Решение № 4256 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. Т. при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело № 20231110168887 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД "Б. и." АД срещу К. Л. Н. /като наследник на А. Л. Н./ за заплащане на сумата от 754, 11 лева, представляваща изплатено от ищеца на ЗАД "А. Б." застрахователно обезщетение в размер на 729, 11 лева, и 25 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че на 05.09.2018 г. в района на гр. С., ул. "С. С." № 8 е реализирано ПТП с участието на МПС "Ф. Ф." с рег. № ********, собственост н а А. Л. Н., управлявано от същия, и МПС "Н. К." с рег. № ********, собственост на Р. Т. И., управлявано от същия. Според представения Двустранен констативен протокол за ПТП, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС "Ф.

Ф." с рег. № ******** – А. Л. Н., който ударил задната част на МПС "Н. К." с рег. № ********, в следствие на което му нанесъл материални щети. Лек автомобил "Ф. Ф." с рег. № ******** бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Б. и." АД със застрахователна полица №BG/02/*************, която била валидна към момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № *********** от ЗАД "А. Б." застраховател по застраховка "Каско" на уведеното МПС. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 729. 11 лв. на ЗАД "А. Б." за увреденого МПС "Н. К." с рег. №********. А. Л.

Н. бил неправоспособен към датата на ПТП. На основание чл. 500 от КЗ, ЗД "Б. и." АД имало право да получи от делинквента, а след смъртта му – от 1 неговите наследници платеното застрахователно обезщетение. Ищецът уведомил ответника да му заплати претендираната сума, но до момента на предявяване на иска тя не била изплатена. Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв. Г., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, както и че наследодателя на ответника е бил неправоспособен водач към датата на ПТП.

Оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил щетите, които претендира.

Оспорва А. Л. Н. или ответника да са получавали покана за плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 500, ал. 2, пр. 2 застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Предпоставките за уважаването на иска са: 1) че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, което съставлява покрит риск по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по който е ищецът; 2) че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; 3) че деликвентът е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство; 4) действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на предпоставките от фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да докаже погасяване на дълга или възражението си за различен механизъм на ПТП.

По възражението за давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото е отделено за безспорно, че на 05.09.2018 г. в района на гр. С., ул. "С. С." № * е реализирано ПТП с участието на МПС "Ф. Ф." с рег.

№ ********, собственост на А. Л. Н., управлявано от същия, застраховано към 2 датата на събитието при ЗД

"Б. и." АД, и МПС "Н. К." с рег. №********, собственост на Р. Т. И., управлявано от същия, застраховано към датата на събитието при ЗАД "А. Б.".

В случая от приетата по делото застрахователна полица № ******/***/******* от 26.01.2018 г. се установява наличието на валидна към 05.09.2018 г. /датата на настъпване на процесното ПТП/ застраховка "Пълно каско" за лек автомобил "Н. К." с рег. №********, сключена между собственика Е. К И.а и „ЗАД А. Б.“ АД, с период на застрахователното покритие от 06.02.2018 г. до 05.02.2019 г.

От приетата по делото застрахователна полица № BG/02/************* от 09.08.2018 г. се установява наличието на валидна към 05.09.2018 г. /датата на настъпване на процесното ПТП/ застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил "Ф. Ф." с рег. №********, сключена между собственика А. Л. Н. и ищцовото дружество „ЗД Б. и.“ АД, с период на застрахователното покритие от 10.08.2018 г. до 09.08.2019 г.

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според ал. 2 на същата разпоредба, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно наследодателят на ответника има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното произшествие.

В приетия по делото Протокол за ПТП №**-**/05.09.2018 г. е посочено, че на 05.09.2018 г. около 16,00 часа в гр. С., ул. „С. С.“ № *, водачът на лек автомобил "Ф. Ф." с рег. № ******** се движи по ул. "С. С.", и в района на № * водачът, поради движение с несъобразена скорост, реализира ПТП, като блъска в задната част попътно движещо се МПС марка „Н. К.“ с рег.

№********. Посочено е, че спрямо лек автомобил "Н. К." с рег. № ******** са увредени задна броня и светлини за мъгла.

В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните средства документът има характер на официален удостоверителен с обвързваща материална доказателствена сила.

В забележка № 14 водачът на лек автомобил „Ф. Ф.“, рег. № ********, е посочил, че се признава за виновен за настъпването на ПТП.

Така описаният механизъм на ПТП кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства.

3

От уведомление за щета по щета № ****/**/***/****** от 05.09.2018 г. се установява, че водачът на лек автомобил „Н. К.“, рег. № ********, е декларирал пред застрахователя си следния механизъм на ПТП, настъпило на 05.09.2018 г., около 16,00 часа – лек автомобил „Н. К.“, рег. № ********, е ударен отзад от автомобил „Ф. Ф.“.

Тези изводи се потвърждават и от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно експертизата причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил "Ф. Ф." с рег. №********, който не успява да възприеме намиращия се пред него лек автомобил „Н. К.“ с рег. № ********, в следствие на което реализира ПТП, при което е увредена задната броня с елементи от осветителната система и част от дъното на багажника на лек автомобил „Н. К.“ с рег. № ********.

От приетото по делото писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“, от 19.12.2019 г. се установява, че към 05.09.2018 г. водачът на лек автомобил „Ф. Ф.“ А. Л.

Н., ЕГН **********, не е притежавал валидно СУМПС, тъй като от 03.04.2017 г. е отнето и се намира в ОПП-СДВР.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се приеме за установено, че процесното ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на водача А. Л. Н., респективно наследодателят на ответника е реализирал противоправно поведение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност – в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Следва да се приеме за установено и че към този момент наследодателят на ответника не е притежавал съответната правоспособност да управлява моторното превозно средство, доколкото това кореспондира с отразяванията в регистрите на СДВР и липсват събрани доказателства в различна насока.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че всички увреждания по лек автомобил "Н. К." с рег. №******** се намират в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото на 05.09.2018 г. произшествие в гр.

С..

Изяснява се също, че стойността, необходима за възстановяване на този автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, е 714,11 лева.

За пълнота на изложението следва да се подчертае, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 6/2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/3.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о./ при изчисляване на размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване 4 на застрахователното събитие. При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/.

При застраховка "Каско на МПС" размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица съгласно чл. 203, ал. 1 и 4 КЗ.