Решение № 434 от 18.11.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 454/2022
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 15.03.2023
- Състав
- Таня Петкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 573 от 06.04.2022 · Таня Петкова
- Протокол № 624 от 21.04.2022 · Таня Петкова
- Протокол № 1111 от 21.09.2022 · Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.27 · Закон за движението по пътищата
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. П., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня П.ва при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня П.ва Административно наказателно дело № 20225220200454 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. И. П., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„Д.“ №... против Наказателно постановление № 21-1006-003352 от 14.01.2022 г. издадено от Началник Група в ОДМВР- Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук. „в“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага устно и писмено становище по същество, в които се излагат аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Прави се искане за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или 1 процесуален представител.По делото е представено писмено становище по същество от процесуалния представител на АНО, надлежно упълномощен, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, поради което се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това ,че на ... г. около ... часа в с. П., обл. Пазарджишка, на ул. „..., е управлявал л.а. „М. ... компресор“ с рег.
№ ..., негова собственост, като е загубил непрекъснатия контрол над управляваното МПС, отклонил се вляво, напуснал платното за движение и с предната част на управлявания автомобил се удря в метален стълб с монтирано на него ел. табло, собственост на ЕВН- България, Енергоснабдяване АД гр. П., след което се блъснал в тухлена ограда на частен двор собственост на В. С. Ч. от гр. П.. Настъпило ПТП с материални щети по автомобила, съоръжението и тухлената ограда. Като участник в настъпилото ПТП с материални щети, а именно водач на горецитираното МПС, жалбоподателят напуснал произшествието без да уведоми контролните органи на МВР.
Произшествието било посетено от екип на Сектор ПП в състав Т. Г. и И.
К.. След отработване на произшествието и тъй като жалбоподателят не бил открит, на следващия ден ... г. против него бил съставен АУАН с бл. № 109126 за извършените от него нарушения на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 бук. „в“ от ЗДвП, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят възразил, като записал собственоръчно, че по време на произшествието имал хипертонична криза, артериално налягане 200150, вследствие на което изгубил контрол над автомобила.
Въз основа на акта на 14.01.2022 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на наказаното лице на ... г. Жалбата против НП е 2 депозирана от санкционирания чрез наказващия орган до съда на 25.02.2022 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
По пункт І от НП- за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
На първо място, следва да се посочи, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в законоустановените срокове. И двата акта съдържат необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. АНП е започнало със съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя, на когото е бил надлежно предявен и връчен екземпляр.
Поради тази причина съдът не споделя направеното в жалбата възражение, а именно, че с АУАН на жалбоподателя било вменено само едно нарушение това по чл.123 от ЗДвП, а не и нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП, което всъщност му се вменявало за първи път с НП. Видно от АУАН е че с него е повдигнато адм. обвинение на жалбоподателя за две нарушения, както фактически така и юридически и не е налице вменяване на ново допълнително нарушение с НП.
Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство вмененото административно нарушение бе доказано до изискваната от закона степен на несъмненост.
Установи се категорично, че на посочените дата, час и място жалбоподателят П. е управлявал цитираното в НП МПС. Този факт не се отрича и от самия него. Няма спор и по обстоятелството, че при управление на това МПС жалбоподателят на процесното място и в процесното време е изгубил контрола над автомобила и в резултат на това се е блъснал в метален стълб, на който е имало ел. табло на ЕВН- България, а от там и в тухлена 3 ограда на имота на св. В. Ч.. Спорният момент по делото е поради каква причина е загубен контрола от жалбоподателя над управляваното от него МПС, т.е. защо той не е контролирал непрекъснато МПС по време на движение.
От събраните гласни доказателства посредством показанията на свидетелите В. Ч. и Ж. П., които са възприели състоянието на жалбоподателя непосредствено след ПТП, стана ясно, че П. е лъхал силно на алкохол, завалял е говора, трудно е излязъл от автомобила, а след като го е сторил е залитал.
Св. П. допълни също, че и в купето на автомобила е имало силна миризма на алкохол. В този смисъл са обясненията на тези двама свидетели, както и на съпругата на св. П., дадени непосредствено след случая пред полицейските органи. От тях и от показанията на свидетелите П. и Ч. става ясно, че жалбоподателят се е държал арогантно, обиждал е и е ругаел, като заявил че катастрофирал от „любовна мъка“, след което обиждал жените и ги нарекъл „проститутки“ (виж обяснения на 13-15).
От изготвената от мл. автоконтрольор Т. Г. докладна записка, непосредствено след посещение на местопроизшествието и отработване на случая (л.10) се установява, че по данни на свидетелите П. е бил в нетрезво състояние, както и това, че при посещение дома му в с. П., веднага след като са отишли на местопроизшествието и са установили какво се е случило, от къщата се у чувала силна музика, но никой не е отворил. В този смисъл са и показанията на свидетелите П., Ч. и И. К.- другият полицейски служител от екипа на Сектор ПП посетил произшествието. Пак от докладната записка става ясно, че към ... ч. П. е открит в дома му в гр. П. на ул. „Д.“10, като при проведения с него разговор е заявил на контролните органи, че не бил виновен за ПТП, тъй като „улицата била крива“ и че е виновен кмета на селото, след което отказал да придружи полицейските служители за изясняване на случая. В този смисъл са и показанията на св. К., който посочи, че П. отказал да им съдейства, като едва на следващия ден, случайно го забелязали в сградата на Сектор ПП и тогава предприели действия по съставяне на АУАН със съдействието на началника им.
Видно от представената от
МБАЛ Пазарджик медицинска документация във връзка с посещението на жалбоподателя в Спешното отделение на ... г. след ПТП, се установява, че той е постъпил в отделението в 4
... часа, като е съобщил че е претърпял ПТП, пил хлофазолин. Установено е артериално налягане 170/100, поради което му е поставена ампула фурантрил, извършено е рентгеново изследване, показало липса на сериозни травми и ЕКГ. В издадения лист за преглед на пациент е отбелязано, че в 17,23 часа жалбоподателят напуснал самоволно СО след като дежурният екип уведомил полицията. Св. К. посочи в показанията си, че заедно с колегата му са посетили СО на МБАЛ- П., след като са получили уведомление от медицинските лица, но П. си бил тръгнал. Тогава го посетили на адреса му в гр. П., където е бил установен.
Всичко това даде основание на съда да приеме за безспорно установено, че причината за настъпване на ПТП е единствено у водача на МПС и тя се дължи на това, че той не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС с оглед на обстоятелството, че поради употребения от него алкохол се е поставил в състояние да не може да контролира автомобила непрекъснато и предвид пътната обстановка наличие на завой от 90 градуса, което се установи от Протокола за ПТП и показанията на горецитираните свидетели, е загубил контрол вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети.
Съдът не възприе лансираната от жалбоподателя чрез неговия пълномощник версия, уповаваща се на показанията на неговата съпруга св. Р.
Ш.-П., а именно че жалбоподателят бил получил хипертонична криза вследствие на отравяне с живак в предходните дни. На първо място нейните показания останаха абсолютно изолирани и непотвърдени от нито едно от останалите доказателства по делото. На следващо място не бяха ангажирани от жалбоподателя каквито и да било обективни доказателства, най-малко медицински изследвания, за това че е бил отровен с живак. Показанията на тази свидетелка противоречат на показанията на всички останали свидетели.
Така напр. според св. П. веднага след инцидента, когато съпругът й се прибрал в дома им повикали такси, с което той отишъл в спешното отделение, а тя останал в дома им. Според свидетелите Ч., П. и Т. обаче след като си тръгнал от произшествието П. се прибрал в къщата си и не я е напускал, като малко по-късно дошлият на място полицейски екип го е търсел, но никой не отворил. От ДЗ става ясно, че от къщата се е чувала музика дори. Св. Ч. посочи също така, че след като полицаите си тръгнали П. се върнал на произшествието с едно момче с което изтеглили автомобила от мястото. От лист за преглед на пациент става ясно, че П. е посетил СО едва в 5
... часа.
Ако се приемат за достоверни показанията на св. П., че съпругът й се чувствал „много зле“ и бил с високо кръвно още преди инцидента, то буди недоумение факта защо в това състояние се е качил да управлява автомобила си, защо не е потърсил веднага медицинска помощ сутринта преди да тръгне с автомобила, нито веднага след ПТП, защо не е поискал да му бъдат направени кръвни изследвания, защо не е съдействал на полицейските органи, а напротив напуска ПТП след като разбира, че полицейски екип ще дойде на място, напуска СО самоволно след като лекарите викат полиция, отказва да съдейства след като е открит в жилището му в гр. П.. Всичко това показва, че жалбоподателят е бил наясно, че вследствие на употребения алкохол преди да седне зад волана не е бил в състояние да контролира и не е контролирал непрекъснато автомобила, което е довело до загубата на контрол на МПС при предприемането на маневра завИ.е на пътя, при което е настъпило ПТП, за което от многобройните доказателства се установи, че е с материални щети по автомобила, металния стълб с ел. табло и тухления довар на двора на св.
Ч..
При това положение жалбоподателят П. категорично е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, която правна норма предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e97a0597-a639-44bb-b187-0eb5d67e85a4