Решение № 4532 от 16.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4532 гр. Пловдив, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330107981 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл. чл. 10а, ал. 1 ЗПК, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът С. Р. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** № *, ет. *, aп. *, чрез *** Я. К., със съдебен адрес: гр. П., бул. *** № ***, ет. *, в исковата си молба против „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предходно наименование 4финансЕООД/, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев №

52-54, представлявано от *** З. Р., иска от съда, да бъде прогласена недействителността на Договор за кредит № **********/*** г. и да бъде осъден ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, да заплати на С. Р. Ш., сумата в размер на 206,99 лева, представляваща заплатената без основание сума над главницата по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска, моли съда, да постанови решение, с което да осъди „ВИВУС.БГ“ ЕООД, да заплати на С. Р. Ш. сумата в размер на 173,30 лева, представляваща заплатена без основание сума по нищожна клауза „такса за бързо разглеждане“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит № **********/*** г.

Параметрите на кредита били:

1

Сума: 1000 лева;

Срок: 30 дни;

ГПР: 49.65%;

Лихвен процент: 40.97%;

Такса за бързо разглеждане: 173.30 лева

Дължима сума по кредита:1206.99 лева.

Твърди, че не му бил представен погасителен план. В договорът била включена „Такса за бързо разглеждане“ в размер на 173.30 лева. Това била услуга, която нито била желана от ищеца, нито реално му била предоставена. Твърди, че в ГПР не била включена таксата за бързо разглеждане, като поради тази причина посоченият ГПР бил подвеждащ и неправилно изчислен. Твърди, че е изплатил кредита към ответника чрез Изипей, както следва: на 12.04.2023 г./предсрочно/ - 1 206.99 лева.

Твърди, че е налице нищожност на клаузата за заплащане на „Такса за бързо разглеждане“, поради заобикаляне на императивни разпоредби на ЗПК.

Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, съгласно която законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителната услуга по процесния договор за кредит, по своето естество, била част от възнаграждението за предоставения заем, като било видно, че е обособена самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Така наречената „допълнителна услуга“ била по своята същност дейност по управление на кредита. Ускорената процедура за получаване на заемната сума реално не била предоставена допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора, а промяната на погасителния план ставала по съгласие на страните. Нямало данни каква е „нормалната скорост“ за одобрение за кредита, нито от кой момент стартирали въпросните 15 минути за „обработка на Искането за кредит и отговор“, т.е. нямало как да се прецени дали реално 15минутният срок е спазен.

С оглед изложеното следвало да се приеме, че уговорката за допълнителна услуга, противоречала на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Доколкото се касаело за възнаграждение по усвояване и отпускане на кредита, същото следвало да бъде включено в годишния процент на разходите на основание чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето му като отделно възнаграждение имало за цел заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.

Ето защо безспорно следвало да се приеме, че поради нищожност на уговорката за допълнителна услуга, не се дължала сумата по нея в размер на 173.30 лева (допълнително основание за нищожност на уговорката било и противоречието с добрите нрави, поради 2 съотношението размер на главница-цена на допълнителна услуга, а именно - 1000 лева кредит и 173.30 лева цена на допълнителна услуга).

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не било посочено от какви пера е съставена общо дължимата сума, а посоченият годишен процент на разходите (ГПР), не отговарял на действителния такъв, тъй като определеното в договора възнаграждение за такса за бързо разглеждане представлявало скрито оскъпяване, с което оскъпяването надхвърля 50 % и с това нарушавало чл. 19, ал. 4 ЗПК и правело клаузата за ГПР нищожна.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предходно наименование 4финансЕООД/, оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на недействителност на клаузи от Договор за кредит № ********** / *** г. като неоснователна и недоказана. Твърди, че са неоснователни твърденията за нарушаване императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП и нищожност на клаузата за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, както и твърденията за нищожност на Договора за кредит в неговата цялост.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и 3 управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „ВИВУС.БГ“ ЕООД(заемодател) и С. Р. Ш.(заемател) на ***г. бил сключен Договор за кредит №**********.

Предоставен е кредит в размер на 1000,00 лева, със срок на заема 30 дни.

Съгласно договора за кредит, общият размер на всички плащания по заема е 1 206,99 лева, фиксиран лихвен процент 33,69% и ГПР 49,65 %.

Не е спорно обстоятелството за плащане на процесната сума в размер от 1206.99 лева, от които 1000 лева главница, 33.69 лева договорна лихва и 173.30 лева такса за допълнителна незадължителна услуга.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че такса за бързо разглеждане не е включена в ГПР и представлява допълнитено оскъпяване на договора за кредит.

Посочената клауза, съдът счита за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Таксата е във фиксиран размер – 173.30 лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Съдът намира, че посочените по-горе основания са достатъчни, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Приемайки договорът за недействителен, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция като осъди ответника да заплати на ищеца , сумата от 206,99 лева получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда – 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция. Видно от представената разписка за плащане, се установява, че кредита е изплатен изцяло предсрочно – на 12.04.2023 г., при посочен падеж на плащане от ответното дружество – 23.04.2023 г./л.8 от делото/.

С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да разглежда предявения при условията на евентуалност такъв.

Ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса по делото, затова с оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на Съдебната власт, държавна такса за двата обективно съединени иска в размер на 100,00 4 лева.

Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА.

Представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Я. К. в размер на 400,00 лева, което ще му се присъди. Съдът съобразява, че се касае до правна защита на два обективно съединени иска, за които обаче се дължи едно адвокатско възнагарждение, доколкото защитата на ищеца е била една и съща, в защита на един и същи интерес, който е общ, като съдът съобразява и правната сложност на делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение лично на процесуалния представител на ищеца адв. Я. К..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит № **********/*** г., сключен между С.

Р. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № *, ет. *, aп. *, и „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предходно наименование 4финансЕООД/, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.10а, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 от ЗЗП.

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предходно наименование 4финансЕООД/, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.