Решение № 194 от 13.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Русе, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520103734 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Т. М. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД.

Постъпила е искова молба от Т. М. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, в която се твърди, че на ****г., около 12:00 ч. в гр. Русе по ул. „****“ е управлявал с поставен предпазен колан лек автомобил „****“ с рег. № ***, собственост на сина му С.Т. М.. До него на пасажерската седалка се возела неговата майка, а зад тях се движел лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ****. Навлизайки в кръстовището при Механотехникум, преди десен завой за УМБАЛ „Канев“, ищецът плавно намалил скоростта на управляваното от него МПС и спрял, за да пропусне пешеходец на пешеходната пътека. Водачът на лекия автомобил БМВ не спазил достатъчно дистанция и блъснал задната страна на автомобила управляван от ищеца, който следствие на камшичния удар ударил силно главата си в облегалката на седалката на автомобила и изпитал силна и остра болка в областта на главата и врата.

Във връзка с инцидента бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата, от който ставало ясно, че водачът на лекия автомобил БМВ - М.Ц. изрично е признал вината си за настъпване на произшествието. Към момента на последното, автомобилът му бил 1 застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът твърди, че в резултат от процесното ПТП е претърпял физически травми. Вечерта след инцидента започнал да има силни болки в областта на главата и врата. Тъй като имал претърпян инсулт през 2020г., болките през нощта се усилили, не могъл да спи и се притеснил. На другия ден се обадил на личния си лекар, който го прегледал и установил мозъчно сътресение и натъртвания. Предписал му лечение и пълна почивка. Послушал го и отишъл да почива в семейната им къща в близост до гр. Трявна, където обаче болките в главата му не намалели, поради което потърсил отново лекарска помощ в гр. Велико Търново. Там лекар отново го прегледал и му казал да продължи лечението си и да почива без да се напряга. Травмите които получил в резултат на процесното ПТП се отразили тежко върху физическото му състояние. Дълъг период от време изпитвал остри болки в областта на главата и врата, често губел концентрация, силната светлина и шумове го дразнели, не можел да гледа телевизия и да използва телефон и компютър, което се отразило и на служебните му задължения. Приемал медикаменти и бил принуден да остане вкъщи, за да може да се възстанови.

Поради това, че травмата на главата си получил след преживян инсулт счита, че допълнително е влошило здравословното му състояние.

Наред с физическите травми, ищецът счита, че е преживял и душевни такива. Почувствал страх за живота си, изживял негативни емоции. Това емоционално състояние затруднило допълнително ежедневието му, като не можел да продължи нормалния си ритъм на живот и да изпълнява обичайните си задължения. Видно от издадените амбулаторни листи след инцидента 2 на брой и болнични листи също 2 на брой имал мозъчно сътресение.

За обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от инцидента, ищецът претендирал от ответното застрахователно дружество изплащане на обезщетение в размер на 30 000лв., но същото било отказано поради липса на документи, удостоверяващи настъпило произшествие с пострадали лица. Ответникът не определил и не изплатил обезщетение на ищеца.

По изложените съображения се счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, с оглед на което се моли да бъде постановено съдебно 2 решение, с което ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъдено да заплати на Т. М. М. сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие от ****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между дружеството и собственика на лекия автомобил БМВ, посочен в исковата молба. Счита се, че липсват доказателства, установяващи по несъмнен начин механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на водачите, скоростта на движение, посоката или конкретните действия на участниците в произшествието. Оспорват се и твърденията, че в резултат от процесното ПТП, ищецът е претърпял цитираните в исковата му молба телесни повреди по вид и степен. В представените от него документи липсвало описание за повърхностни наранявания, назначени и проведени изследвания. В условията на евентуалност се оспорва и претенцията по размер, като същата се счита, че е твърде завишена. Оспорва се и претенцията за забава, като се счита, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Алтернативно се прави възражение за датата от която се дължи лихвата за забавяне. Застрахователят поискал допълнителни документи, които не били представени. Съгласно чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение ако не го е определил или изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя.

За това се счита, че евентуално търсената лихва за забава следва да бъде определена съобразно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. В условията на евентуалност се прави възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от процесното ПТП.

По изложените съображения, ответникът моли да се постанови решение, с което исковата претенция се отхвърли изцяло, а в условията на евентуалност да се присъди справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди.

3

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че на ****г., около 12:00 ч. в гр. Русе по ул. „****“ е реализирано ПТП между управляван от ищеца лек автомобил „****“ с рег. № *** и лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ****. За същото е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на лекия автомобил БМВ М.Ц. е признал, че вината за произшествието е негова. Според изготвената скица в протокола, произшествието е настъпило непосредствено преди пешеходна пътека, като лекият автомобил БМВ е ударил отзад автомобила управляван от ищеца.

Няма спор по делото, че към датата на която е реализирано процесното ПТП, за лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № **** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД.

Според представените амбулаторни листи, след инцидента, на 12.06.2024г. и на 17.06.2024г. ищецът е посетил съответно общопрактикуващ лекар и специалист неврохирург с оплакване за получено замайване, световъртеж, гадене и главоболие след претърпяното ПТП. Издадени са му два болнични листа във връзка с констатираната от специалистите неработоспособност на ищеца.

На 10.12.2024г. ищецът е отправил застрахователна претенция до ответното дружество, с която е описал настъпилото ПТП, представил е съставения констативен протокол за ПТП, амбулаторния лист от 12.06.2024г. и двата болнични листа и е претендирал да му бъде изплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000лв.

С писмо от 23.12.2024г. ответното дружество е уведомило ищеца, че не намира основание да му бъде изплатено обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради липсата на доказателства за настъпили такива, както и, че те се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Според показанията на свидетеля С.Т. М., син на ищеца и собственик на управлявания от него автомобил при процесното ПТП, за последното узнал от своя баща. Последният го уведомил, че при спиране на пешеходна пътека по ул. „****“, другият автомобил го е блъснал отзад, в резултат на което се получил камшичен удар и ищецът си ударил главата отзад. В резултат от това 4 главата започнала да го боли много и на следващия ден посетил личния си лекар, който констатирал мозъчно сътресение. В следващите дни от травмата бащата на ищеца не можел да работи, дразнела го светлина, шум, изпитвал главоболие. Отишъл за четири седмици в гр. Трябва да почива, но продължавал да не се чувства добре, приемал изписани му медикаменти.

Около месец не се чувствал добре и не работел, не бил в състояние да управлява лек автомобил, а работел като таксиметров шофьор. Свидетелят непосредствено след инцидента посетил мястото и съдействал на баща си за изготвяне на констативния протокол с другия водач, тъй като главата много го боляла. Преди няколко години ищецът изкарал инсулт, което засилвало притесненията му от изпитваните болки след процесния инцидент.

Свидетелят сочи, че като собственик на управлявания от баща му автомобил при процесното ПТП, му е изплатено застрахователно обезщетение от ответното дружество за причинените имуществени вреди в размер на около 3000лв.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, от данните в делото се определя следния механизъм на произшествието: на **** г., около 12 ч. в гр. Русе лек автомобил **** с peг. № ***, управляван от Т. М. М. се движил по ул.„****“ и приближавал пешеходната пътека до Професионална гимназия по механотехника. На предната седалка в л.а. **** пътувала майката на водача. Попътно зад л.а.**** се движил л.а. БМВ 530 Д с peг. № ****, управляван от М.Ц.. Лекият автомобил **** намалил скоростта си, за да пропусне пешеходец, преминаващ по пешеходната пътека. В този момент л.а. БМВ ударил с предната си част задната част на л.а. ****. Водачът на л.а. БМВ закъснял да започне спиране и затова настъпил удар между двете превозни средства. В резултат на произшествието Т. М. М. получил травматични увреждания, описани в материалите по делото, а на двете превозни средства били нанесени материални щети. Вещото лице е посочило, че от изследването и анализа на доказателствата в делото следва извода, че причина за настъпване на произшествието е закъснението на водача на лекия автомобил БМВ 530 Д с peг. № **** да започне спиране, поради което е настъпил удар с л.а. **** с peг.

№ ***.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от представената по делото документация е видно, че ищецът Т.

5

М. е получил сътресение на мозъка с функционални нарушения, без данни за анатомични увреждания на мозъчното вещество и структури. Установеното увреждане отговаря да бъде получено при ПТП на 11.06.224г. в резултат от удар н главата в облегалката на седалката. Възстановителният период определен от представените болнични листи е от 12.06.2024г. до 06.07.2022г. и няма медицински данни за възникнали усложнения, които да наложат по – продължителен възстановителен период. Според вещото лице няма медицински данни за възникнали усложнения на прекарания от ищеца през 2020г. исхемичен мозъчен инсулт, които да са оказали влияние на възстановителните процеси след травмата от ****г.

Вещото лице е посочило, че поставената на ищеца диагноза след инцидента е направена от специалист неврохирург, след съответните изследвания и е предписано медикаментозно лечение. При така установената диагноза възстановителният период е между две и четири седмици. В случая няма данни за настъпили усложнения при ищеца. Също така вещото лице е уточнило, че оплакванията от главоболие и замайване при натоварване и пренапрежение следва да се приеме, че могат да се дължат и на външни и вътрешни фактори, които не са свързани с травмата от процесното ПТП и поради това не може да се приеме причинно-следствена връзка с него.