Решение № 885 от 24.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Пловдив , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330202892 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20/26.03.2021г. на **** на Областна дирекция по безопасност на храните гр.П., с което на „В.Х.“ ООД, с ЕИК:115767690, със седалище и адрес на управление: с.М., местност К. № 27а е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева на основание чл.166, ал.2 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ за нарушение на чл.143, т.2 от ЗЗР.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител на дружеството - адв. М., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, се представлява от юрк. Б., която навежда твърдения за безспорно доказано нарушение и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Във връзка с писмо с изх. № ПРЗ – 642/22.10.2020 г. на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ била извършена проверка на 27.10.2020 г. на обект: склад за съхранение на торове, находящ се в с. М., местност ,,К.‘‘ № 27а, стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката били взети проби за съответствие на показателите от наличните в склада количества, като пробите били взети с Протокол за вземане на проби от торове и подобрители на почви към Констативен протокол № 0006774/27.10.2020 г.

Съгласно изпитвателен протокол № 1892/09.11.2020 г. от акредитирана лаборатория на химични изпитвания и контрол при БАБХ относно продукт НЕОРГАНИЧЕН ТОР – ЕО ТОР GRAW PLANT – GEL MAX 2828+2%Mgo+ME oт изпитване на образец за установяване на съответствие на торове, било установено, че продуктът не отговаря на минималните изисквания на Регламент ЕО 2003/2003 по показатели на Манган /Mn/ и Бор /В/, на партида произведена през 2020 г. и налично количество 761 кг.

Съгласно изпитвателен протокол № 1891/09.11.2020 г. от акредитирана лаборатория на химични изпитвания и контрол при БАБХ относно продукт НЕОРГАНИЧЕН ТОР – ЕО ТОР GRAW PLANT – GEL MAX 20-1055+2%Mgo+ME oт изпитване на образец за установяване на съответствие на торове, било установено, че продуктът не отговаря на минималните изисквания на Регламент ЕО 2003/2003 по показатели на желязо, манган, бор и магнезиев оксид, на партида произведена през 2020 г. и налично количество 1872 кг.

Съгласно изпитвателен протокол № 1890/09.11.2020 г. от акредитирана лаборатория на химични изпитвания и контрол при БАБХ относно продукт НЕОРГАНИЧЕН ТОР – ЕО ТОР GRAW PLANT – GEL MAX 20-065+2%Mgo+ME oт изпитване на образец за установяване на съответствие на торове, било установено, че продуктът не отговаря на минималните изисквания на Регламент ЕО 2003/2003 по показатели на цинк, манган, бор и магнезиев оксид, на партида произведена през 2020 г. и налично количество 2

13 кг.

Съгласно изпитвателен протокол № 1890/09.11.2020 г. от акредитирана лаборатория на химични изпитвания и контрол при БАБХ относно продукт НЕОРГАНИЧЕН ТОР – ЕО ТОР GRAW PLANT – GEL MAX 20-055+12%Mgo+ME oт изпитване на образец за установяване на съответствие на торове, било установено, че продуктът не отговаря на минималните изисквания на Регламент ЕО 2003/2003 по показатели на манган, на партида произведена през 2020 г. и налично количество 35 кг.

Съгласно изпитвателен протокол № 1890/09.11.2020 г. от акредитирана лаборатория на химични изпитвания и контрол при БАБХ относно продукт НЕОРГАНИЧЕН ТОР – ЕО ТОР GRAW PLANT – GEL MAX 16-65-16 +ME oт изпитване на образец за установяване на съответствие на торове, било установено, че продуктът не отговаря на минималните изисквания на Регламент ЕО 2003/2003 по показатели на бор и манган, на партида произведена през 2020 г. и налично количество 1488 кг.

Констатациите от проверката били подробно описани в Констативни протоколи № 0006774 от 27.10.2020 г. и № 0000054 от 22.12.2020 г., изготвен от екип от главни инспектори от отдел ,,Растителна защита‘‘ при ОДБХ – П..

По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 143, т. 2 от Закона за защита на растенията, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от Закона за защита на растенията било наложено административно наказание ,,имуществена санкция в размер от 2400 лева.

По време на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.З. който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че била взета по една контролна проба от всеки продукт.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан и свидетелят Карталов, който заяви, че е присъствал по време на проверката. Била взета по една контролна проба от всеки продукт.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

3

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д.З. /актосъставителя /и Георги Карталов, които съдът кредитира като последователни, обективни, непротиворечиви и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, след като съобрази приложимата в конкретния случай правна уредба и я съпостави със събраните по делото доказателства, намира, че „В.Х.“ ООД е нарушило съдържащата се в чл.143, т.2 от ЗЗР забрана и е поставило маркировка „ЕО ТОР“ на продукт /торове, съхранявани в стопанисвания от него склад в с.М., местност „К.“/, за който продукт безспорно е установено, че не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ 2003/2003 относно съдържанието по показатели магнезиев оксид и водоразтворим дикалиев оксид, за което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на административното производство, при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, са допуснати множество съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

На първо място, такова процесуално нарушение е липсата на описание на нарушението по чл.143, т.2 от ЗЗР и на неговите съставомерни елементи от обективната страна, която липса настоящият съдебен състав констатира и в двата акта на администрацията. И актосъставителят, и наказващият орган в описателната част на своите актове са изложили в хронология извършените от инспекторите при ОДБХ гр. Пловдив действия по време на проверките, съставените в тази връзка протоколи, като са посочили и заключението на БАБХ за несъответствие на проверените торове с изискванията на Регламент /ЕО/ №2003/2003, изразено в Становища от 01.12.2020г. Липсва обаче описани релевантни за нарушението обстоятелства, което на практика е довело до липса на описание на санкционираното деяние и до това какво точно правило за поведение контролните органи са приели, че не е спазил жалбоподателя. Заключението им, че е нарушена забраната на чл.143, т.2 от ЗЗР, се извежда единствено от цитиране на нейния текст в НП. Изискването 4 на закона всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността да бъдат обективирани в съдържанието на акта и съответно в наказателното постановление, в случая не е спазено. Това е довело до липса на реквизит в съставените административни актове, който е задължителен съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и до опорочаване на водения административнонаказателен процес, с което неприемливо се ограничава правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на атакуваното НП. Тук е мястото да се отбележи, че актосъставителят и наказващият орган са се задоволи да посочат единствено това, че продуктите на отговарят на Регламент ЕО 2003/2003 по различни показатели. В АУАН и НП, обаче никъде не е посочено какви в действителност показатели са били установени, а също така и какви са допустимите показатели изброени в Регламент ЕО 2003/2003.

На следващо място няма коректност и по отношение на друг задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и касаещ датата на нарушението.

Описвайки предприетите от контролните органи проверки на стопанисвания от жалбоподателя склад за съхранение и търговия за торове и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят и наказващият орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на нарушението, като е налице единствено дата на установяване на констатираното деяние.

Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на давността по чл.34 от ЗАНН.

Без да е изяснен въпросът кога е извършено нарушението, не е възможно да се прецени дали е изтекла предвидената в закона давност, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение.

Наред с това е нарушен и редът за вземане на проби, съгласно НАРЕДБА № 21 от 23.11.2016 г. за условията и реда за регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично 5 активни вещества и хранителни субстрати. В чл. 15, ал. 3 от Наредбата е посочено, че се вземат по три контролни проби, а именно проба за изследване, арбитражна проба, както и проба, която се оставя на проверяването лице. В конкретния случай, показанията на свидетелите З. И К. бяха в насока, че е била взета по една проба от всеки продукт. По този начин се ограничава правото на защита на наказаното лице да поиска извършването на повторно изследване с оглед иззетата арбитражна проба.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила при прилагане на определената от наказващия орган санкционна норма. В случая дружеството-жалбоподател е било санкционирано с налагане на административно наказание ,, имуществена санкция‘‘ в размер от 2400 лева на основание чл.166, ал.2 от ЗЗР, която разпоредба, обаче предвижда налагането на ,,глоба‘‘ от 1000 до 2400 лв. и се предвижда за физическо лице. Юридическите лица, каквото в случая се явява и дружеството жалбоподател, следва да носят административно-наказателна отговорност на основание чл. 166, ал. 3, с препращане към ал. 1 или ал. 2., тъй като няма самостоятелно приложение. Следвало е АНО при определяне на санкцията да наложи същата на основание чл. 166, ал. 3 и да направи връзка с кое от нарушенията /по ал.1 или ал.2 на чл.166 от ЗЗР/ свърза неправомерното деяние, осъществено от жалбоподателя, за което ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, доколкото горепосочените две алинеи на чл.166 от ЗЗР касаят различни нарушения на закона, а също така и се отнасят за различни лица – физически или юридически. В случая жалбоподателят не е спазил забраната на чл.143, т.2 от ЗЗР, санкционирането на което конкретно е посочено в ал.2 на чл.166 от ЗЗР, и именно тази разпоредба е следвало да бъде посочена в НП при определяне на основание за налагане на наказанието, но с оглед на това, че е юридическо лице основанието за налагането на наказанието следва да бъде чл. 166, ал. 3, вр. ал.