Решение № 787 от 23.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200672 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. „Д.“ № 102, вх.Б, офис 3, представлявано от управителя Р. ИВ. Л., против Наказателно постановление № 13-002473 от 15.02.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се явява законовия представител, нито неговия пълномощник, също редовно призован. Не се представлява и от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на дружеството, в което се сочи, че се поддържа депозираната жалба и се излагат аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност в представена писмена защита.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това че в качеството си на 1 работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 24.09.2020 г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Н. В. СТ., ЕГН **********. Последният бил заварен при извършена проверка на място на 24.09.2021 г. в 10,00 часа в землището на с. В. в обекта на контрол- лозови насаждения да престира труд като бере грозде.

При проверката освен С. били установени още 6 лица, които полагали труд в полза на „***“. По време на проверката присъствал и пълномощникът на дружествотоработодател И.В.. Тъй като повечето от работниците били неграмотни, под тяхна диктовка от страна на В. били попълнени декларации по чл.402 от КТ. С. попълнил лично декларацията и я подписал. В декларацията той вписал елементи на трудово правоотношение с дружеството-работодател, а именно, че работи в „***“ на длъжност „берач на грозде“ и с работно време от 08,00 ч. до 16,30 ч. С. не вписал какво било трудовото му възнаграждение (надник за деня).

Пред проверяващите пълномощникът на дружеството заявил, че за всички лица имало сключени еднодневни трудови договори. Поради тази причина й била връчена призовка с указания дружеството да предостави въпросните трудови договори, респ. данни за начина, по който е уредило отношенията си с наети от него лица, предоставящи работната си сила на същото за извършваната селскостопанска дейност.

На 06.11.2020 г. пълномощникът на дружеството И.В. се явила в сградата на ДИТ Пазарджик, като пред св. В.Д. заявила, че разполага с еднодневни трудови договори, но не за 2020 г., а за 2019 г. От дружеството-жалбоподател не били представени никакви договори за отношенията между дружеството и заварения да полага труд св. Н.С..

За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР 2027606/06.11.2020 г.

(л.25-27), в който били отразени констатациите от проверката и дадените предписания.

Протоколът бил връчен на пълномощника В. на 06.11.2020 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор, поради което срещу дружеството бил съставен АУАН № 13-002473/06.11.2020 г. в присъствието на пълномощника В., на която бил предявен и връчен срещу подпис.

Срещу дружеството-жалбоподател били съставени още 6 АУАН за същото нарушение по отношение на останалите установени лица, престиращи труд в полза на дружеството-нарушител.

Против съставения акт в законоустановения срок не постъпило писмено възражение. Въз основа на съставения акт на 15.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на пълномощника на дружеството на 19.04.2021 г., видно от разписка към НП, а жалбата против НП била подадена от наказаното дружество чрез пълномощника до съда чрез наказващия орган по куриер на 26.04.2021 г. (виж товарителница на л.20), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. В.Д. и св. Н.С..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Д. и С., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават 2 гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на надлежно упълномощен от управителя на дружеството-нарушител пълномощник, на който е бил предявен и връчен срещу подпис. Съгласно приетото по делото пълномощно (л.30), представено и в АНП, пълномощникът може да представлява дружеството-жалбоподател пред Инспекция по труда и в този смисъл в АНП може да получава призовки и съобщения, чрез него дружеството може да бъде призовавано, може в негово присъствие да се съставя, предявява и връчва АУАН.

АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. Поради това съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение за неяснота и непълнота на изложените в описанието на нарушението в АУАН и НП обстоятелства по извършването му. Това е така, тъй като в даденото описание ясно и точно са посочени дата и приблизителен час, както и място на извършване на нарушението. Посочено е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Всички тези обстоятелства описват ясно и в пълнота вмененото нарушение изразяващо се в бездействие от страна на дружеството-жалбоподател, което не е уредило отношенията с посоченото в НП лице като трудови чрез сключване на трудов договор, с оглед на констатацията, че това лице е било „заварено да бере грозде в лозови насаждения в землището на с. В.“.

Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация- извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което и съдът не споделя направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В описанието на нарушението е посочено, че дружеството-жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила от Н.С., като не е сключило в писмена форма трудов договор с него. При това положение съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй като дружествотожалбоподател не е уредило въобще като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в обекта за контрол да престира труд.

3

Възражението, че при описанието на нарушението не било достатъчно индивидуализирано лицето, което се сочи че било заварено да работи в обекта на контрол, тъй като били посочени само три имена, рождена дата и адрес, не се споделя от съда, тъй като посочените данни за лицето, заварено да престира труд в достатъчна степен индивидуализират същото.

Съдът не прима за основателно и възражението, че липсвала връзка между дружеството-жалбоподател и проверения обект- лозови насаждения в землището на с.

В.. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че и в АУАН, и в НП, е посочено като обстоятелство вписаното от св. С. в декларацията пред контролните органи, че работи в „*** като берач на грозде“. Тоест дружеството жалбоподател е посочено като работодател. Посочено е също така в описанието, че лицето е заварено да бере в цитирания лозов масив. При това положение липсва неяснота относно това, че завареното да престира труд лице в съответните лозови насаждения е полагало труд в полза на „***“. Освен това в АУАН и НП е направен опис и на писмените доказателства, взети предвид при установяване на нарушението, но също така и непосредствените впечатления от фактическата проверка, от които безспорно се установява, че в проверявания обект лозови насаждения труд е полагал св. С. и то в полза на „***“.

Несъстоятелни са оплакванията относно това, че в НП било допуснато противоречие и били посочени взаимно изключващи се обстоятелства, тъй като било посочено, че на 24.09.2020 г. лицето Н.С. бил заварен да работи, но същевременно било посочено, че нарушението било констатирано на 19.10.2020 г. при преглед на фирмената документация. Според съда не е налице противоречие на взаимно изключващи се обстоятелства, тъй като на 24.09.2020 г. е направена констатация, че цитираното лице полага труд в полза на дружеството-жалбоподател, а след изискване на съответните документи от дружеството с връчена на пълномощника призовка и поконкретно за представяне на еднодневни, респ. трудови договори, сключени с това лице и непредставянето на такива, констатирано след прегледа на представените документи (фирмената документация), което е станало на 19.10.2020 г., е било установено, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Казано с други думи в АУАН и НП е посочено изрично, че нарушението е извършено на 24.09.2020 г., но същото е било установено на 19.10.2020 г. и в това няма никаква неяснота, нито е налице противоречие, водещо до неразбиране на вмененото нарушение. Тук е мястото да се посочи и това, че съдът не споделя и възражението, че не било ясно каква точно и чия фирмена документация била проверена от контролните органи. Първо, следва да се посочи че не е необходимо нито актосъставителя, нито наказващият орган да сочат по какъв начин са установили нарушението, т.е. какви документи са проверели. И второ, няма неяснота относно това, че проверената фирмена документация е именно на проверяваното дружество- „***“ и че тя е свързана с проверка спазване на трудовото законодателство и в частност разпоредбите свързани с уреждането на трудовите правоотношения.