Решение № 149 от 10.11.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Лом, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200449 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следнотo:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300125 от 25.08.2023 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК 20 0307318, адрес – гр. Русе, бул. „*** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателств о от Дирекция „Инспекция по труда“ на място на 21.06.2023 г. и от представените при проверката документи, в обект охрана на база „Бореалис“, находящ се в гр. Лом, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател не е начислило и изплатило с увеличение действително положения труд през дните на официалните празници – 15-ти и 16-ти април 2023 г. на ***, работещ на длъжност „сътрудник охрана“ според договореното, но не по-малко от удвоение размер на трудовото възнаграждение.

1

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание представител не се явява. От пълномощника - адв. Н. Б. от АК – Русе е постъпила писмена защита, в която моли съда да отмени издаденото НП, както и да присъди на дружеството направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. Кръстева, взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 21.06.2023 г. свидетелите С. Ш. и Л. Р. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект охрана на „Бореалис Л.А.Т. България“, находящ се в гр. Лом, ул. „Людовико Миланези“ и стопанисван от „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД. На 06.07.2023 г. извършили и последваща проверка на представени документи – ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения и поименни графици за м. април 2023 г. При проверките инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател не е начислило и изплатило с увеличение действително положения труд през дните на официалните празници – 15-ти и 16-ти април 2023 г. на ***, работещ на длъжност „сътрудник охрана“. За извършените проверки е съставен протокол с № ПР2323511, с който е дадено предписание за отстраняване на констатираното нарушение до 31.07.2023 г. До проверяваното дружество е изпратена покана за съставяне на АУАН, която е получена на 10.07.2023 г. На 19.07.2023 г. св. С. Ш., в присъствието на св. Л.

Р. и С. З. и в отсъствие на нарушителя съставила АУАН № 12-2300125 за нарушение на чл. 264 КТ. Актът е изпратен по пощата с обратна разписка и получен на 27.07.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано 2 писмено възражение. На 25.08.2023 г. н аказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2300125, с което наложил на дружеството - работодател „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

1) В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на НП.

Неоснователни са аргументите за допуснати нарушения при съставянето на АУАН. Най-напред, актът е съставен в отсъствието на нарушителя, като тази хипотеза е уредена в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Изпратена е покана, която е надлежно получена, но представител на дружеството не се е явил. Актът е изпратен по пощата с обратна разписка и получен, но възражение против него не е постъпило в законоустановения срок. На второ място, АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като са посочени имената, адресите и датите им на раждане, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Действително, липсва подпис на втория свидетел, но това не е задължителен реквизит на АУАН. Според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него…“ Следователно липсата на подпис на втория свидетел не е съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и съответно – не може да се приеме за основани e за отмяна на НП.

2) По същество съдът намира, че е осъществен състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 264 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.“

В настоящия казус работникът *** е полагал труд на официални празнични дни – 15.04.2023 г. и 16.04.2023 г., но видно от всички събрани по делото доказателства, работодателят не е начислил и изплатил с увеличение действително положения труд, както изисква императивната норма на чл. 264 КТ. Всъщност това нарушение на трудовото законодателство не се и оспорва 3 от жалбоподателя. Навеждат се аргументи за маловажност на случая, които обаче не могат да бъдат споделени. Поощрителната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ предвижда възможност, ако нарушението е отстранено веднага, работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Но както правилно се посочва от процесуалния представител на АНО, нарушението следва да е отстранено веднага след като е установено. В случая обаче доказателства за отстраняването на нарушението не са представени. Едва с писмената защита /молба/ на адв. Б. се твърди, че нарушението било отстранено веднага, но в кориците на делото липсват каквито и да било писмени доказателства за това. Действително с Протокола за извършена проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Монтана са дадени предписания за отстраняване на констатираните нарушения. Но по делото няма никакви данни дали тези предписания /в частност – за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд на работника Пламен Кирков/ въобще са изпълнени. Още по-малко – веднага.

Затова и не може да намери приложение чл. 415в, ал. 1 КТ.

Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл. 264 КТ, тъй като не е начислил и изплатил с увеличение действително положения труд през дните на официални празници – 15-ти и 16-ти април 2023 г. на служителя ***. АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД.

Имуществената санкция е определена на 1500,00 лв., което е минималният размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ и не може да се приеме за несправедливо наказание. За съда не съществува възможност да го намалява повече. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева, не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН , тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя – сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.

Освен това неизплащането на допълнително трудово възнаграждение на 4 работниците/служителите би могло да доведе до сериозни последици, тъй като става въпрос за средства, необходими за нормалното съществуване на тях и техните семейства. Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в минималния размер от 1500.00 лв.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2300125 от 25.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Монтана, с което на „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК 200307318, адрес – гр. Русе, бул. „***, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ОХРАНА И ПРОУЧВАНЕ - ЩИТ“ ЕООД, ЕИК 200307318 да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5