Определение № 1322 от 13.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500928 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, именувана „възражение“, депозирана от Н. Г. Х., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20169280402563 на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 на КЧСИ с вх. № 13510/04.08.2025 г. по изпълнителното дело.

В жалбата се прави възражение, че длъжницата Н. Г. Х. не дължи сумите, описани в Заповед № 709/04.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.12.2013 г. по ч.гр.д.

№ 824/2013 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 04.12.2013 г. Твърди се, че неправилно е насочено изпълнение върху сумата от 1152,54 лева, спестявания на длъжницата, което действие й станало известно на 28.05.2025 г. В период от повече от 10 години спрямо нея не са извършвани изпълнителни действия. Въз основа на това иска спиране на изпълнението, служебно извършване на преценка за настъпила перемпция поради изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и връщане на сумата от 1152.54 лева.

В законоустановеният срок от взискателя е постъпило писмено възражение, в което са развити съображения за недопустимост на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира следното:

Настоящият състав приема, че заповедният съд е компетентен да разгледа допустимостта на възражението, че длъжницата не дължи вземанията, обективирани в Заповед № 709/04.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 04.12.2013 г. по ч.гр.д. № 824/2013 г. на РС-Елин Пелин, както и искането спиране на изпълнението, предвид 1 разпоредбите на чл. 414 и чл. 419 ГПК. Ето защо на основание чл. 118 ГПК в тази част жалбата следва да бъде изпратена по компетентност на РС-Елин Пелин.

В останалата част жалбата е недопустима.

В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изброени лимитативно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Други действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. При изброяване на подлежащите на обжалване действия и основанията за това в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в т. 2 е предвидена хипотеза, когато се твърди насочване върху несеквестируемо на длъжника имущество /според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС/. Насочването /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. Такива твърдения /за несеквестируемост на вземането от 1152.54 лева/ не се съдържат като оплаквания в жалбата пред окръжен съд. Дори да се съдържаха, то жалбата отново би била недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на двуседмичния преклузивен срок, установен в чл. 436, ал. 1 ГПК, с последен ден 11.06.2025 г.

Жалба е недопустима и в частта, с която се иска да бъде извършена проверка дали производството е перминирано, тъй като съдът не разполага с подобно правомощие. С оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване от длъжника по изпълнителното дело подлежи отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В настоящия случай липсва надлежен акт на съдебния изпълнител, с който той да е отказал прекратяване на изпълнителното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото пред него не е отправяно подобно искане, който отказ би подлежал на обжалване. В случай, че длъжникът твърди настъпване на перемпция, то следва да отправи съответното искане за прекратяване на изпълнителното производство на това основание пред съдебния изпълнител и ако последният откаже, отказът му подлежи на обжалване по съдебен ред.

Поради недопустимостта на жалбата в тези части, тя следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА по подсъдност на РС-Елин Пелин жалба, именувана „възражение“, депозирана от Н. Г. Х., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20169280402563 на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 на КЧСИ в частите, в които е оспорена дължимостта на вземанията, обективирани в Заповед № 709/04.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.12.2013 г. по ч.гр.д.

№ 824/2013 г. на РС-Елин Пелин, и е отправено искане за спиране на изпълнението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, именувана „възражение“, 2 депозирана от Н. Г. Х., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20169280402563 на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 на КЧСИ в останалата част.

Прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя и на взискателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3