Решение № 624 от 06.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Враца, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101050 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от сумата от 1911,06, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № *******, сключен на 17.01.2020 год. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Т. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2025 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 189,12 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.06.2021 г. до 03.12.2021 г. Предявен е и установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 414,30 лв. – законна лихва, дължима за периода от 03.12.2021 г. до 29.01.2025 г.

Обективно кумулативно с горните искове е предявен и осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1200,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвани допълнителни услуги, от която 300,00 лева - за закупена и използвана услуга "Фаст" и 900,00 лева - за закупена и използвана услуга "Флекси".

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Г. Р..

Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и осъдителен иск.

.

Ищецът твърди, че на 17.01.2020 г. - Т. Г. Р. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски 1 кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № ******** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.

След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 17.01.2020 г. с ответника Т. Г. Р. е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си.

Клиентът Т. Г. Р. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Договор № 30041952404 е сключен при следните параметри: Сума на кредита:

3000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита:

185.18 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.39; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4444.42 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 900.00 лева;

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2700.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 150.00 лева.

ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда парична сума в размер на 3000.00 лв. по посочената от длъжника банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане. Т. Г. Р. от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Погасителния план е получен от длъжника на 17.01.2020 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Изготвен е погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 335.19 лв. с падежна дата - всяко 25-то число на месеца.

Ищецът признава, че му е заплатена по договора сума в размер на 6580.40 лв.

Моли съда да уважи исковете така, както са предявени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1200.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст в размер на 300.00 лв. и сумата от 900.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекс", както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, намира, че съдебният състав следва да провери клаузите за допълнителните услуги дали спадат към неравноправните клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и обяви тяхната нищожност. Смята, че клаузите по т.15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП. Същите са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание, поради което са нищожни на основание чл.143 във вр. е чл.146 от ЗЗП.

2

Посочва се по – нататък, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти разбера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция понятието „общ разход по кредита за потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите е близо 50 %.

На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Твърди се също, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно, когато договорът бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, главницата се дължи и следва да се претендира на основание неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание.

Поради тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 17.01.2020 г. ответникът Т. Г. Р. е сключил с Дружеството ищец (в качеството му на заемодател) Договор за кредит № ********, при следните параметри: Сума на кредита: 3000.00 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 185.18 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.39; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4444.42 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 900.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2700.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 150.00 лева.

С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е отделил на 3 основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че по процесния кредит ответника Т. Г. Р. е заплатил на ищеца сума в размер на 6580.40 лева

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и осъдителни иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и Т. Г. Р. е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендирания размер, както и да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и "Флекси" в посочените размери.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Между страните по делото не е налице спор относно обстоятелствата, че договорът е сключен между страните, както и че заемната сума е предадена от кредитодателя на кредитополучателя.

С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е отделил на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че по процесния кредит ответника Т. Г. Р. е заплатил сума в размер на ищеца сума в размер на 6580.40 лева.

Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.