Решение № 83 от 16.05.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Свищов, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20224150100103 по описа за 2022 година

Ищецът Л.. Р. АНГ. твърди в исковата си молба, че с ответника „Т.С.***”ЕООД, гр.Свищов , представлявано от Т. П. Н. са сключили Договор за наем на земеделска земя от 20.06.2017г. . По силата на този договор , ищецът в качеството си на арендодател е предоставил на ответното дружество в качеството на арендатор за срок от 2 стопански години – 2017/2018г. и 2018/2019г. следната земеделска земя, находяща се в землището на с.****, общ.**** – Нива от 25,001дка, в местността „В.“, кат. V, имот №068003; Нива от 11,055дка в местността „Ч.“, кат.III, имот №021004.

Ответникът е започнал да обработва земите, като дължимата аренда е по 55,00лв. на декар за една стопанска година, със срок на изплащане 30.12 на съответната година. За стопанската 2018/2019г. , ответникът следвало да му заплати дължимото по договора арендно плащане в размер на 1983,08лева до 31.12.2019г., но това не било сторено, въпреки многобройните устни молби и покани. По силата Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г. ищецът в качеството си на арендодател е предоставил на ответното дружество в качеството на арендатор за срок от 2 стопански години– 2019/2020г. и 2020/2021г. същата земеделска земя при наемна цена 60,00лева на декар. За стопанската 2019/2020г. , ответникът следвало да му заплати дължимото по договора арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2020г. и арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2021г., но това не било 1 сторено. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимото по двата договора- сумата 1983,08лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя от 20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от 31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.- 2163,66лева, 247,04 левамораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и за 2020/2021г.2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до 14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявените искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата 1983,08лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя от 20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от

31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.2163,66лева, 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и за 2020/2021г.- 2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до 14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Видно от приложения по делото Договор за аренда на земеделска земя от 20.06.2017 ищецът е предоставил на ответника-арендатор за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти- земеделска земя, находяща се в землището на с.****, общ.**** – Нива от 25,001дка, в местността „В.“, кат. V, имот №068003; Нива от 11,055дка в местността „Ч.“, кат.III, имот №021004. Договорът е сключен за срок от две години, считано 2 от датата на подписването му, в които се включва и процесната 2018/2019г. стопанска година. Съгласно чл.4 от Договора задължение на ответника да заплаща съответната цена, която е 55,00 лв. на декар за стопанска година.

Така дължимия наем за 36,056 дка е 1983,08 лева . Същите земи са предмет и на сключения Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г. за две стопански години , с наемна цена 60,00лева на декар. По тоди договор за стопанската 2019/2020г. , ответникът следвало да заплати на ищеца дължимото по договора арендно плащане в размер на 2163,66лева до

31.12.2020г. и арендно плащане в размер на 2163,66лева до 31.12.2021г.

Уточнени с а правата и задълженията на арендодателя и арендатора , като в чл.13 от Договора е уговорено субсидиарно приложение на действащата гражданскоправна уредба по отношение на неуредените в договора въпроси. Арендодателят се е задължил на предаде на арендатора земеделската земя в състояние, което да отговаря на ползването й по договора и да му осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имотите.

Арендаторът е имал задължение да ползва арендуваните имоти с грижата на добър стопанин по определено от договора предназначение.

Договорите са двустранно подписан и от арендодателя и от законния представител на арендатора, и арендодателя е предоставил за ползване собствените си земеделски земи. Тази презумпция не е оспорвана от страните по делото, и в частност, от страна на ответника, не бяха представени никакви писмени и гласни доказателства, в насока на оборване на тази презумпция, и за доказване на твърденията му за неизпълнение от страна на ищецаарендодател на задълженията му по арендния договор.

С предаването на обектите, предмет на арендните договори, арендодателят е изпълнил задължението си по чл. 2, ал.1 от Закона за аренда в земеделието, от който момент за арендатора възниква задължението да заплаща уговорените арендни плащания.

Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнявал задължението си за заплащане на арендната цена.

В подсрепа на тезата на ищеца е разпитана св.В.Д.-дъщеря на ищеца, която потвърди че неколкократно е посещавала офиса на ответното дружество, с цел да уточнят кога ще се изплатят забавените арендни 3 плащания, но всеки път била отпращана, а след като разбрали, че повече няма да сключват договор с тях, казали че няма да платят.

С оглед на горното следва да бъде уважен искът по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ за сумата 1983,08 лева , представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за аренда на замеделска земя от 20.06.2017г. , сумата 2163,66лева лева , представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2019/2020г. по Договор за аренда на замеделска земя от 21.02.2019г. и сумата 2163,66лева лева , представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2020/2021г. по Договор за аренда на замеделска земя от 21.02.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба-15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Предвид основателността на главни я иск следва да бъде разгледан и акцесорниия иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В самия договор е налице определен падеж на задължени ето за плащане, след настъпването на които е налице забава за изпълнението му. Видно от чл.4 б.В от Договора за аренда- Наемът се изплаща не по-късно от 30 декември на съответната стопанска година, т.е. от 31 декември арендаторът е в забава относно задължението си за изплащане на арендна цена. Относно размера на обезщетението съдът кредитира представените справки за изчисляване на законна лихва, които извърши и непосредствено, и което съвпада с размера на предявения иск. Предвид изложените съображения се налага извода, че акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД също следва да бъд е уважен изцяло, както следва в размер на 428,05 лева-мораторна лихва от 31.12.2019г. до 14.02.2022г.; 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и 27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до 14.02.2022г.

Ищецът по делото е претендирал разноски в размер на 831,53лева, съгласно представен списък, който включва ДТ-280,53лв. и адвокатско възнаграждение- 551,00лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ „Т.С.***”ЕООД с ЕИК ********,с адрес на управление гр.******, представлявано от Т. П. Н. да заплати на Л.. Р. АНГ. с ЕГН **********, с адрес с.****, обл.Плевен, ул.”****** сумата 1983,08лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя от 20.06.2017г.,428,05 лева-мораторна лихва от 31.12.2019г. до 14.02.2022г.; за сумата 4327,32 лева, представляваща дължимо и неизплатено парично задължение-арендно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 21.02.2019г., от които за стопанската 2019/2020г.2163,66лева, 247,04 лева-мораторна лихва от 31.12.2020г. до 14.02.2022г. и за 2020/2021г.- 2163,66лева главница, 27,65 лева-мораторна лихва от 31.12.2021г. до 14.02.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Т.С.***”ЕООД с ЕИК ********,с адрес на управление гр.Свищов ,ул.“Д*******, представлявано от Т. П. Н. да заплати на Л.. Р.

А Н Г. с ЕГН **********, с адрес с.****, обл.Плевен, ул.”****** направените по делото разноски в размер на 831,53лева .

Решението подлежи на обжалване пред В еликотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5