Решение № 197 от 15.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. С.З., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900132 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от И. С. К., ЕГН ***, адрес: с. Д., кв. ***, чрез адв. П. К. против: ЗД “Е.” АД, гр. С., бул. ***, с правно основание: чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата И. С. К., на 51 години.

Сочи се, че на 20.11.2021г. в с. Д., общ. К., при управление на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с per. № СТ 3675 АВ, виновният водач Д. С. А., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал преминаващата пешеходка, след което напуснал произшествието. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на пешеходката И. К..

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 1574/2021 г. на РУ К., пр.пр.

№ 11225/2021 г., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Д. А., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Д. А. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на И. К..

Сочи се, че за увреждащия л.а. “Ауди А6” с per. № СТ 3675 АВ, управляван от Д. А., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/07/121002249972, със срок на валидност една година, считано от 05.08.2021 г. до 04.08.2022 г. със ЗД „Е.“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети 1 лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Е.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на 30.11.2021 г. По случая е заведена щета № 1500113035, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Е.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата.

Посочва се, че при процесното ПТП И. К. е получила следните травматични увреждания: множество счупвания на подбедрица; множество наранявания и охлузвания по глава и крайници; психически стрес.

Сочи се, че след инцидента на 20.11.2021 г. пострадалата е приета за лечение в Отделение по травматология към МБАЛ „Т.“ ЕООД, гр. С.З. с анамнеза: деформация, оток и болки в лява подбедрица с болезнени движения на глезен, коляно и липса на самостоятелна походка. Направени са лабораторни изследвания, рентгенографии и консултативни прегледи. След обсъждане на клиничната картина и резултатите от изследванията е направено заключение за състоянието й, а именно - множество счупвания на подбедрицата. Извършена е операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и фибула - направено е заключване с два винта и дистално с два статични винта. На 27.11.2021 г. пострадалата е изписана с препоръки да свали конците след 14 ден; да провежда рехабилитация без да натоварва оперирания крайник; да продължи профилактиката с НМХ; за контролни прегледи. Издаден е болничен лист № Е202112607256, след което поради продължаващите болки и бавното възстановяване са издадени нови болнични лист: № Е20211961421; № Е20220815739.

В исковата молба се посочва, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата И. К. търпи силни болки и много страдания.

Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално, за дълго време походката й е с 2 помощни средства, не може да натоварва крайника си. Преди процесното ПТП И. е била в отлично здравословно състояние, била е изключително дейна, не е имала здравословни оплаквания, но след инцидента животът й се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е приключило, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва и психически.

Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Твърди се, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в 2 размер на 1755.08 лева от ищцата И. К., като разноските са за лекарствени средства, рентгенография на подбедрица, специализирана ортопедична ЛКК, такси леглодни, медицинско изделие.

Счита се, че с оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни повреди. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача Д. А., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Е.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди. Претендиралите суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената телесна повреда, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗД „Е.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата И. С. К., обезщетение в размер на 25 500, частичен иск от 80 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 1755,08 лв. за причинени й имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване.

Допуснато е изменение на петитума на предявения иск за неимуществени вреди като същия е увеличен на 60 000 лв„ като частичен от 80 000 лв.. представляващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие получените от нея увреждания при процесното ПТП.

Претендира се законна лихва върху всички суми, считано от 27.11.2021 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 30.11.2021 г., до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като се прави искане настоящата молба да се счита за списък на разноски.

Ответникът е депозирал отговор на искова молба, в който заявява, че 3 счита предявените искове за неимуществени вреди, имуществени вреди и лихва за неоснователни, като го оспорва изцяло по основание и по размер.

Не оспорва, че с ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за л.а, „Ауди А6" с per. № СТ 3675 АВ с номер 07121002249972 с период на застрахователно покритие от 05.08.2021г. до 04.08.2022г.

Оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило поради виновно противоправно поведение на застрахован в „ЗД Е." АД водач Д. А. при управление на горепосочения автомобил.

Смята, че ПТП е настъпило единствено поради противоправното поведение на ищцата. Ищцата е попаднала в опасната зона на Д. А. и същият, въпреки правомерното управление на автомобила си не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара.

Оспорва твърдението, че ищцата не се е възстановила от процесните травми.

Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като смята, че искът е предявен в завишен размер, съобразно принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социалноикономическите условия и стандарт на живот в Република България.

Претенцията в предявения размер не отговаря на кретитериите, заложени в чл. 52 от ЗЗД.

Прави възражение на основание чл. 51, чл. 2 от ЗЗД за наличие на принос на ищцата (под формата на съпричиняване) за настъпване на пътнотранпортното произшествие поради движение по пътното платно, като моли размерът на евентуално присъденото обезщетение да бъде намален с поне 90%.

Сочи, че според Тълкувателното решение по тълкувателно дело на ОСТК 1 от 2014г. съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Твърди, че ищцата е изскочила на пътното платно или се е движила неправомерно по него, в резултат на което се е стигнало до процесното пътнотранспортно произшествие. В случая ищцата с движението си на пътното платно е нарушила чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно) и с това е довела до настъпване на процесното ПТП.

Прави възражение на основание чл. 51, чл. 2 от ЗЗД за наличие на принос на ищцата към настъпване на част от вредите, като моли размерът на евентуално присъденото обезщетение да бъде намален с поне 50%.

4

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50 %, тъй като същата не се е подложила на рехабилитация, която е била предписана от лекарите в лечебното заведение, в която се е лекувала. С това си поведение ищцата е допринесла за увеличаването на твърдените вреди.

Неподлагането на предписаната рехабилитация е нарушение на чл. 94, ал. 1 и 3 от Закона за здравето, в резултат на което е бил забавен възстановителният период и са търпяни по-големи болки и страдания,

Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения изразява становище, че същата представлява аксцесорно вземане и доколкото главницата не е дължима, не се дължи и претендираната законна лихва.

Сочи, че дори и главницата или нейна част да са основателно дължими, то не е изпадал в забава, доколкото не са представени доказателства за определяне наличието на основание на претенцията. Именно в тази връзка е постановен отказ с посочване на необходимите допълнителни документи.

Представеният констативен протокол за пътнотранспортно произшествие не съдържа никаква информация относно механизма на ПТП. Съгласно чл. 106 и чл. 380 от КЗ претендиращият е длъжен да докаже своята претенция. При представяне на нужните доказателства заявява, че ще пристъпи към плащане, при наличие на основание за такова. Присъждането на законна лихва обаче, за периода преди това, би противоречало на КЗ и на целите на законната лихва и нейният обезщетителен характер при наличие на виновно неизпълнение.