Определение № 334 от 25.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500114 по описа за 2025 година С определение №5356 от 23.12.2024 г. по гр.д. №2756/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33355/02.12.2024 г. на ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София, ЕИК ***, с която иска на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено Решение № 1541/13.11.2024 г. по гр. д. № 2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта за разноските.

ИЗМЕНИЛ на осн. чл. 248,ал.1 от ГПК Решение № 1541/13.11.2024 г. по гр. д. № 2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за разноските, в която „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София, ЕИК *** е осъдено да заплати на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 600 лв. с ДДС на адв. Й., като вместо това е:

ОСЪДИЛ „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София, ЕИК *** да заплати на ЕАД „Й.“, БУЛСТАТ: 176535088, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 600 лв. с ДДС - възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото.

Определението е връчено на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София на 06.01.2025 г. и на 15.01.2025 г. е подадена частна жалба срещу него в частта му, с която е оставена без уважение молба с вх. № 33355/02.12.2024 г. с искане на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено Решение № 1541/13.11.2024 г. по гр. д. № 2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта за разноските.

Според жалбоподателя, представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. не установява по безспорен начин, че са налице предпоставките за присъждане на адв. възнаграждение на основание чл. 38 ал 2 от ЗАдв. За целта е било необходимо в договора да е посочената конкретната хипотеза измежду предвидените в чл.38, ал. 1, т.З ГПК, в която се предоставя 1 безплатната правна помощ на доверителя, а именно – на роднина, близък или друг юрист.

Позовава се на съдебна практика, обективирана в Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. No 2447/2023 г. II г. о., Решение № 165 от 9fi.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 197/2018 г., II т о. и Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о.

Жалбоподателят намира, че в случая има злоупотреба с правото на безплатна правна помощ и че адв. възнаграждение се явява източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт.

Жалбоподателят намира още, че присъденото адвокатско възнаграждение не е адекватно на обема и сложността на извършената работа, както и на действителната фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че за подобни спорове вече съществува установена съдебна практика; че са ангажирани само писмени доказателства и са упражнени класически институти на материалното право; че делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание. Моли присъденото в размер на 600 лв. с ДДС адв. възнаграждение да бъде намалено.

Доколкото е поискано присъждането на ДДС върху адв. възнаграждение и предвид това, че по въпроса дали при предоставена безплатна правна помощ се начислява ДДС върху определеното от съда възнаграждение има отправено преюдициално запитване, във връзка с което е образувано дело С-744/2023 на СЕС, жалбоподателят моли производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229. ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 631 и чл. 633 от ГПК до произнасяне по дело С-744/2023 на СЕС.

ЕАД „Й.“ е депозирало отговор, в който моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, защото:

С решение №1541 от 13.11.2024 г. Плевенски Районен съд е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита по двата иска общо 600 лв. с ДДС. Касае се за общ материален интерес 8 589.02 лв. по двата иска – установителен за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем, по който се дължат общо7 493.02 лв. и осъдителен иск с цена 1 096 лв. В обжалваното определение Плевенски Районен съд е приел, че не е обвързан от НМРАВ и че е определил справедливо адв. възнаграждение.

Въззивната инстанция също приема, че съдът не е обвързан от НМРАВ по аргументи от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С202/2004 на СЕС и други решения на СЕС. Приема, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и 2 фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. По този начин косвено се гарантира правото на справедлив съдебен процес. Тези мотиви са доразвити и затвърдени в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, с което е прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В обжалваното определение Плевенски Районен съд е определил адв. възнаграждение в размер на 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС, т.е. под ½ от минимума по чл.7, ал. 2 от НМРАВ, който е 1 159 лв. Плевенски Районен съд е отчел, че предявените искове са взаимосвързани; че делото не се отличава с правна и фактическа сложност; че са събрани незначителен обем писмени доказателства; че е проведено едно о.с.з. Плевенски Окръжен съд споделя тези аргументи и също счита, че е определено възнаграждение, адекватно на извършената адвокатска работа.

Според Плевенски Окръжен съд няма основание за спиране на настоящото производство, тъй като в хипотезата на чл.631 от ГПК се предвижда спиране само на делото, във вр. с което е отправено преюдициалното запитване. Освен това – Плевенски Окръжен съд споделя съдебната практика, според която правните услуги, предоставени по чл.38 от ЗА, съставляват облагаема доставка, във вр. с която се дължи ДДС.

Плевенски Окръжен съд констатира, че на стр.76 от делото на Плевенски Районен съд е представен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г., в който е посочено, че ЕАД „Й.“ ще осъществява безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изразяваща се в процесуално представителство на М. Р. Г. по гр.д. №2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд. Действително – в договора не е конкретизирано дали М. Р. Г. е роднина или близка на адвоката или е юрист. Според съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, в договора за правна защита и съдействие следва да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в чл.38, ал.1 от ЗА, на което адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощи съдействие, а те са:

1. клиентът да е лице, имащо право на издръжка;

2. клиентът да е материално затруднено лице;

3. клиентът да е роднина, близък или юрист.

В случая е посочено третото основание – това по т.3 и ответникът не е възразил по него при представяне на договора по делото. Съдебната практика не изисква още по-детайлна конкретизация в рамките на основанието по т.3.

Така е, защото не бива да се очаква от съда вместо да решава въпросите по съществото на спора, да се занимава с преценката напр. дали и колко са „субективно близки“ адвокатът и клиентът. Тук е мястото да се каже, че при 3 оспорване на посочено в договора основание по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то като обективен факт подлежи на доказване от страната и преценка от съда. Освен това съдът намира, че предоставянето на безплатна правна помощ на едната страна не води до обедняване на другата страна, която с оглед изхода на спора дължи разноски.

В заключение – обжалваното определение се явява правилно и това налага частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №1604/15.01.2025 г., подадена от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София, ЕИК *** срещу определение №5356 от 23.12.2024 г. по гр.д. №2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33355/02.12.2024 г. на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД-София, ЕИК ***, с искане на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено Решение № 1541/13.11.2024 г. по гр. д. № 2756/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4