Определение № 902 от 18.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 902 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство А. К. Д., срещу Определение № 39 от 16.01.2026 г. по гр. д. № 697/2022 г. по описа на РС – Сливница, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като същото се допълни чрез присъждане на данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 74,69 лв. (38,19 евро) върху определеното по реда на чл.

38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 373,45 лв.

В частната жалба се акцентира, че адв. М., пълномощникът на ищеца, е регистриран по ЗДДС, поради което към възнаграждението му по чл. 38 ЗА следвало да се начисли ДДС, в която насока се позовава на практика на СЕС, ВКС и окръжни съдилища в страната. По същество иска въззивният съд да отмени атакуваното определение и да присъди претендирания ДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Фератум България“ ЕООД, с който се оспорва подадената частна жалба. Сочи се, че правната помощ, която се оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, е безплатна. Същата представлявала безвъзмездна доставка на услуга съгл. чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС.

Безплатните услуги не се облагали с данък върху добавената стойност според чл. 2, т.

1 ЗДДС. Освен изложеното, данъчното събитие възниквало от датата на извършване на услугата, т. е. преди постановяване на съдебното решение, с което се присъжда адвокатски хонорар. По същество се иска потвърждаване на обжалваното определение.

От фактическа страна:

1

С Решение № 73 от 08.04.2024 г. по гр. д. № 697/2022 г. по описа на РС – Сливница частично са уважени исковите претенции на ищеца. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, първоинстанционният съд е осъдил насрещната страна „Фератум България“ ЕООД да заплати на адв. М. сумата от 373,45 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ.

В законоустановения срок адв. М. е депозирал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, настоявайки да му се присъди и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

С Определение № 39 от 16.01.2026 г. по гр. д. № 697/2022 г. по описа на РС – Сливница първостепенният съд е счел, че не са налице основания да преразгледа произнасянето си, поради което искането по 248 ГПК е оставено без уважение.

От Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022 г. се установява, че ищецът е представляван от адв. М. безплатно, а от Удостоверение за регистрация от 11.04.2023 г., изд. от Министерство на финансите, Национална агенция за приходите, се установява, че адв. М. е регистриран по реда на чл. 96 ЗДДС, като регистрацията му е под идентификационен № BG180505784.

От правна страна:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, срещу неизгоден за нея акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

С Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по д. С-744/2023 г. бе окончателно разрешен въпросът дължи ли се данък върху добавената стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Цитираното решение е във връзка с преюдициално запитване от български съд. С него са дадени задължителни насоки във връзка с тълкуване на общностното право, а именно че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Изтъкнато е, че макар заплащането на адвокатското възнаграждение да зависи от случайност според резултата от производството, то все пак представлява действителната насрещна престация за услугата, състояща се в процесуално представителство на клиента. При постановяване на решението СЕС изрично е съобразил приложимите разпоредби от 2 националното законодателство, включително чл. 38, ал. 2 ЗА.

Националните съдилища са длъжни да съобразяват цитираното по – горе решение на СЕС, като макар същото да е сравнително ново, практиката на Върховния касационен съд вече се привежда в съответствие с него – напр. Определение № 3358/28.11.2025 г. по ч. т. д. № 1957/2025 г. на ВКС, II т. о. Затова и първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по разноските в съответствие с Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по д. С-744/2023 г. и при отчитане на факта, че адв.

М. е регистриран по ЗДДС, да осъди насрещната страна да му заплати и данък върху добавената стойност (ДДС) върху определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение. Затова обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се присъди претендираният ДДС.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 39 от 16.01.2026 г. по гр. д. № 697/2022 г. по описа на РС – Сливница, като ВМЕСТО ТОВА:

ДОПЪЛВА Решение № 73 от 08.04.2024 г. по гр. д. № 697/2022 г. по описа на РС – Сливница В ЧАСТТА ЗА РАНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „Фератум България“ Е О ОД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис № 20, да заплати на адв. М. М. от АКПловдив сумата в размер 38,19 евро (тридесет и осем евро и деветнадесет евроцента), представляваща данък върху добавената стойност (ДДС) върху присъденото по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 373,45 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3