предявените искове за прогласяване на нищожността на договор за гаранция са недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна, доколкото този договор е сключен между ищеца и Мултитуюд Банк, а исковете са предявени срещу Фератум България, при положение, че по това облигационно отношение Фератум България не е страна.

Релевира се, че не е нарушена нормата на чл.143 от ЗЗП, тъй като дължимите от ищеца суми са описани ясно в договора за гаранция, който е сключил, както и в предоставения му Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Сочи се, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като договорът за гаранция е сключен с лице, различно от кредитодателя, поради което и разходът за гаранция, не следва да се включва в ГПР, поради факта, че не влиза в общия разход по кредита.

Според ответника, посочения в договора ГПР от 48,76 ℅ е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва

Също така се твърди, че на основание чл.9 от договора ищецът е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора, без да дължи обезщетения или неустойки, като той не е упражнил това свое право.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца като неоснователна и да присъди на „Фератум България” ЕООД с ЕИК:200599406, направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:200599406 от гр. София – „заемодател“ и ищеца П. Н. С., в качеството на „заемател“, последният е получила сумата в размер на 2500 лв.

4

/две хиляди и петстотин лева/, като е поел задължение да я върне на 8 /осем/ броя месечни вноски, с първа падежна дата 17.02.2022г. и последна падежна дата 15.09.2022г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 0,00 % и ГПР 48,76%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 387,50 лв. /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 2887,50 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 50 ст./.

Установява се от чл.5 на посочения Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора.

В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора.