Решение № 2424 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251100101199 по описа за 2025 година

Предявен е от Х. Ю. Д., срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 01.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата

Ищцата твърди, че е наследник на съпруга си Х.М.Х., пострадал от т.нар.

„възродителен процес " проведен в периода 1985-1989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права. Ищецът твърди, че в периода 07.01.1985г. до 22.04.1987г. съпругът и е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене и в затвора в гр. Бобов дол, в периода от 23.04.1927г. до 16.06.1988г. е бил лишен от свобода в с. Слокощица, обл. Кюстендил. Преди задържането му съпругът и продължително време е бил подложен на психически и физически натиск да доносничи на тогавашната държавна сигурност за хората от турската етническа общност, което разклатило физическото и най-вече психическото му здраве. След освобождаването му от с. Слокощица наблюдението му от Държавна сигурност продължило и нямал право да напуска пределите на селото, като следвало да се подписва сутрин и вечер в кметството.

После през 1989г., цялото семейство, били изгонени от страната и заминали за Република Турция. В резултат на задържането на съпруга й са били засегнати правата на личен и семеен живот и също подложена на насилствена асимилация, поради което има качеството на пострадал. Посочва, че след обществено-политическите промени в страната през 1989г. узнали за започналото разследване по сл.д.№ 1/1991г., което не е приключило и понастоящем, въпреки проявената от наследодателя й и други пострадали активност в 1 упражняване дадените им с НПК процесуални права. Твърди, че продължилото вече 30 години разследване се дължи на действията и бездействията на прокуратурата, като водеща досъдебното производство, и надхвърля разумния срок. По този начин била лишен от възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост за разбития си живот; чувствала се безпомощен и излъган, а дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен, емоционално напрегнат, затворил се в себе си, имал проблеми със съня. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България. Твърди, че той има двойно качество на пострадал - веднъж по чл. 74, ал.1 от НПК и на самостоятелно основание има право на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ, а от друга страна има качеството и на пострадал по чл. 74, ал.2 от НПК, което дава право на обезщетение по чл.2 б от ЗОДОВ като наследник на страна по забавено дело. Това предполагало по-голям размер на справедливото обезщетение в сравнение с лицата, които имат само едно качество на пострадал. В резултат на нарушението ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство; фрустрация от бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, усещане за липса на справедливост. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът е недопустим в частта, в която се претендира обезщетение за периода преди приемането на разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ, в сила от 15.12.2012г., която нямала обратно действие. Освен това при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за неимуществени вреди се наследявало само ако е било предявено пред съд от увредения, какъвто не бил настоящият случай. Прокуратурата оспорва твърденията, че ищецът в лично качество бил пострадал по досъдебното производство, като сочи, че вредите, за които се търси обезщетение са в резултат не от забавянето на производството, а от самия „възродителен процес“ и репресията, упражнена спрямо неговия баща. Липсвали доказателства за търпени от самия ищец вреди от соченото за забавено производство. На следващо място ответникът смята, че исковата молба не е редовна, защото заявеното искане за осъждането на прокуратурата да заплати обезщетение за вредите, причинени на ищеца в качеството му на наследник на пострадало от престъпление лице, не съответства на обстоятелствената част на исковата молба, където се излагат твърдения за претърпени от ищеца вреди в негово лично качество, както и в качеството му на наследник на баща му като пострадал. При условия на евентуалност ответникът оспорва иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца, включително и че тя или нейният съпруг са били заинтересовани от приключването на производството. Твърди, че не са ангажирани доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява за това, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца не са от забавеното разследване, а от самия „Възродителен процес“. Нямало доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на 2

Република България. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията, която е започнала да тече от 26.12.1989г. - датата на взетото решение от ЦК на БКП г. и последвалите го актове на Държавния и Министерски съвет с които е направена цялостна оценка на политиката, провеждана след 1984 година и се е гарантирала възможността на българските граждани, които са променили имената си противно на волята си да ги възстановят, както и да ползват всички свои граждански права. Прокуратурата твърди още, че досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.387 НК престъпление по служба, от което страда правилното функциониране на органите на държавна власт и държавно управление. Поради тази причина преки вреди от тези престъпления не можело да се търпят от физически лица. Налице бил и специален ред по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за обезщетяване на вредите от действията, за които е образувано досъдебното производство. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 120 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Прави възражение срещу началния момент на акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди - 01.02.2022 г.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск.

Ответникът ПРБ се представлява от прокурор Илиев, който оспорва предявения иск.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество. Явяват се неоснователни възраженията на ответника касаещи допустимостта му по следните съображения:

Възражението, че искът е недопустим предвид нормата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ доколкото е предявен едва след смъртта на Х.Х. е неоснователно.

Легитимиран да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството. В този смисъл и доколкото в настоящият случай процесното дело представлява наказателно производство в досъдебната си фаза, страни в производството са обвиняемото лице и пострадалото лице.

Ищцата в настоящото производство твърди, а от доказателствата по делото се установява, че е един от наследниците по закон на съпруга си Х.Х..

По делото е прието постановление от 07.01.2025г. до ВОП, с която на основание чл.75, ал.3 НПК, молбата на ищцата да участва в наказателното производство в качеството на пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София е уважена.

Несъстоятелно е възражението на Прокуратурата на Република България, че ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се дължат на нейния починал съпруг и не се наследяват. Съгласно чл.74, ал.2 НПК при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници. В този смисъл е и Решение №140/29.06.2022г. по гр.д.№3356/2021г. на ВКС, III г.о.

Съдът намира за нужно да отбележи, че дори без изрично конституиране от страна на органите на досъдебното производство ищецът има качеството на пострадал. В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) въвежда понятието "пострадал" (или 3

"жертва") за лицето, легитимирано да претендира нарушение на Конвенцията, в това число на чл. 6, като приема съобразно чл. 34 от Конвенцията, че това е физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение. Като "пряк пострадал" ("пряка жертва") се определят лицата, пряко засегнати от нарушението, а "непряк пострадал" ("непряка жертва") са лица, лично засегнато от нарушение срещу друго лице, имащи валиден личен интерес от преустановяване на нарушението. В практиката си ЕСПЧ приема още, че ако прекият пострадал е починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на Конвенцията (например нарушение на изискването за разумен срок на производство, водено приживе от починалия) от наследник, Съдът може все пак да признае легитимацията на близки на пострадалия да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към категорията на прехвърляемите права, и ако жалбоподателите демонстрират личен интерес от делото, например материален интерес, защита на личната или семейната репутация и др. Лицето, встъпило в правата на наследодателя си като страна в националното производство, има качеството на "непряко пострадал" и е легитимирано да предяви претенцията за нарушение на чл.6 ЕКПЧ. Такава легитимация по отношение на наследими права (напр. имуществени) има и наследникът и без да е бил конституиран пред националния съд (така по делата M.-L.L. and B. v. F. и R. v. Switzerland, жалбите по които са внЕ.и след смъртта на преките пострадали от наследници, които не са участвали лично в производствата пред националните съдилища, ЕСПЧ приема, че жалбоподателите като наследници имат статуса на пострадал поради наличието на материален интерес от изхода от спора.).

По основателността:

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата Х. Д. е съпруга на Х.М.Х..

Разпечатката съдържа 25 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9809372-8793-4dcd-9925-5afdc555c008