Решение № 7 от 09.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Благоевград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200500657 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3031/24.04.2025г., подадена от И. Г.

К., пълн. на Т. Л., против Решение № 98 от10.04.2025 г. по гр.д.№592/2023г. по описа на РС – гр.Гоце Делчев.

С въззивната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение, респ. се иска обезсилването му.

Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по чл. 259 – чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който се оспорва нейната основателност, с твърдения че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

В о.с.з. жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа въззивна жалба на основА.ята изложени в същата.

В о.с.з. oтветната страна, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевирА.те оплаквА.я, а служебно следва да огрА.чи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1

1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувА.я съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.

271, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано пред РС Гоце Делчев по предявена искова молба от Т. С. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. Гоце Делчев, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград ул.

„***“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу Я. М. П. с ЕГН **********, адрес: село Сатовча, общ.

Сатовча, обл. Благоевград, ул. „***“ № 13, с правно основА.е чл. 124 от ГПК, с изрично отправено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено но отношение на ответника, че последният не е собственик на основА.е покупко-продажба на 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** ведно с построената в имота СГРАДА с идентификационен номер *** и на ищцата да й бъдат присъдени сторените в производство разноски. .

С атакуваното решение РС е отхвърлил, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Т. С. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. Гоце Делчев, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград ул. „***“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 4, против Я. М. П. с ЕГН **********, адрес: село Сатовча, общ. Сатовча, обл.

Благоевград, ул. „***“ № 13, отрицателен установителен иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на основА.е покупкопродажба на 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Гоце Делчев, община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрена със Заповед РД-18-71 от 02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град Гоце Делчев, п.к. 2900, ул.“***“ №9, с площ за имота от 304 кв.м., трайно предназначение на територията: УрбА.зирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 978 /деветстотин седемдесет и осем/, квартал: 143 /сто четиридесет и три/, парцел II /втори/, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификационен номер 17395.501,978.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, общ.

Гоце Делчев, обл .Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, ул.“***“ № 9, със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящия съдебен състав, след преценка на събрА.те доказателства, намира,че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е отрицателен установителен иск, с който ищцата (въззивница) отрича конкретно придобивно основА.е на ответника – покупко-продажба.

Съгласно чл. 6 ГПК и трайната практика на ВКС, когато в отрицателния установителен иск изрично е посочено придобивното основА.е, то става част от предмета на спора и очертава грА.ците на съдебното произнасяне.

В хода на първоинстанционното производство ищцата е поискала изменение на иска по чл.

2

214 ГПК, като замени основА.ето „покупко-продажба“ с „дарение“, но това искане изрично не е допуснато с протоколно определение от 29.05.2024 г., което е влязло в сила.

Следователно предметът на делото е останал непроменен – дали ответникът Я. М. П. е собственик на основА.е покупко-продажба.

От доказателствата по делото, включително отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивният съд намира за необходимо изрично да посочи, че правният интерес на ищцата (въззивница) от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е налице и не е отпаднал. От събрА.те по делото доказателства и от твърденията на стрА.те се установява, че между тях съществува реален и продължаващ спор относно правото на собственост и квотите в съсобствеността върху процесния имот, включително във връзка с фактическото ползване на имота, водени и други съдебни производства между същите стрА., издадените нотариални актове и противопоставянето им.

Тези обстоятелства обосновават актуален и конкретен правен интерес на ищцата да отрече твърдяното от ответника право на собственост на конкретното основА.е, посочено в иска.

Ответникът Я. М. П. не твърди да е придобил процесната 1/3 ид.ч. чрез покупко-продажба. В отговора си той излага подробна теза за наследствен произход на имота, като е налице първоначална покупко-продажба от 1967 г. в полза на общи наследодатели и договор за дарение от 22.01.2004 г., по силата на който П. твърди, че е придобил 1/3 ид.ч.

В този смисъл, следва извод, че представеният Нотариален акт № 88/1967 г. установява придобиване от наследодатели, но не удостоверява покупко-продажба в полза на ответника.

Всички доводи за владение, ползване, ремонти, грижи за наследодатели и съсобственост не съдържат твърдение за покупко-продажба, а касаят други възможни правни основА.я.

Районният съд е изградил решението си върху анализ на наследяване и договор за дарение, като е приел, че ответникът е съсобственик на процесните имоти.

По този начин РС не се е произнесъл по отричаното придобивно основА.е „покупкопродажба“, като е обсъдил основА.я, които не са включени в предмета на иска и така е нарушил диспозитивното начало в процеса.

При отрицателния установителен иск, след като ищцата е установила правния си интерес, доказателствената тежест за съществуването на отричаното право лежи върху ответника. В настоящия случай ответникът не твърди покупко-продажба и не представя доказателства за такава, а основава правата си на други юридически факти.

Следователно липсва доказано право на собственост на основА.е покупко-продажба, поради което искът е основателен. И това е така, тъй като при отрицателния установителен и с к предмет на доказване не е дали ответникът изобщо е собственик, а дали е собственик на посоченото от ищеца основА.е. В настоящия случай това основА.е е покупко-продажба, поради което всички доказателства за наследяване, дарение, приращение или фактическо ползване, отношения между наследодателите и твърдения за извършени ремонти и грижи са извън предмета на доказване, доколкото не установяват придобиване чрез покупко-продажба в полза на ответника. С този си извод въззивният съд цели да подчертае, че огрА.чаването на предмета не е формализъм, а следствие от диспозитивното начало и от процесуалната стабилност на предмета на делото след недопускане на изменението по чл. 214 ГПК.

Изложените от ответника доводи, основА. на Нотариален акт № 88/1967 г., са подробно обсъдени, тъй като представляват основен аргумент в защитата му. Но въззивният съд приема, че този нотариален акт единствено установява първоначално придобиване на имота от общи наследодатели и потвърждава наследствения характер на имота, но не съдържа данни за придобиване на права от ответника чрез покупко-продажба; и не може да обоснове легитимация на ответника по предявения отрицателен установителен иск. Следователно въззвната инстанция изрично приема, че обсъждането на този акт не води до различен правен резултат, а служи единствено за изясняване на произхода на правата.

3

Първата инстанция е обсъдила в мотивите на обжалваното съдебно решение доводите на ответник в отговора на исковата молба и в хода на процеса, и е изложил твърдения относно продължително съвместно ползване, живеене в имота, извършване на ремонти, наличие на лични вещи в първия етаж и проч. Въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че в случая обаче не е въведено твърдение за придобиване по давност в рамките на настоящия процес, а дори и да бяха въведени такива твърдения, те не са предмет на иска, който е огрА.чен до покупко-продажба и тези факти имат значение за други искове (чл. 31, чл. 32 ЗС, делба), но не и за настоящия спор.

Непроизнасянето на първоинстанционния съд по заявеното придобивно основА.е „покупкопродажба“ не обуславя връщане на делото за ново разглеждане. Спорът е изцяло изяснен от фактическа страна, не се налага събиране на нови доказателства, а ответникът не твърди и не доказва такова придобивно основА.е. При тези обстоятелства въззивният съд, на основА.е чл. 271, ал. 1 ГПК, следва да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като се уважи предявената искова претенция, тъй като липсва доказано право на собственост на основА.е покупко-продажба, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен. И това е така доколкото сам по себе си фактът, че ответникът не твърди придобиване на процесната идеална част чрез покупко-продажба, представлява достатъчно основА.е за уважаване на отрицателния установителен иск.

Отрицателният установителен иск цели да отрече съществуването на конкретно право, произтичащо от точно определен юридически факт. Когато ответникът изрично не поддържа твърдяното от ищцата основА.е, то липсва правен спор относно неговото осъществяване, а отричаното право следва да се приеме за несъществуващо. В този смисъл, липсата на твърдение за покупко-продажба има значение, равнозначно на признА.е, че такова придобивно основА.е не е реализирано, което обуславя основателност на иска. Правото на собственост върху недвижим имот е право с висока степен на обществена значимост и изисква ясно, конкретно и доказано придобивно основА.е. Допускането на извод за придобиване чрез покупко-продажба без доказан нотариален акт би противоречало на принципа на правната сигурност и на разпоредбите на чл. 18 ЗЗД и чл. 113 ЗС. Ето защо при липса на ясно и доказано основА.е „покупко-продажба“, съдът няма правна възможност да приеме съществуването на такова право, което допълнително обуславя основателността на иска. Диспозитивното начало задължава съда да се произнесе точно в грА.ците на заявеното искане. Ищцата е поискала съдът да установи, че ответникът не е собственик на основА.е покупко-продажба, а не изобщо да установи дали е собственик на имота. Следователно, след като това конкретно основА.е не е доказано, съдът е длъжен да уважи иска, независимо дали между стрА.те съществуват други материалноправни отношения.