Решение № 225 от 27.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501145 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260352 от 27 януари 2022г. по гр. д. № 526/2020г.

Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, е осъдил Административен съд София град да заплати на Х. Т. И. сумата от 500 лв. по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 7895/2019 г., АССГ, 62 състав в разумен срок съгласно чл. 6, пар.

1 Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законна лихва върху посочената сума от 15.01.2020г. (датата на предявяване исковата молба) до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен; осъдил ответника да заплати на заплати на основание чл. 38 от ЗА на адв.С. Т. И. адвокатско възнаграждение от 300 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивни жалби на ищеца Х. Т. И. и на ответника АССГ срещу решението по гр. д. № 526/2020г. на СГС, ГО, 13 състав, подадени срещу неблагоприятната част от решението за всяка от страните. С доводи за неправилност на решението в обжалваната 1 част се иска съответна на правния интерес от обжалване защита срещу решението – отмяната му в отхвърлителната част и осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер, съответно отмяната му в осъдителната част и отхвърляне на иска.

Всяка от страните е оспорила въззивната жалба на насрещната страна.

Задължителният участник в производството Прокуратурата е оспорил жалбата на ищеца, а тази на ответника счита за основателна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че АССГ е допуснал забавяне на висящото пред него производство по адм. дело № 7895/2019г., ненасрочвайки първото заседание по делото веднага след отпадане на пречката за допустимостта му, - което е станало на 08.08.2019г., когато молителят е освободен от заплащане на държавна такса, - насрочвайки го едва за 26.09.2019г., въпреки краткия срок за произнасяне. СГС е приел още, че спецификата на заболяването на ищеца предполага, че той е търпял неимуществени вреди. Съобразил е, както е посочил, че ищецът е зависим от наркотични вещества и се намира в заведение за лишаване от свобода, където получаването на медицинска помощ е по волята на администрацията на заведението и лишеният от свобода няма възможност за свободен и безпрепятствен достъп до медикаментозно лечение. Поради това СГС е счел, че забавянето на делото пред АССГ предполага ищецът да е чувствал страх и стрес от липсата на необходимите му грижи, което е иманентно състояние на всяко човешко същество в здравословна нужда. За да определи обезщетение в размер на 500 лв., съдът е посочил, че е взел предвид степента на вина на ответната институция, която вина се изразява в ненасрочването на делото в четиринадесет дневния срок след отпадане пречката за това, виновното поведение на процесуалния представител на молителя – направил искане за определяне на друга дата за първото заседание поради служебна ангажираност и поискал да се запознае във второто заседание с представени по делото доказателства, което е станало повод за двукратно отлагане на делото, и оскъдните доказателства за претърпените неимуществени вреди.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно. То е и допустимо – предявеният иск е предявен с 2 редовна искова молба и черпи своето основание от нормата на чл. 2б ЗОДОВ, въпреки че междувременно производството, от разглеждането на което в неразумен срок ищецът се оплаква, е приключило, а като косвен резултат от решаващата си дейност САС счита същото за правилно като резултат по следните съображения :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу АССГ, разгледан и от първоинстанционния съд. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради нарушеното му право в разумен срок да получи произнасяне по иска си, предявен по реда на чл. 276 – 277 ЗИНЗС, производството по който сочи, че е висящо пред АССГ – адм. дело № 7895/2019г., АССГ, 62 състав.

Обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право, вкл. чрез цитирана практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), са следните: ищецът приема медикамента „метадон“ поради лечение на зависимост, което представлява “необходимо лекарство“ по смисъла на чл. 65 от Наредба № 2 от 22 март 2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и трябва да му бъде осигурено. Изтъкнато е, че дори здравно неосигурени лица на основание чл. 82, ал. 1, т. 3б ЗЗ имат право да получават метадонова терапия, докато ищецът като лишен от свобода е здравноосигурен, а е лишен от лечение – метадонова терапия, която е безплатна. Отказът на затворническите власти да се осигури терапията е нарушение според ищеца на чл. 3 и чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 3 ЗИНЗС и поради бездействието им ищецът подал искова молба на 28.06.2019г. за преустановяването му по реда на чл. 276 – 277 ЗИНЗС. Така било образувано адм. дело № 7895/2019г. пред АССГ, 62 състав. Бездействията изисквали спешно произнасяне, но и към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство – 15.01.2020г. - по делото нямало постановен окончателен съдебен акт от АССГ, въпреки 14 –дневният легален срок за произнасяне. По този начин били нарушени чл. 3, чл. 6, чл. 13 ЕКЗПЧОС. Първото заседание било насрочено за 26.09.2019г., а последното за 21.11.2019г., като първоинстанционният съдебен акт бил връчен едва на 30.12.2019г., на следващия ден ищецът подал касационна жалба, която обаче не била администрирана в 3–дневен срок. Посочено е, че търпените вреди от липсата на своевременно произнасяне на АССГ са свързаните с такива ситуации обичайни чувства на стрес, унижение, безпомощност и уязвимост;

3 страх за здравето и живота, потиснато самочувствие. Периодите на бездействие са уточнени, както следва: 28.06.2019г. - 26.09.2019г. и „от 21.11.2019г. до постановяване на окончателен съдебен акт от АССГ“ – налице е забавяне да се реши дело, уредено като „бързо производство“. Изложени са съображения от ищеца, чрез представителя му, защо претендираното обезщетение от 26 000 лв., което иска от съда да му присъди, е обоснован размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди за забавяне в произнасяне по искането му в продължение на 4 месеца и 3 седмици. Иска и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2020г.

В срока за отговор на исковата молба о тветникът АССГ е предприел на първо място процесуална защита срещу допустимостта на иска с доводи, че исковата молба е нередовна и, че не е изчерпана административната процедура по реда на глава Глава трета „а“ ЗСВ, тъй като производството по адм. д. № 7895/2019г. е приключило. Евентуално е оспорил основателността на иска, оспорвайки твърденията за забавено произнасяне и за претърпени вреди в резултат от това. Възраженията са обосновани с извършените по делото процесуални действия, - на 01.07.2019г. е изискана административната преписка от затвора в гр.София, материалите от която са постъпили на 10.07.2019г. в съда; на 12.07.2019г. е постановено разпореждане на съдията – докладчик с указания за внасяне на държавна такса от 10 лв., за което е изпратено съобщение на 15.07.2019г.; на 08.08.2019г. е постановено освобождаването на молителя от държавна такса по повод молба на представителя му, насрочено е било открито заседание на 26.09.2019г.; то е отложено, - по искане на адвоката поради ангажираността му в друг съд, без да е поискал своевременно пренасрочване, и по искане на явилата се страна, за 10.10.2019г., в което е даден ход на делото, като делото е отложено по искане на адвоката, за да се запознае с докладваните по делото документи, с които е могъл да се запознае преди заседанието, така разглеждането на делото е отложено за 21.11.2019г., когато е даден ход на делото по същество. В това заседание, сочи ответникът, е докладвано писмо от затвора в гр.София, че ищецът е във временно прекъсване на наказанието до 30.11.2019г. На 18.12.2019г. в разумен срок съдът е постановил разпореждане – краен съдебен акт по делото, срещу което е подадена частна жалба, с допълнение от 31.12.2019г., а на 03.01.2020г. такава е подадена и от ответника. По частните 4 жалби, след изпращане на препис от тях, е било образувано адм. д. № 748/2020г. по описа на АССГ, като ответникът е описал хронологията на процесуалните действия по него във връзка и с обявеното в страната извънредно положение и накрая постановяването на акт – окончателно определение от 26.06.2020г., с което и двете жалби били отхвърлени.

Изтъкнато е в отговора на исковата молба, че подаването на искането направо в съда, необходимостта да бъде изискана преписката от затвора, невнасянето на държавна такса и процедурата по освобождаването от внасянето й са довели до висящност на делото преди насрочването му за първото съдебно заседание, а неприключването му в това заседание, както и в следващото, се дължи на поведението на адвоката – пълномощник на молителя, без да е налице укоримо поведение от съдиите – докладчици.

В становище по възраженията в отговора на исковата молба, подадено от ищеца, чрез представителя му по пълномощие, възраженията на ответника са оспорени. И то е илюстрирано с практика на ЕСПЧ и е придружено с обръщане на внимание на СГС, че действията му могат да бъдат предмет на преценка от ЕСПЧ. В това становище се поддържа, че съдът не може да изключва отговорността си със забавяне от страна на затворническата администрация при изпращане на преписката, следвало е да се произнесе по искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса вместо да изисква внасяне на такса, както и не отговаряло на действителното положение, че поведението на адвоката – пълномощник е довело до забавяне на хода на делото, в това число е посочено, че е поискано пренасрочване на първото съдебно заседание и не е имало основание за приемане на новопредставени документи, препис от които не е и изпратен преди съдебното заседание, като насрочването на заседание на 21.11.2019г. също осъществява забава. Поддържа, че производството е било забавено умишлено от ответника и въвежда като оплакване в тази връзка и непроизнасяне на съда по искане за обезпечение от 01.08.2019г.

На 19.02.2021г., преди първото по делото съдебно заседание на 18.03.2021г., ищецът е подал искова молба срещу СГС, с която е предявил иск по чл. 2б ЗОДОВ поради нарушеното му право в разумен срок да получи произнасяне по иска си, по който е образувано гр. д. № 526/2020г. по описа на СГС.

5

Във въззивната жалба на ищеца пространно са преповторени обстоятелства от исковата му молба и такива, изложени в хода на производството, като са направени и оплаквания срещу атакуваното решение, които в обобщен вид се свеждат до недоволство от липсата на мотиви по твърдението, че забавянето било умишлено, както и, че размерът на присъденото от СГС обезщетение не е съобразен с практиката на ЕСПЧ.

Релевира се и довод, че липсват мотиви как е определен присъденият размер на обезщетението, при наличие на подобни дела в практиката на ЕСПЧ като напр. „В. П. срещу България“, придружен с изявление, че в случай че САС не присъди справедливо обезщетение ще бъде подадена жалба до ЕСПЧ и ще бъдат сезирани други институции. Извършен е преразказ на други решения на ЕСПЧ. Релевиран е и довод, че обжалваното решение противоречи на вече формирана практика на САС и ВКС по идентичен случай относно същия ищец – решение по в. гр. д. 6075/2019г., съответно по к. гр. д. № 1406/2021г., по което е присъдено обезщетение от 10 000 лв. Релевирани са и доводи, че първоинстанционният съд е манипулирал фактите по делото пред АССГ относно искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, относно първото насрочено съдебно заседание и направения извод, че адвокатът е виновен за отлагане на делото, както и относно отлагането на второто съдебно заседание – в тази връзка се цитират, както и в първоинстанционното производство, решения на ЕСПЧ, според които съдът е този, който следва да изпрати всички представени документи на насрещната страна. Изложени са доводи и за липса на обсъждане на умишленото забавяне на делото в последното съдебно заседание, в което е предоставен 14-дневен срок за представяне на писмени бележки на затворническата администрация, а актът на съда от 18.12.2019г., постановен със забава, е връчен на адвоката едва на 30.12.2019г. Изложени са съображения, че със „ситуацията с коронавируса“ не може да се обоснове забавяне на производството, тъй като касационната му жалба е от 30-31.12.2019г., като на 30.01.2020г. е бил освободен предсрочно и търсената защита останала без предмет поради вина на АССГ.