Решение № 68 от 15.05.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Силистра, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263400500108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№1006/12.03.26г. от Р. Д. Т., ЕГН **********, с адрес с.А., ул. „П.” №28А, чрез адв. М. М. срещу решение №813/18.12.25г., постановено по гр.д. №1449 по описа за 2025 година на Силистренски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „Кредисимо” ЕАД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит от 19.04.2025г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира чрез допълнителни услуги не е включена. Заплащането на сумата по договора за поръчителство счита, че е пряко свързано с договора за потребителски кредит и следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита, в който смисъл сочи да е Решение на СЕС по дело С-337/2023г. от 13.03.2025г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция, в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

В о.с.з. страните не изпращат представител. Депозират становище по хода на делото и по същество.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството по гр. д. №1449/2025г. на РС-Силистра е образувано по предявени от Р. Д. Т., ЕГН **********, с адрес с.А. срещу “КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правното основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК , за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №3166288/19.04.2025г., в евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на т.12 от графа III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение” от ОУ към Договор за потребителски кредит №3166288/19.04.2025г., съгласно която следва да се сключи договор за поръчителство, с цел обезпечаване договара за кредит, както и кумулативно съединен иск с правното основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК, в евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване недействителността на Договор за поръчителство от 19.04.2025г.

В исковата молба се твърди, че на 19.04.2025г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит №3166288 с "Кредисимо" АД, по силата на който е получил паричен заем в размер на 4550 лева, със срок на изплащане 24 месеца. Съгласно т.12 графа III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение” от ОУ към Договор за потребителски кредит ищецът е следвало да предостави обезпечение под формата на поръчителство. Ищецът твърди, че няма яснота какво се вкюлчва в ГПР и че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с него, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Отделно от това кредитодателят и поръчителят са свързани лица, с което отново се заобикаля изискването на чл.19, ал. 4 ЗПК.

На това основание счита договорът за кредит за недействителен. В евентуалност претендира нищожност на клаузата на т.12 от ОУ, поради противоречие с добрите нрави като сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредит. Излага съображения за недействителнос и за договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо” ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Конкретно излага, че Приложение №1 към процесния договор по ясен и рабираем начин са посочени ГПР /т.8/, общата дължима сума /т.9/, като е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в т.11, раздел VII. С оглед горното счита, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай тръст” ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК, като излага съображения, че същото не отговаря на легалната дефиниция за разход. Навежда, че размерът на възнаграждението не 2 е бил ясен към момента на сключване на договора за кредит, доколкото договорът за поръчителство се сключва впоследствие. Предоставяне на обезпечение не е и задължително условие за сключване на договора. Дори и да се приеме нищожност на договора за поръчителство, то това не би се отразило на договора за кредит. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №178/25.03.2026г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като го е отхвърлил изцяло и се е произнесъл по евентуално предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата на т.12 от графа III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение” от ОУ към Договор за потребителски кредит №3166288/19.04.2025г., съгласно която следва да се сключи договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с цел обезпечаване договара за кредит, приемайки, че е налице сбъдване на вътрешното условие.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно, произнасянето на РС- Силистра съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Във въззивната жалба оплакванията се концентрират върху това, че не е посочен действителният размер на ГПР и оттам договорът за кредит е недействителен.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и Р. Д. Т., като кредитополучател, е сключен на 19.04.2025г. процесният договор за потребителски кредит №3166288 в размер на 4450 лева, със срок на погасяване 24 месеца, при фиксиран лихвен процент 49.91% и ГПР 63.21%.

В т.III, чл. 12 от ОУ към договора за кредит е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението (i) да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно т.IV, чл. 3 от ОУ, в случай че 3 кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението, а ако предостави обезпечение – в срок до 24 часа от предоставянето му.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата между "Ай тръст" ЕООД и Р. Т., с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици приложение намират изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.

Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с 4 предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този договор е в размер на 3529.07лева, платимо разсрочено на вноски, и се дължи на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: по банкова сметка на поръчителя /която не е посочена в договора и приложението към него/; или по банкова сметка на "Кредисимо" ЕАД с посочен номер или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Посочено е, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 4, т. 2 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.