Определение № 2790 от 16.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2790 гр. Варна, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 2307/17.03.2025г., подадена от СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Дългопол срещу протоколно определение от 12.03.2025г., постановено по гр.д. № 968/2024г. по описа на РС-Провадия в частите му, с които е заличено конституирането и участието на „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ като трето лице помагач на страната на ответника и е оставено без уважение искането на ответника да бъде приет за съвместно разглеждане обратен иск срещу „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.

В частната жалба са наведени оплаквА.я за незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че към делото има приложени надлежни доказателства, че третото лице помагач не е изпълнило задълженията си. Счита обжалваното определение за отказ от правосъдие, предвид че е прието произволно твърдението на третото лице, че не следва да участва в процеса. Поддържа, че обратният иск е предявен в законоустановения срок след направени от ищеца уточнения, както и че е налице правен интерес от същия. Моли определението да бъде отменено в обжалвА.те му части.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от адв. Г. Ш., процесуален представител 1 на ищцата А. Г. А. е депозиран писмен отговор, с който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на определението в частта, с която е отказано приемането за съвместно разглеждане на обратния иск. По отношение на основателността на жалбата счита, че съдът правилно е преценил, че мястото, на което ищцата е претърпяла трудовата злополука не попада в терен, стопА.сван от „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.

В законоустановения едноседмичен срок е подаден отговор и от „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага съображения защо счита, че излизайки от гарата, ищцата се е намира в имот общинска собственост и „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ не носи отговорност за настъпилата трудова злополука. Счита прекратяването на производството спрямо него за законосъобразно. Моли определението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба срещу определението в частта, с която е отказано приемането за съвместно разглеждане на обратен иск срещу трето лице помагач, е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Определението, с което се отказва приемане на обратен иск за съвместно разглеждане с вече заявения първоначален такъв не попада в обхвата на чл.274, ал.1 от ГПК. Същото не е преграждащо по-смисъла на т.1 от същата разпоредба, доколкото искът може да се предяви в отделно производство, нито отговаря на изискването по т.2, предвид че обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона.

По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата в останалата й част, а именно срещу определението, с което е заличено конституирането и участието на трето лице помагач, е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 968/2024г. по описа на РС-Провадия е 2 образувано по искова молба от А. Г. А. срещу СУ „Св. Климент Охридски“ гр.

Дългопол, с която са предявени искове по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е направено искане за конституиране на трети лица помагачи, а именно Община Дългопол и „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.

Изложени са съображения за правен интерес от привличането само по отношение на Община Дългопол.

С определението № 72 т 21.01.2025г. съдът на основА.е чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал като трети лица помагачи на страната на ответника Община Дългопол и „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.

Същевременно съдът е дал указА.я на ищеца да посочи точното местоположение на инцидента.

С уточняваща молба от 29.01.225г. ищцата е заявила, че местоположението на настъпване на трудовата злополука е на тротоара от лявата страна на изхода от гарата на гр. Дългопол, няколко метра след намиращи се там по време на злополуката лавки за продажба на сандвичи, около 100 метра от сградата на гарата.

Третото лице помагач

„Национална компА.я

Железопътна инфраструктура“ е изразило становище, че няма отношение по спора, предвид че според твърденията в исковата молба трудовата злополука е настъпила, след като ищцата е излязла от района на ж.п. гара Дългопол, и е отправило искане да бъде заличено като страна по делото. Представило е разпечатки от КАИС и от bgmaps.com.

В откритото съдебно заседА.е, проведено на 12.03.2025г., ответникът е релевирал доводи защо счита, че „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ не следва да бъде заличавана като трето лице помагач, като твърди, че трудовата злополука е настъпила в района на гарата.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите към обжалваното определение, че видно от представената извадка от кадастралната карта, писмените доказателства по делото и твърденията на ищцата, трудовата злополука е настъпила извън територията, притежавана и стопА.свана от „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“. С оглед на изложеното 3 съдът е отменил определението № 72 т 21.01.2025г., с което „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника и я е заличил като подпомагаща страна.

Доколкото определението, с което е конституирано трето лице помагач не подлежи на обжалване, същото би могло да бъде отменено на основА.е чл.253 от ГПК от съда, който го е постановил поради констатирана грешка. С отмяната на определението съдът е следвало отново да се произнесе, като отхвърли искането за конституиране на трето лице помагач, което определение подлежи на самостоятелно обжалване на основА.е чл. 220 от ГПК. Вместо това съдът е постановил заличаване на третото лице като страна в процеса, което на практика има същия резултат, като отхвърлянето, поради което се налага изводът, че определението в тази част подлежи на обжалване.

По същество основателна. настоящият съдебен състав намира жалбата за

От изложеното от стрА.те – ищец, ответник и третото лице помагач „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ става ясно, че е налице спор относно точното местоположение на трудовата злополука и съответно за обстоятелството дали за ответника биха възникнали регресни права срещу третото лице при уважаване на претенцията, които съставляват правния му интерес от привличането по чл.219 от ГПК. При наведени изрични твърдения от страна на ответника, обосноваващи интереса му от конституиране на трето лице помагач, съдът не може в хода на процеса да извършва преценка на представените от стрА.те доказателства, за да се произнесе по искането по чл.219 от ГПК. В случая се касае се за въпрос по същество, който подлежи на обсъждане със съдебното решение. При това положение съдът е допуснал процесуално нарушение като преждевременно е ценил доказателства по делото, за да разреши спорен въпрос.

По гореизложените съображения съдът намира, че определението се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което

„Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ се конституира като трето лице помагач.

Отделно от изложеното, следва да се добави, че твърденията на ответника в отговора на исковата молба, уточнени в откритото съдебно заседА.е, са противоречиви досежно интереса му от едновременното 4 конституиране на Община Дългопол и „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ като подпомагащи стрА., като в хода на процеса следва да се изяснят.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

2307/17.03.2025г., подадена от СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Дългопол срещу протоколно определение от 12.03.2025г., постановено по гр.д. № 968/2024г. по описа на РС-Провадия в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника да бъде приет за съвместно разглеждане обратен иск срещу „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“.

ОТМ ЕН Я протоколно определение от 12.03.2025г., постановено по гр.д. № 968/2024г. по описа на РС-Провадия в частта, с която е заличено конституирането и участието на „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ като трето лице помагач на страната на ответника и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТИТУИРА „Национална компА.я Железопътна инфраструктура“ като трето лице помагач на страната на ответника СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Дългопол, на основА.е чл.219, ал.1 от ГПК.

Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5