Решение № 2059 от 06.06.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20449/2021
- Вид
- Решение № 2059
- Подписан
- 06.06.2022
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2059 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330120449 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Ищцата Н. Г. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника ***, е предявила против „4Финанс” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите *** и ***, обективно съединени искове за признаване на установено, че са нищожни, като противоречащи на принципа на добрите нрави, неравноправни по смисъла на ЗЗП и заобикалящи материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузите от договор за кредит от 20.03.2020 г. (гр. дело № 20459/201г.) и анекси към договора от 30.03.2020 г. (гр. дело № 20449/2021г.) и от 01.04.2020 г., (гр. дело № 20450/2021г.), предвиждащи заплащане на такси за бързо разглеждане на кредита в размери, съответно в размери от 96, 31 лева, от 26, 04 лева и от 46, 78 лева.
По искане на ответника, след депозиране на писмени отговори по трите горепосочени дела, които са в срок, всички искове са събрани за общо разглеждане в производството по гр. дело № 20449/2021г., като най-ранно образувано такова, с определение от 23.03.2022г., и гр. дела № 20450/2021г. и № 20459/201г. са изискани за присъединяване към настоящото гр. дело № 20449/2021г.
В исковите молби се твърди, че на 20.03.2020 г. между страните бил сключен договор за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 460 лева, при фиксиран лихвен процент- 41 % и ГПР- 49, 70 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на 1 документите в размер на 96, 31 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска.
В последствие се сключил анекс от 30.03.2020 г. към договора за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 150 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР49, 80 %. Съгласно този анекс се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 26, 04 лева, която също се плащала с месечната погасителна вноска.
Накрая се сключил и втори анекс от 01.04.2020 г. към договора за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 280 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР49, 80 %. Съгласно този анекс отново се дължала такса за бързо разглеждане на документите, която била в размер на 46, 78 лева, която също се плащала с месечната погасителна вноска.
Всички тези уговорки обаче била нищожни, като неравноправни. Възможностите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане между 15 минути и 2 часа, за което се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така заемателят се явявал принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била вписана в договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв размер ще е тя. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва, предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя. Моли да се признае за установено, че съответните клаузи от договора и анексите към него са нищожни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, по всяко от трите гореописани присъединени дела, в който се посочва, че действително между страните бил сключен договор за кредит и анекси към него, като заемната сума била отпусната на ищцата на каса в „Изи Пей“ АД. Ищцата упражнила правото си да изтегли допълнително суми по кредита, а на няколко пъти правела частични плащания и задължението по кредита било изцяло погасено.
Искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Възнаграждението за експресно разглеждане не било сред услугите, които попадат в ГПР. Това било самостоятелна услуга, която нямала връзка с условията и параметрите на договора. Тази такса нямала задължителен характер, а била по избор и преценка на клиента дали иска да получи експресен отговор на заявката си. Таксата не попадала в обхвата на общите разходи по кредита и услугата не била свързана с дейността по кредитиране.
Законодателят предвиждал възможност за уговаряне на подобни такси, по повод, а не пряко свързани с договора, зависещи само от индивидуалното желание на клиента. В случая нямало заобикаляне на закона, таксата не била забранена и ищцата се съгласила да я заплати, за да ползва съответната услуга. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си поддържа исковете и моли да се уважат. Претендира разноски, за заплащане на които предоставя списък.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител, същата е депозирала писмени молби, с които моли исковете като неоснователни да се отхвърлят и също претендира разноски. С една от молбите е посочено, че в хода на процеса е настъпила промяна в наименованието й – същото е променено от „4Финанс” ЕООД на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, като правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на управление, и представляващия 2 дружеството не се променят. С определение от о.с.з. от 30.05.2022г. е допусната поисканата промяна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за кредит № ***/20.03.2020г., по силата на който кредиторът-ответник е предоставил на кредитополучателя-ищец парична сума в размер на 460 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, платим на една вноска с падеж 19.04.2020г., с фиксиран лихвен процент - 41 % и ГПР- 49, 7 %, както и таксата за експресно разглеждане - 96, 31 лева. Посочена е обща дължима сума – 571, 81 лева.
Посочено е, че договорът е електронно подписан и включва Специални условия на договора за кредит и Общите условия на договора за кредит, като ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксата за удължаване на срока. Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем (гр. дело № 20459/21г.)
Впоследствие между същите страни към този договор е сключен Анекс за допълнителна сума от дата 30.03.2020г. към договор за кредит № ***/20.03.2020г., (гр. дело № 20449/2021г.), в който е вписан размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 770 лева (съгл. сключения преди 10 дни договор общата дължима сума за връщане по него възлиза на 571, 81 лева, която сума не включва единствено разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксата за удължаване на срока, като падежът по предходния договор не е настъпил). Съгл. този анекс ищцата получава допълнително сумата от 150 лева, кредитът става в размер на 920 лева, при следните други условия – стандартен лихвен процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент – 40, 88 %, ГПР -49, 8 %. Посочена е дата на получаване на първоначално отпусната сума по кредита – 20.03.2020г., дата на получаване допълнителната сума – 30.03.2020г., дата на връщане на общата дължима сума, същата като тази по първоначалния договор – 19.04.2020г., такса за експресно разглеждане – 26, 04 лева, обща дължима сума по кредита – 1104, 29 лева. Посочено е, че единствено се отпуска допълнителна сума по първоначалния договор кредит, и всички останали клаузи остават непроменени. За 150-те допълнително отпуснати лева от 571, 81 лева обща дължима сума по първоначалния договор общата дължима за връщане сума след сключване на втория договор става 1104, 29 лева.
Впоследствие между същите страни към същия договор е сключен Анекс за допълнителна сума от дата 01.04.2020г. към договор за кредит № ***/20.03.2020г., (гр. дело № 20450/2021г.), в който е вписан размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 920 лева (съгл. сключения преди 2 дни анекс общата дължима сума за връщане по него възлиза на 1104, 29 лева, като падежът по предходния договор не е настъпил). Съгл. този анекс ищцата получава допълнително сумата от 280 лева, кредитът става в размер на 1200 лева, при следните други условия – стандартен лихвен процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент – 40, 85 %, ГПР -49, 8 %. Посочена е датата на получаване на първоначално отпусната сума по кредита – 20.03.2020г., дата на получаване допълнителната сума по настоящия анекс– 01.04.2020г., дата на връщане на общата дължима сума, същата дата като тази по първоначалния договор – 19.04.2020г., такса за експресно разглеждане – 46, 78 лева, обща дължима сума по кредита – 1436, 71 лева.
Посочено е, че единствено се отпуска допълнителна сума по първоначалния договор 3 кредит,срокът на договора и всички останали клаузи остават непроменени.
Ответникът е представил анексът от 26.03.2020г., съгл. който на ищцата към първоначално отпуснатите 460 лева са отпуснати още 310 лева и главницата става 770 лева, който анекс обаче и предвидената в същия такса за експресно разглеждане в размер на 34, 73 лева не са предмет на настоящия спор.
Така за общ размер на главниците от 1200 лева по договора и трите анекса (от 26.03, 30.03 и 01.04 2020г.) общата дължима за връщане сума след сключване на анекса от 01.04.2020г. става 1436, 71 лева.
С отговорите по трите дела ответникът е представил Преддоговорна информация към Договора от 20.03.2020г., в която е посочено, че отпуснатият кредит ще бъде 460 лева за 30 дни, плащане на 571, 81 лева на 19.04.2020г., които включват 460 лева главница, 15, 50 лева лихва и 96, 31 лева такса за бързо разглеждане на кредита, ГЛП 41 % фиксиран, ГПР 49,7 %, наказателна лихва – лихвения процент по кредита, допълнен с 10 %, прави на отказ от договора в срок от 14 календарни дни, право на предсрочно погасяване на задълженията по договора.
Представени са Общите условия на договора за кредит, където е посочено, че срокът за отговор по искането е 7 работни дни, в т.2.2 е посочено, че кредиторът дава право на кредитополучателя да заяви изрично допълнителна незадължителна платена услуга – експресно разглеждане на кандидатурата, в срок от 15 минути от изпращане на искането, а в случай, че искането е изпратено в извънработно време – до два часа от началото на следващия работен ден или когато това стане възможно, ако технически причини са препятствали разглеждането му. В т.
2.3 е посочено, че за тази услуга се дължи такса, която е видима на сайта на кредитора и е описана в Общите условия. Посочено е в т. 3.2, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи за кредита, настоящи и бъдещи, като лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, и не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Ответникът представя доказателства за изплащане на ищцата чрез системата на „изипей“ сумата от 460 лева, анекс от 26.03.2020г., от който става ясно как е формирана сумата от 770 лева – на 26.03 на ищцата допълнително е представен кредит от 310 лева (този анекс не е предмет на настоящия спор) при следните условия - ищцата получава допълнително сумата от 310 лева, кредитът става в размер на 770 лева, при следните други условия – стандартен лихвен процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент – 40, 96 %, ГПР -49, 8 %. Посочена е дата на получаване на първоначално отпусната сума по кредита – 20.03.2020г., дата на получаване допълнителната сума – 26.03.2020г., дата на връщане на общата дължима сума, същата като тази по първоначалния договор – 19.04.2020г., такса за експресно разглеждане – 26, 04 лева, обща дължима сума по кредита – 924, 89 лева