Решение № 2974 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Вергиния Мичева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100509019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №11181 от 11.06.2025г., постановено по гр.дело №40392/2024г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, е признато за установено че И. В. Р. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046: сумата 527,72 лева мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена върху главницата 4001,44 лева за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.****, аб.№171589, и сумата 10,63 лева мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г, начислена върху главницата 51,77лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, за които суми по ч. гр.д.№ 19277/2024г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за отправена покана за дължимите суми до ответника, съответно- не е установил изпадането му в забава. Сочи текстовете от Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия и практика на други състави на СГС. Твърди също така, че липсва основание за заплащане на сумите за дялово разпределение на ищеца, както и лихви върху същите. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете, както и разноски по делото.

1

Ищецът, с подадения в срок бланкетен отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция и възнаграждение за юрисконсулт.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая приложими са влезлите в сила на 10.07.2016г. Общи условия на ищцовото дружество, по арг.чл.150, ал.2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу тези Общи условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се 2 извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/.

Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението си за цената на доставената в имота му топлинна енергия през процесния период, а ищецът претендира обезщетение именно за периода от датата на изтичане на 45-дневния срок от издаване на общата фактура- 15.09.2022г.

В случая дяловото разпределение е извършвано не от трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ, а от самия доставчик на топлинна енергия и ищец в настоящото производство.

Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца и върху тях се начислява мораторна лихва по правилата, изложени по-горе.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Принципно въззиваемото дружество има право на юрисконсултско възнаграждение, но доколкото подаденият отговор е бланкетен, а представител на дружеството не се е явил в единственото 3 проведено открито съдебно зъседание, настоящият състав намира че възнаграждение за юрисконсулт не следва да се присъжда.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №11181 от

№40392/2024г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в.

11.06.2025г., постановено по гр.дело

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4