Определение № 1558 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №13093/07.04.2025г. от А. Р. К., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. К. Д. против Разпореждане, обективирано в Заповед №412/20.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с което е отхвърлено заявление с вх. № 125080/ 04.12 2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от А. Р. К., ЕГН **********, против „Смарт Прайс Хелас“ ЕООД, ЕИК 204473312, представлявано от Х. Р. Т., „Смарт Прайс“ ЕООД, ЕИК 204094691, представлявано от А. С. Б. – Т.а, Х. Р. Т., ЕГН ********** и А. С. Б. – Т.а, ЕГН **********, в частта, с която се претендира длъжниците да заплатят солидарно на кредитора сумата от 82 800 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2023 г. – 01.12.2024 г., претендирана на основание нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 65, том І, рег. № 574, нот. дело № 58/ 2022 г. на Л.К – Нотариус с район на действие Районен съд – Пловдив, вписан в Агенция по вписванията под акт № 120, том 5, дело № 6895/ 2022 г. с вх. рег. № 12418, с дв. вх. рег. № 12133/ 15.04.2022 г., сключен между „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721 и длъжниците, за обезпечаване на вземанията по Договор за търговски заем от 15.04.2022г., които вземания са прехвърлени от „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД на кредитора А. Р. К. по силата на Договор за продажба на вземане (цесия) от 15.08.2024 г., вписан в Агенция по вписванията под акт № 108, том 14, дело № 8902 с вх. рег. № 27021/ 15.08.2024 г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт в отхвърлителната му част. Сочи, че заповедният съд могъл да издаде Заповед за незабавно изпълнение само за сумата от 70 200 лв., представляваща възнаградителна лихва, която била посочена в договора за цесия. На следващо място, от датата на сключването на договора за цесия – 15.08.2024г. до 04.12.2024г. изминал период, за който също се дължало лихва, определена по 1.5 % на месец върху главницата. Неправилен бил изводът на съда, че не могло да бъде изчислена дължимата сума, при наличието на 1 главница от 240 000 лв., посочен период – 01.01.2023г. до 01.12.2024г., тоест за 23 месеца, и при уговорена лихва от 1.5 % на месец. Неправилно било прието също, че кредиторът нямал право на договорна лихва след настъпването на падежа на задължението, доколкото договорът за заем не бил прекратен, в т.ч. и ипотечният акт. Възнаградителната лихва, начислена в размер на 1.5 % върху главницата от 240 000 лв., била описана в нотариалния акт, който съставлявал ипотечен акт по см. на чл. 417, ал. 2, т. 6, именно въз основа на който се претендирало и процесното вземане. В това производство съдът проверявал редовността на документа от външна страна, както и дали същият удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Касаело се за документ по чл. 417, т. 6 ГПК- ипотечен акт, тъй като вземането било посочено в нотариалния акт, с който била учредена ипотека върху недвижими имоти за обезпечаване на даден на длъжника заем. Към момента на депозиране на заявлението - 4.12.2024г., паричното задължение вече било падежирало, като падежът настъпвал на 31.05.2023г. С оглед на това, преценявайки редовността на заявлението, следвало да се приеме, че били изпълнени всички изисквания за издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК за претендираното вземане. Искането е за отмяна на Разпореждане, обективирано в Заповед № 412/20.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в частта, с която е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за претендираната възнградителна лихва в размер на 82 800 лв., като бъде разпоредено издаването на съдебния акт срещу длъжниците за посочената сума. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от А. Р. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д. против Определение № 1952/10.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 21038/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на сумата от 1636 лв., представляваща внесена по сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса при образуване на производството по делото.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Излага се становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи, че с молба от 09.12.2024г., в изпълнение на дадени от съда указания, уточнил, че не претендира неустойка в размер от 82 320 лв., първоначално посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От тук извежда, че заповедният съд не бил разгледал в производството претенцията за неустойка. Отделно от това, не била дължима държавна такса за разглеждане на претенцията за неустойка, доколкото дадените от заповедния съд указания до заявителя в заповедното производство не касаели единствено претендираната неустойка. Сочи се, че била заплатена държавна такса в полза на Районен съд- Пловдив, но произнасяне за претенцията за неустойка липсвало.

Касаело се за надвнесена държавна такса. Искането е за отмяна на атакуваното определение.

Съдът, след като разгледа така подадените частни въззивни жалби и прецени материалите по делото, намира следното:

Производството пред Районния съд е образувано по повод депозирано заявление за издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от А. Р. К., ЕГН ********** против 1) „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, ЕИК: 204473312, представлявано от Х. Р. Т., ЕГН **********, 2) „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, ЕИК: 204094691, представлявано от А. С. Б.Т.а, ЕГН **********, 3) Х. Р. Т., ЕГН ********** и 4) А. С. Б.- Т.а, ЕГН **********.

Претендира се парично вземане за сумите, както следва:

Сумата от 240 000 лв., представляваща главница, дължима на основание ипотечен акт документ по чл. 417, т. 6 ГПК, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 65, том І, рег. № 574, нот. дело № 58/ 2022 г. на Л.К – Нотариус с район на действие Районен съд – Пловдив, вписан в Агенция по вписванията под акт № 120, том 5, дело № 6895/ 2022 г. с вх. рег. № 12418, с дв. вх. рег. № 12133/ 15.04.2022 г., 2 сключен между „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721 и длъжниците, за обезпечаване на вземанията по Договор за търговски заем от 15.04.2022 г., които вземания са прехвърлени от „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД на кредитора А. Р. К. по силата на Договор за продажба на вземане (цесия) от 15.08.2024 г., вписан в Агенция по вписванията под акт № 108, том 14, дело № 8902 с вх. рег. № 27021/ 15.08.2024 г.

Сумата от 82 800 лв., представляваща договорна лихва, дължима на основание ипотечен акт, представляващ документ по чл. 417, т. 6 ГПК, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, вписан в Агенция по вписванията под акт № 120, том 5, дело № 6895/ 2022 г. с вх. рег. № 12418, с дв. вх. рег. № 12133/ 15.04.2022 г., при лихва от 1.5 % на месец /при главница от 240 000 лв./, платима до 5то число на месеца. Договорната лихва се претендира за периода от 01.01.2023г. – 01.12.2024г. Правоотношението, по повод на което се претендират сумите е възникнало между „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721, като заемодател и длъжниците, както следва: „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, ЕИК: 204473312, представлявано от Х. Р. Т., ЕГН **********, като заемател ; „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, ЕИК: 204094691, представлявано от А. С. Б.- Т.а, ЕГН **********, като съдлъжник; Х. Р. Т., ЕГН **********, като съдлъжник и А. С. Б.- Т.а, ЕГН ********** – съдлъжник.

Сумата от 82 320 лв., представляваща неустойка за забава, дължима на основание ипотечен акт – документ по чл. 417, т. 6 ГПК, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, вписан в Агенция по вписванията под акт № 120, том 5, дело № 6895/ 2022 г. с вх. рег. № 12418, с дв. вх. рег. № 12133/ 15.04.2022 г., като неустойката е уговорена в размер на 0.5 % на ден върху невърнатата част от заема и се претендира за периода от 01.01.2023г. до 09.03.2023г. Правоотношението, по повод на което се претендират сумите е възникнало между „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721 и длъжниците.

Сумата от 8 092.80 лв. – заплатена държавна такса по сметка на Районен съд – Пловдив.

Сумата от 9 900 лв. – адвокатско възнаграждение.

Представен по делото е Договор за търговски заем от 15.04.2022г., сключен между „МГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, в качеството си на заемодател, от едната страна, и „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, ЕИК: 204473312, в качеството си на заемополучател, „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, ЕИК: 204094691 – съдлъжник, Х. Р. Т. – съдлъжник и А. С. Б.- Т.а – съдлъжник. В чл.1 от Договора е посочено, че заемодателят предава на заемополучателя сума от 240 000 лв., в чл. 2, ал. 1 от Договора е уговорена лихва за предоставения заем в размер на 1.5 % месечно, а в ал. 2 е предвидено, че лихвата се заплаща след изтичане на всеки календарен месец, до 5-то число на следващия месец. В чл. 3, ал. 1 е определена и крайната дата на връщане на заемната сума, а именно до 31.05.2023г. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че ако заемополучателят не върне заема в уговорения срок по чл. 3, той дължи неустойка в размер на 0.5 % до пълното издължаване на заема. Уговорено е в чл. 6 от договора, че за обезпечаване вземанията на заемодателя по договора, Х. Р. Т. и А. С. Б. се задължават да учредят ипотека в полза на заемодателя върху подробно описани в съглашението недвижими имоти.

По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 65, том I, рег. №574, дело №58 от 15.04.2022г., сключен между „МГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК:201715721, чрез М.С., в качеството му на управител и представляващ дружеството, като заемодател и 1) „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, ЕИК:

204473312, представлявано от Х. Р. Т., ЕГН ********** - дружеството като заемополучател;

2) „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, ЕИК: 204094691, представлявано от А. С. Б.- Т.а, ЕГН ********** – дружеството като съдлъжник; 3) Х. Р. Т., ЕГН ********** – като съдлъжник и ипотекарен длъжник и 4) А. С. Б.- Т.а, ЕГН **********, като съдлъжник и ипотекарен длъжник. Посочено е, че „М-ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД предоставя в заем на „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, представлявано от Х. Р. Т., съгласно договор за търговски заем от 15.04.2022г., сумата от 240 000 лв. Като съдлъжници са посочени „СМАРТ ПРАЙС“ ЕООД, 3

ЕИК: 204094691, Х. Р. Т. и А. С. Б.- Т.а, които се задължават да отговарят солидарно със заемополучателя. Като краен срок за издължаване на заема е уговорена датата 31.05.2023г.

Отбелязано е още в съдържанието на нотариалния акт, че заемополучателят заплаща на заемодателя месечна лихва в размер на 1.5 %, платима ежемесечно, до 5-то число на следващия месец по банкова сметка на заемодателя. Уговорено е, че в случай на невръщане на заема от страна на заемополучателя в уговорения краен срок, последният да дължи неустойка в размер на 0.5 % на ден до пълното връщане на заема, изчислена върху сумата от заема, която не е върната и натрупаните лихви. В т. II от нотариалния акт е предвидено, че за обезпечаване на вземането по Договора за търговски заем от 15.04.2022г., ипотекарните длъжници Х. Р. Т. и съпругата му А. С. Б. учредяват в полза на „М-ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД договорна ипотека върху описани в нотариалния акт недвижими имоти.