Определение № 2908 от 31.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 31.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.ВЛ.М.К. като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Административно наказателно дело № 20231110211447 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от С. Д. Р., ЕГН ********** чрез адв.

К. Р. срещу наказателно постановление № 393425/2021, издадено на 28.10.2021 г. от заместник –кмета на Столична община, с което на основание чл. 48 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47 ал. 1 от НРУПОГТТСО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на посоченото наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че неправило АНО е приел, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, без да са били налице предпоставките за това, тъй като е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но адресът му да е променен и новият адрес да е неизвестен.

Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата и с приложените по преписката материали намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Същата обаче е депозирана след изтичане на посочения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок, поради което се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения:

Началото на административнонаказателното производство е поставено на 01.10.2021 г. със съставяне на акт за установяване на административното нарушение на срещу жалбоподателката С. Р.. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката и на същата дата препис от него й е бил връчен лично, като тя се е запознал със съдържанието му и го е подписала. Следователно административнонаказателното производство е било надлежно образувано и нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е вписан и адресът на нарушителя - гр. София, ул. „Проф. Дочо Леков“ бл. 2, ап. 12. Съгласно чл.

43, ал. 1 от ЗАНН нарушителят подписва акта със задължение да уведоми 1 наказващия орган, когато промени адреса си, но такова последващо уведомяване не е било извършено. На 28.10.2021 г. е било издадено процесното наказателно постановление и същото е следвало да бъде връчено на нарушителя на посочения в АУАН адрес. По делото са налице протоколи за връчване от 26.01.2022 г., 07.02.2022 г., 19.02.2022 г. /събота, неприсъствен ден/, видно от които протоколи служители на общинската администрация на СО, район „Витоша“ са посещавали адреса на жалбоподателката - гр. София, ул. „Проф. Дочо Леков“ № 2, ет.4, ап. 12, но същата не е била открита, нито лице, на което да бъде връчено наказателното постановление. По делото е представен и протокол от 25.02.2022 г., видно от който на същата дата на входната врата на жилището на Р., находящо се на посочения адрес е залепено уведомление № РВТ21-ВК08-2135-/13/25.02.2022 г., с което уведомление жалбоподателката С. Д. Р. се уведомява, че срещу нея има издадено НП и същата се кани да се яви в двуседмичен срок от 28.02.2022 г. в сградата на СО- район „Витоша“ за връчването му. Въпреки четирикратните посещения, вкл. и в неприсъствен ден жалбоподателката не е била открита на посочения от нея при съставяне на АУАН адрес. Същата не се е отзовала и на поканата за връчване на НП. Действително гражданите нямат задължение да се явяват при покана за връчване на НП, но това е бил още един начин от страна на АНО да уведоми жалбоподателя, че НП е издадено и така да обезпечи правото му да го оспори пред съда. Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че е налице разминаване в адреса, посочен в АУАН и този, на който е търсена жалбоподателката, а именно ул. „Проф. Дочо Леков“ бл. 2 /както е отразено в АУАН/ и № 2 /както е посочено в протоколите от посещенията/. Следва да се посочи, че постоянният и настоящ адрес на жалбоподателката е отразен в БД „Население“ /видно от служебно изготвената справка/ като гр. София, ул. „Проф. Дочо Леков“ № 2, ет.4, ап. 12 и именно на този адрес тя е била търсена за връчване на наказателното постановление, но не е установена. При тези данни съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си да положи всички усилия да открие жалбоподателката на посочения от нея и установен при справка от БД „Население“ адрес, като същата е била търсена 4 пъти, вкл. и в неприсъствен ден, а при последното посещение е било залепено и уведомление относно издаденото НП, но въпреки това жалбоподателката не е била открита, като не е съобщила на АНО новия си адрес, на който пребивава и на който може да бъде открита за връчване на НП. Същият е бил неизвестен за АНО, тъй като в справката от БД „Население“ вкл. и към днешна дата постоянният и настоящ адрес на жалбоподателката съвпадат с този, на който е била търсена за връчване на НП, но не е била открита. С оглед горното АНО правилно е приел, че са налице предпоставките да приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, като извърши отразяване върху НП, че същото е връчено на 16.03.2022 г. и поради необжалването му в срок същото е влязло в сила.

Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното постановление няма такова изискване. Това е така, тъй като законодателят изисква нарушителят да е бил уведомен за започване на административнонаказателното производство срещу него и да е запознат с нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с връчването на акта на жалбоподателя, който той е подписал лично. Именно 2 нарушителят посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие за връчване на издаденото НП, като поема задължение да уведоми наказващия орган, ако промени този адрес. В чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването, тъй като деецът не е изпълнил вмененото му в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН задължение за уведомяване на наказващия орган. Това, че жалбоподателката е узнала за издаденото срещу нея НП доста по-късно – както се твърди в жалбата с връчване на поканата за доброволно изпълнение се дължи само и единствено на нейното поведение и непосочването на актуален адрес за кореспонденция или месторабота (видно от АУАН същата не е посочила къде работи), което обаче по никакъв начин не води до опорочаване на връчването, след като в ЗАНН е предвидена изрична хипотеза точно за такива случаи. Били са извършени всички възможни действия за осигуряване на непосредствено и лично връчване, като посоченият в АУАН и регистриран в НБД „Население“ адрес е бил неколкократно посещаван от служители на СО- район „Витоша“, но жалбоподателката не е била установена, нито се е отзовала на оставената покана. В залепеното на входната врата на жилището уведомление ясно и точно е посочено, че срещу жалбоподателката е било издадено НП, от кого, неговият номер и дата, следователно ако жалбоподателката е посещавала този адрес същата без съмнение е узнала, че срещу нея е било издадено НП и е могла да съдейства за личното му получаване /без, разбира се, същата да има задължение за това/.

Последното съдът отбелязва като контрааргумент на изложеното в жалбата, че жалбоподателката е била уведомена за пръв път, че срещу нея е издадено НП едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение. А ако това действително е така, то значи същата трайно не пребивава и не посещава посочения от нея при съставяне на АУАН адрес, което е още един аргумент в подкрепа на извода за законосъобразност на действията на АНО.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 16.03.2022 г. и от следващия ден – 17.03.2022 г. е започнал да тече 14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 30.03.2022 г. и НП е влязло в сила на 31.03.2022 г. /а не както неправилно е отбелязал АНО 28.03.2022 г./ Жалбата е подадена в СРС на 07.08.2023 г. /видно от вписания върху нея входящ номер/, тоест повече от една година след влизане на наказателното постановление в сила и същата се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63г, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Д. Р., ЕГН

********** чрез адв. К. Р. жалба срещу наказателно постановление № 393425/2021, издадено на 28.10.2021 г. от заместник –кмета на Столична община, с което на основание чл. 48 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя е 3 наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47 ал. 1 от НРУПОГТТСО.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 11447/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд-София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4