Решение № 1665 от 16.10.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1665 гр. Пловдив, 16.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА

МИХАЙЛОВА административно дело № 1267 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, Г.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Д.Н.К.,***, със съдебен адрес ***, офис 8 иска ответникът Агенция „Митници” с адрес: град София, ул. “Г. С.Раковски“ № 47 да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Петрички районен съд/ПРС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковите претенции се основават на факта, че на Г.А.С. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 424/15.03.2018 г., от Началник на Митница Югозападна, с което на Г.А.С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/, което е обжалвано от С., и е било потвърдено с Решение № 550/04.11.2018г. по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Районен съд гр.Петрич. Решението на ПРС е обжалвано от С. пред Административен съд – Благоевград, като с Решение № 575/22.03.2019г. постановено по КАНД № 20187030600691/2018г. на Административен съд –Благоевград, е отменено решението на ПРС и е отменено Наказателно постановление/НП/ № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, с което на Г.А.С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/.Решението на ПРС е влязло в законна сила на 22.03.2019г. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2018г. по АНД №20181230200261/2018 г. на Районен съд Петрич. По този договор, С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., представляващи размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Агенция „Митници” чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б.С. счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба и в представено по делото писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно новите разпоредби на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН/Д.В., бр.94 от 29.11.2019г./, в сила от 03.12.2019г., е уреден въпросът за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД.

Законодателната промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове към датата на влизането й в законна сила, тъй като в нормативен акт изрично не е предвидено друго. В случая към момента на приключване на съдебното следствие пред ПРС, а именно 20.09.2018г., до който момент страната е могла за заяви претенцията си за присъждане на разноски, въпросните законодателни промени не са били в сила, предвид на което и към този момент не е бил предвиден ред за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като физическо лице, С. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.

От данните по делото се установява, че на Г.А.С. е издадено Наказателно постановление/НП/ №

424/15.03.2018 г., от Началник на Митница Югозападна, с което на С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/.Посоченото НП е обжалвано от С. пред Районен съд Петрич, за което е образувано АНД № 20181230200261 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 550/04.11.2018г. (влязло в законна сила на 22.03.2019г.), с което е потвърдено наказателното постановление. Решение № 550/04.11.2018г. по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Районен съд гр.Петрич е обжалвано от С. пред Административен съд – Благоевград, като с Решение № 575/22.03.2019г. на Административен съд – Благоевград, постановено по КАНД № 20187030600691/2018г., е отменено решението на ПРС и е отменено

Наказателно постановление/НП/ №

424/15.03.2018 г., издадено от

Началник на Митница Югозападна.

Пред ПРС С. в е представляван от адв.Д.К., въз основа на пълномощно от 19.05.2018г.. (приложено в оригинал на л.40 от АНД №20181230200261/2018 г.) и договор за правна защита и съдействие от 19.05.2018г.(приложен в оригинал на л.38 от АНД №20181230200261/2018 г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна е отменено (с Решение № 575/22.03.2019г.,постановено по КАНД № 201870306000691/2018 г. по описа на административен съд Благоевград).

От материалите по приложеното

АНД № 20181230200261 по описа за 2018 г. на ПРС и КАНД № 201870306000691/2018г. по описа на Административен съд Благоевград и според констатациите на решаващия съд, изложени в отменителното решение, Наказателно постановление № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на ПРС е влязло в законна сила на 22.03.2019г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.