Решение № 312 от 20.06.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви на решение № 312/20.06.2022г., постановено по НОХД № 534/2022г. по описа на Районен съд Благоевград.

Съдебното производство по НОХД № 534/2022г. пред РС Благоевград е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград срещу **, който е обвинен за това, че на 07.01.2019 г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Благоевград, на бул. „**‘‘ № 83, при условията на продължавано престъпление, пред орган на властта е потвърдил неистина в писмени декларации от 07.01.2019г., приложени към Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.№205/07.01.2019г., които по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи и по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства както следва: - потвърдил неистината, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283781482, издадено на 22.10.2018г. от ОДМВР Благоевград е откраднато, а в действителност е било отнето от контролните органи на Федерална Република Германия за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищатаи за това, че е потвърдил неистината, че обичайното му пребиваване е в Република България - гр.**, общ.**, обл.Благоевград, ул.„**” №27, а в действителност то е бил във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебното производство ** е редовно призован и се явява лично. Не оспорва описаните в прокурорското постановление факти, признава се за виновен, съжалява за случилото се. Съгласява се с изложеното от представителя на РП Благоевград и предложеното от същия наказание.

Прокурор от РП Благоевград поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание глоба в размер на 1500 лева, който е достатъчен за да постигне целта си.

По делото на чл. 378, ал.2 от НПК съдът е приобщил към делото доказателствата, събрани в хода на разследването по ДП № 196/2021г. по описа на ОДМВР Благоевград и техния анализ дава основание на съда да прецени, че по делото са установени следните факти:

Подсъдимият ** ЕГН ********** е роден на ***г в гр. **, Република Северна Македония, с двойно гражданство- македонско и българско, неосъждан и към датата на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност, работи във Федерална Република Германия, където се е установил, не е семеен.

Подсъдимият ** е бил правоспособен водач на моторно превозно средство и бил регистриран по постоянен адрес в Република България гр.**, ул. „**“ 27, но никога не е живял на този адрес. През 2015г. той установил обичайното си пребиваване във Федерална Република Германия, гр. ** Виденбрюк /RhedaWiedenbruck/, пк. 33378, „Lippstadter Strase”№ 4. На 23.07.2018г. във ФР Германия той бил установен да управлява МПС след употреба на алкохол, 1 поради което му е отнето свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от ОДМВР Благоевград. В тази връзка било издадено наказателно постановление от 19.10.2018г. по описа на Окръжен съд ** Виденбрюк, по силата на което на ** била наложена глоба и му е забранено временно да ползва свидетелството си за управление на МПС. На 13.09.2018г. ** посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Благоевград и подал заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин свидетелство за управление на МПС. Заедно със заявлението той представил декларация с правно основание по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи и декларирал, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато. Това не е било истина, тъй като към дата 13.09.2018г. свидетелството е било отнето от контролните полицейски власти във ФР Германия. Във връзка с тази деятелност ** е бил признат за виновен по НАХД №95/2020г. по описа на РС-Благоевград. С Решение № 1832/25.02.2020г., влязло в законна сила на 12.03.2020г. ** бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба по ** на чл. 78а НК.

На 17.12.2018г. около 03:40 часа ** отново бил установен от контролните органи на Федерална Република Германия да управлява моторно превозно средство в нетрезво състояние, с концентрация на алкохол в кръвта и без да има право да управлява МПС, като причинил ПТП с имуществени вреди и свидетелството за управление на моторно превозно средство № 283781482/ 22.10.2018г., издадено на името на обвиняемия от ОДМВР Благоевград, било отнето.

На 07.01.2019г. обвиняемият ** посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Благоевград, намираща се в гр. Благоевград, бул. „**‘‘ № 83, където по това време на работа била свидетелката А. С.

Качанска като системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Благоевград. Пред нея подсъдимият подал подписана от него писмена декларация от 07.01.2019 г., която по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г., се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В декларацията ** потвърдил неистина, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283781482, издадено на 22.10.2018г. от ОДМВР Благоевград е откраднато, а в действителност свидетелство за управление на моторно превозно средство е било отнето от контролните органи на Федерална Република Германия за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищата.

На 07.01.2019г. пред свидетеля Качанска ** представил и подписана от него декларация по образец на Приложение № 3 към чл.63, ал.4 от Инструкция № 1з-417 на МВР от 10 март 2010 г., в която посочил, че обичайното му пребиваване -повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, по смисъла на параграф 6. т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за 2 движение по пътищата е в Република България - гр.**, общ.**, обл.Благоевград, ул.„**” № 27. Тази декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, според който свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство тези лица подписват декларация. Декларираното от ** обстоятелство не е било вярно, тъй като той не е имал обичайното му пребиваване в Република България, а се е бил установил постоянно във Федерална Република Германия. Двете декларации били приложени към Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.№205/07.01.2019г. и въз основа на тези документи на подсъдимия било издадено СУМПС № 283833638.

От изготвената в хода на разследването графическа експертиза се установява, че подписа, в графа „подпис на заявителя“ в заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от 07.01.2019г., подписа в декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, както и подписа в декларация Приложение № 3 към чл.63, ал.4 са положени от подсъдимия **. Ръкописните текстове в горепосочените документи са изписани от **.

Тези факти са дали основание на съда да признае ** за виновен в това, че на 07.01.2019 г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Благоевград, на бул. „**‘‘ № 83, при условията на продължавано престъпление, пред орган на властта е потвърдил неистина в писмени декларации от 07.01.2019г., приложени към Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.№205/07.01.2019г., които по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи и по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства както следва: - потвърдил неистината, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283781482, издадено на 22.10.2018г. от ОДМВР Благоевград е откраднато, а в действителност е било отнето от контролните органи на Федерална Република Германия за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищата и потвърдил неистината, че обичайното му пребиваване е в Република България - гр.**, общ.**, обл.Благоевград, ул.„**” №27, а в действителност то е бил във Федерална Република Германия, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 313, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв.

Престъплението е насочено срещу обществените отношения, охраняващи сигурността на създаването и ползването на документи. Извършено е с личните действия на **, който на 07.01.2019г. в Благоевград пред орган на властта в ОДМВР Благоевград е подал заявление за издаване на български документ за самоличност - свидетелство за управление на МПС. Това 3 свидетелство се издава на лица, които съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП са установили обичайното си пребиваване в Република България.

Предпоставката “обичайно пребиваване“ е специално дефинирана в §. 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата “Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее“. ** не отговаря на това изискване, тъй като той не е установил обичайното си пребиваване в Република България и не е живял тук повече от 185 дни за периода от 12 месеца преди 07.01.2019 г. Подсъдимият е знаел това, но е подписал декларация по ** на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и в нея е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България, гр. **, ул. "**" № 27. Освен това ** представил писмена декларация от 07.01.2019 година пред орган на власт – длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград и в нея потвърдил неистината, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283781482, издадено на 22.10.2018г. от ОДМВР Благоевград е откраднато, а в действителност свидетелство за управление на моторно превозно средство е било отнето от контролните органи на Федерална Република Германия за нарушение на разпоредбите на немското законодателство за движение по пътищата, с което е осъщестил престъплението по чл. 313 НК.

Престъплението по чл.313 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация/или съобщение по електронен път/, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет , се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

В конкретния случай процесните декларации се дават пред орган на властта по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. и по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Съдът установи, че двете деяния са извършени от подсъдимия в условията на продължавано престъпление - те осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл.313 НК, извършени са едновременно, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и деянието е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неистинността на декларираните от него факти, общественоопасния характер и последици от такова невярно деклариране и е искал настъпването им. Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание, свързано с незачитане на правилата за издаване на документи и необходимостта от деклариране на истински обстоятелства пред органите на властта.

4

При определяне на наказанието съдът е преценил, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия ** от наказателна отговорност, като той не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по ** на раздел IV НК към датата на извършване на деянието, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, от престъплението не са настъпили имуществени вреди и не са налице забраните за приложение на чл. 78а, посочени в ал.7 от НК. При определяне на размера на наказанието съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление на подсъдимия и признаването на вина, с което съдейства за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се има предвид, че след датата на извършване на деянието подсъдимият е извършил същото по вид престъпление, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева по ** на чл. 78а НК.