Решение № 12312 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12312 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110112427 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Е. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 12571,70 лв., представляваща главница по договор за кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и сумата 676,49 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. № 5545/2007 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че срещу него и в полза на ответника „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист от дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. № 5545/2007 г. по описа на СРС, за сумата 12571,70 лв., представляваща главница по договор за кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и сумата 676,49 лв. разноски. Поддържа, че въз основа на този изпълнителен лист „Банка ДСК“ АД е образувало изпълнително дело № 20078410400817 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, което с постановление на съдебния изпълнител от 06.06.2018 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че след прекратяването на изпълнителното дело до предявяване на иска не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което вземането на ответника е погасено поради изтекла 5 – годишна давност. Въз основа на тези факти моли съдът да установи в отношенията между страните недължимостта на вземанията на ответника по посочения изпълнителен лист.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД, в който признава предявения иск. Сочи, че след прекратяване на изпълнителното дело не е образувал ново дело и не е предприемал никакви действия за неговото събиране, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца. Прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска.

По разноските:

По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.

78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск, с който по съществото си оспорва правото на принудително изпълнение. След като изпълнителното дело е висящо, дори ответникът да твърди, че не е предприемал действия по принудително изпълнени, то същият с поведението си дава повод за завеждане на иска. В този смисъл са Определение №1220/05.12.2023 по дело №1809/2023 г. на ВКС, 2 ТО, Определение №694/25.09.2023 по дело №1325/2023 г. на ВКС, 2 ГО и много друи.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 592,44 лв. платена държавна такса и 2500 лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане същото да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, не са събирани други доказателства, освен писмените, представени от страните и то в минимален обем, защитавания материален интерес и конкретно проявената процесуална активност на адвоката, намира възражението за основателно. След като прецени посочените обективни критерии, съдът намира, че съответно на тях е адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на сключване на договора за предоставяне на безплатна правна помощ, в какъвто смисъл е и искането на ответника, а именно в размер на 1733 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:

2

ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от и щ е ц а Е. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 12571,70 лв., представляваща главница по договор за кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и сумата 676,49 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. № 5545/2007 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2325,44 лв. – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3