Решение № 116 от 02.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600267 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI- ва, във вр. с чл. 306, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение № 229/20.05.2024г. по ЧНД№ 243/2024 год. по описа на ОС- Пазарджик е оставена без уважение молбата на осъдения А. Т. В. за определяне на общо най- тежко наказание измежду наложените му НОХД № 932/2023г. на ОС-Пазарджик и по присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *.

В срока за обжалване на съдебния акт е депозирана жалба от адв. Л. К.защитник на осъдения В., с която се отправят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Иска се отмяната му.

1

Представителят на АП-Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че ОС-Пазарджик е приложил правилно закона, отказвайки да извърши претендираната от страна на молителите кумулация.

Пред въззивния съд осъденият лично и чрез защитата си поддържа наведените в жалбата оплаквания и направеното искане за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат групирани последното наложено му в България наказание и наказанието, наложено му от * съд. Изразява се несъгласие с отхвърлителните аргументи на ОС-Пазарджик.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да обжалва съдебния акт. Подадена е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първостепенният съд е подложил на внимателен анализ данните за съдебното минало на осъдения В.. В съответствие с отразеното в справката му за съдимост е прието, че първите му четири осъждания са за деяния, които не са в условия на съвкупност нито помежду си, нито с последното- пето негово осъждане от български съд. Те не са в условията на съвкупност и с наказанието, наложено на същото лице от * съд.

Претендира се от осъдения и защитата му и пред първостепенния, и пред настоящия съд, че последните две коментирани наказания, наложени му с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 932/2023г. на ОСПазарджик и с присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *, са за престъпления, извършени в условията на реална съвкупност и подлежат на групиране по правилата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

2

Видно от материалите по делото, А. В. е осъждан многократно, като тези, представляващи предмет на настоящето производство, са следните:

С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 932/2023г. на ОС-Пазарджик, в сила от 18.10.2023г., за престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.213а ал.2, т.1 и т.4, вр. с ал.1 и във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и с чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода – началото на месец януари 2023г. до 04.03.2023г., на А. В. е наложено наказание от две години лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 400 лева. Наказанието лишаване от свобода е приведено в изпълнение и В. го изтърпява в затвора в гр.*.

С присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *, влязла в сила на 26.07.2023г., В. е осъден за престъпления по * НК, извършени в периода 16.02.2023г. – 22.02.2023г., описани в присъдата, както следва:

- Съглашателство за извършване в съучастие на комерсиално фалшифициране на разплащателни карти с гаранционна функция, съвместна подготовка за фалшифициране на пари и жетони, разпространение на компютърни измами, обобщено като комплексно деяние „Скиминг“;

- Застрашаване на движението по пътищата и забранени състезания с моторни превозни средства.

За комплексното деяние „Скиминг“ му е било определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а за осъщественото нарушение на Закона за движение по пътищата - една година лишаване от свобода.

Осъден е общо за всички деяния на две години лишаване от свобода.

Изпълнението на присъдата е отложено с пробация, с определен срок на пробацията от три години.

Отнето му е и свидетелството за правоуправление на МПС за срок от една година.

Отправените във въззивната жалба упреци, че окръжният съд не е попълнил доказателствената съвкупност с надлежна информация дали чуждестранната присъда е изтърпяна, са изцяло неоснователни.

3

Следва да се констатира, че чрез молба за правна помощ ОСПазарджик е изискал информация относно постановената спрямо В. от чуждестранен съд осъдителна присъда, която към момента на произнасянето му не е призната и приета за изпълнение в Република България. Не се твърди да е призната или приета за изпълнение и към настоящия момент.

От представените документи от издалата присъдата държава /л. 54-60 от ЧНД№ 243/2024г.- на чужд език/, на които е извършен надлежен превод /л.

66 / се установява, че на В. е наложено общо наказание от две години лишаване от свобода. Изпълнението на присъдата е отложено с пробация, с определен срок на пробацията от три години. Отнето му е и свидетелството за правоуправление на МПС за срок от една година. Т.е., несъмнено е установено, че наказанието лишаване от свобода не е приведено в изпълнение в издалата присъдата държава. Твърдението на защитника, че този въпрос е останал неизяснен от първостепенния съд, е в непреодолимо противоречие с приложените по делото доказателства.

Изводът на окръжния съд, че деянията по двете присъди /българската и */ са осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК- преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях, е правилен.

На внимателен и задълбочен анализ са били подложени както нормите от вътрешното ни законодателство, така и международните договори и РР, страна по които е България. Изложените в тази насока мотиви са убедителни и споделяеми. Следва да се констатира, че пред въззивния съд не се излагат конкретни възражения спрямо тази дейност на контролирания съд.

Убедително е аргументиран от окръжния съд извод, че в случая присъдата на чуждестранния съд не е призната по надлежния ред, не е приета за изпълнение в България, а групирането на наказанието лишаване от свобода с последното наложено в страната ни наказание от същия вид, по съществото си се явява пререшаване на въпроса за изтърпяването му.

В Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. е установено задължение за държавите–членки на Европейския съюз за вземане предвид в хода на новообразувани наказателни производства на присъдите, постановени в държавите–членки на ЕС. Като актове от вторичното право на ЕС, Рамковите решения се основават на взаимното доверие в правните 4 системи на държавите- членки на ЕС, каквито са България и *. Отнесено към РР 2008/675, това конкретно означава, че решенията на съдебния орган в издаващата държава следва да се спазват и по принцип не се допуска промяна на наложеното от компетентния орган на издаващата държава наказание, вкл. и относно режима на изтърпяването му. Цитираното РР е транспонирано в българското законодателство посредством разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК.

В т. 14 от уводната част на РР 2008/675 е дадено указание, че при вземането предвид на присъдите на държави членки на ЕС е „недопустима намесата по отношение на съдебното решението или изпълнението, което включва inter alia ситуациите, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда още не е изпълнена или изпълнението не е прехвърлено във втората държавачленка“ Такова становище е изразено и в т.3 на диспозитива на Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г. по отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд – „член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание“. В т. 46 от мотивите на решението е отбелязано, че РР 2008/675/ПВР не предоставя на националния съд възможност да преразглежда и променя начина на изпълнение на постановена в друга държава-членка предишна присъда, която вече е изпълнена, по-специално като отмени условното осъждане и го замени с наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение. На това основание той не може и да разпореди ново изпълнение на така промененото наказание.

Възражението за необоснованост на атакуваното определение е неоснователно.

Обсъждайки през призмата на принципната възможност за приложение 5 на правилата по чл. 23 - 25 от НК в рамките на производството по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, ОС- Пазарджик убедително е изложил виждането си, че е недопустимо да се групират наказанието, наложено от българския съд с наказанието по чуждестранната присъда, за която не е приложена процедурата по чл. 463 НПК, ако определеното с присъдата на чуждестранния съд наказание не е изпълнено, какъвто е настоящият случай.

Този извод е правилен и поради това- споделяем.

Допълнителен аргумент в подкрепата му още:

В случая изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено с чуждестранната присъда, е отложено. Наказанието лишаване от свобода, наложено на В. по последното му осъждане в България, е постановено да бъде изтърпяно ефективно и това е логично с оглед предходните му осъждания в страната ни, които установяват недопустимо приложение на чл. 66 от НК. То е и приведено в изпълнение. Това налага извод, че ако бъдат групирани двете коментирани наказания лишаване от свобода, то неминуемо следва да се постанови и ефективно изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание. Иначе казано- и наказанието лишаване от свобода, наложено от * съд, ще бъде ефективно изтърпяно, като част от групираното наказание.

Изтърпяването на наказанието обаче не е въпрос на вторични правни последици на чуждестранната присъда, а е елемент от съдържанието й. Затова е недопустимо да се групират наказания, ако наказанието, определено с присъдата на чуждестранния съд не е изтърпяно. Такова е виждането като на правната теория/уместно цитирана от ПзОС/, така и приетото от съдебната практика- Решение № 132 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 311/2019 г., I н. о.; Решение № 7 от 9.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 683/2020 г., III н. о.;

Решение № 36 от 5.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 13/2020 г., III н. о.; Решение № 60251 от 19.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 830/2021 г., III н. о./ Неоснователни са и отправените към съдебния акт упреци са относно неприспадането от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на времето, през което В. е бил задържан под стража в *. Действително, от получените от компетентните * власти документи е видно, че такова задържане е реализирано за нуждите на производството по което е постановена присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *. По това дело В. е бил задържан под стража в следствения арест на затвора * /*/ в 6 периода 23.02.2023г. до 18.07.2023г., когато е бил освободен.

Приспадането от изтърпяването на наказанието на времето на предварително задържане е допустимо само при приложение на правилата на чл. 23 от НК. Отказът на съда да ги приложи предпоставя недопустимост от наказанието лишаване от свобода, наложено от българския съд по протекло в страната ни наказателно производство да се приспада предварително задържане на същото лице, постановено в рамките на наказателно производство за друго престъпление, проведено в държава- членка на ЕС.