Решение № 1746 от 05.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Варна, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110202002 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Елица Фарма“ ООД, с ЕИК: 103651348, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Шипка“ № 16, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Л. Б. от АК – Русе срещу Наказателно постановление № 03 – 2300003 от 08.02.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 05.01.2023 г. в гр.

Варна, дружеството „Елица Фарма“ ООД, в качеството на работодател, е допуснал лицето М. Ц. С., с ЕГН: ********** на длъжност „чистач/ хигиеност“ да престира труд в негова полза в обект аптека „Елица“, находяща се в гр. Варна, ул. „Кракра“ № 30, като по време на проверката е установено, че почиства витрините на обекта в работна смяна с продължителност 1 час (от 14:00 до 15:00 ч.), която полага всеки четвъртък от месеца и договорено трудово възнаграждение от 25 лева, преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП гр.

Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

1

Дружеството „Елица Фарма“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва доказателствената стойност на попълнената от св. М. Ц. С. декларация, в която същата е декларирала елементите на своето трудово правоотношение с дружеството. Навежда твърдения, че към момента на извършване на проверката от страна на инспекторите към дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна въобще не е бил сключван трудов договор със св. С.. Според дружеството са налице предпоставките за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид ниската степен на обществена опасност на самото нарушение.

Поради гореизложените съображения, дружеството „Елица Фарма“ ООД отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2002 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Елица Фарма“ ООД се представлява от своя процесуален представител адв.

И.П. от АК – Бургас, преумълномощен от адв. Л. Б., който поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки в своята пледоария, че въобще трудов договор не е бил сключван със св. С. към момента на извършване на проверката, поради което и няма обективна възможност дружеството да е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Адв. П. моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнграждение.

В проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2002 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник отдел „АИПО“ Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е безспорно установено и категорично доказано. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира също така за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 05.01.2023 г. бил сключен трудов договор между дружеството „Елица Фарма“ ООД, в качеството на работодател и св. М. Ц. С. в качеството на 2 работник/ служител, по силата на който контракт св. С. поела задължение да изпълнява длъжността „чистач/ хигиенист“ в аптека „Елица“, находяща се в гр. Варна, ул. „Кракра“ № 30, като работното й време било с продължителност 1 час, всеки четвъртък от месеца, като страните се договорили да бъде изплащано на св. С. трудово възнаграждение в размер на 25 лева.

Въпреки, че дружеството „Елица Фарма“ ООД не изпълнило своето задължение да предостави на св. С. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП гр. Варна, още на същата дата 05.01.2023 г. св. С. започнала да изпълнява своите задължения по трудовия договор, като започнала да мие прозорците на търговския обект, находящ се на ул. „Кракра“ № 30.

Междувременно св. Р. Н. П. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в аптека „Елица“, като св. С. собственоръчно декларирала в писмен вид елементите на своето трудово правоотношение с дружеството „Елица Фарма“ ООД.

Самата проверка била извършена във времевия интервал 14:00 – 15:00 ч. на 05.01.2023 г., като по – късно св. П. констатирала, че трудовия договор от 05.01.2023 г. (сключен между дружеството „Елица Фарма“ ООД и св. С.) е бил регистриран в ТД на НАП гр. Варна на същата дата 05.01.2023 г., но вече в 16:37 часа.

Приемайки, че с това свое поведение дружеството „Елица Фарма“ ООД е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на 18.01.2023 г. св. П. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 08.02.2023 г.

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ 3 в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.

2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

Според съда от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства може да се направи съвсем обоснован извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съдът изцяло кредитира попълнената лично от св. С. декларация на 05.01.2023 г., в която тя заявява, че има сключен трудов договор с дружеството „Елица Фарма“ ООД, като е посочила в декларацията елементите на своето трудово правоотношение.

Основното възражение на дружеството е, че тази декларация няма доказателствена стойност и, че към момента на проверката трудов договор въобще не е бил сключван, но съдът намира тези възражения за неоснователни.

Няма логична причина св. С. да декларира наличието на трудов договор, а въобще да не е сключвала такъв със своя работодател. Вярно е, че в хода на съдебното следствие св. С. не помнеше кога точно е подписала трудовия договор, но според съда, предвид обстоятелството, че същата беше разпитана повече от девет месеца след подписване на трудовия договор, е съвсем нормално и житейско издържано св. С. да не си спомня някои конкретни подробности относно започването на работата й в аптека „Елица“.

Тук обаче следва да се подчертае, че св. С. фигурира сред лицата с проведен начален инструктаж от страна на нейния работодател – „Елица Фарма“ ООД – обстоятелство, удостоверено с неин личен подпис.

Няма никаква логика дружеството „Елица Фарма“ ООД да провежда начален инструктаж на работник/ служител, който не се намира в трудово 4 отношение с него.

Още повече, че св. С. е включена в графика за работа за деня 05.01.2023 г., а в този график не е обективно възможно да бъде включено лице, което не полага труд за дружеството.

Ето защо съдът кредитира и дава вяра напълно на попълнената декларация от св. С., на приобщения график за работа за месец януари 2023 г. на служителите на аптека „Елица“ и на книгата, удостоверяваща преминал начален инструктаж. Тези писмени доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се и обосноват категоричен извод, че към момента на проверката (14:00 ч. – 15:00 ч.), трудово правоотношение е било възникнало по силата на сключен в писмена форма трудов договор, който обаче очевидно не е бил регистриран в НАП, доколкото видно от справката за уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, контракта е регистриран в 16:37 часа, т.е. вече след приключване на проверката от страна на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Описаното в обжалваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите, лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от писмени доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство се установява, че на 05.01.2023 г. дружеството „Елица Фарма“ ООД е допуснало до работа св. М.

Ц. С., без да е изпълнило своето задължение да предостави на работника/ служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, което съответно да е било заверено от териториална дирекция на НАП, поради което и според съда със своето поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и правилно е била 5 ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.

1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Елица Фарма“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.