Решение № 16385 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16385 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110118599 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу З, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3379,14 лева с еврова равностойност от 1727,73 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл.

214 ГПК чрез намаляване на неговия размер в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г./, представляваща сбор от застрахователни обезщетения по имуществена застраховка „Каско МПС“ за имуществени вреди на лек автомобил „Тойота“, модел „Тундра“ с рег. № ** от застрахователни събития, настъпили на 17.12.2022г., 18.12.2022г., на 13.06.2023г. и на 22.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 358,69 лева с еврова равностойност от 183,40 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на неговия размер в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г./, представляваща мораторна лихва, определенa като сбор от сумата от 280 лева, изчислено върху главницата от 3379,14 лева за периода от 20.08.2024 г. до 31.03.2025 г. и 78,69 лева върху платената главницата от 1425,08 лева, изчислена за периода от 20.08.2024 г. до 13.01.2025 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че в срока на застрахователно покритие по договори за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирани в застрахователна полица № 0306Х0733754 и № 0306Х0823067 – на 17.12.2022г., на 18.12.2022г., на 13.06.2023г., на 22.04.2024г. са настъпили застрахователни събития – ПТП, в резултат на които са причинени щети по собствения му лек автомобил „Тойота“, модел „Тундра“ с рег. № **. Посочва, че във връзка с настъпилите застрахователни събития предявил доброволни претенции пред ответното дружество, по които били образувани преписки, както следва: № 10022030128305 – за увреждане от 18.12.2022г., № 10022030128306 – за увреждане от 17.12.2022г., № 10323030100681 – за увреждане от 13.06.2023г. и № 7100024030103374 – за увреждане от 22.04.2024г.

1

Възстановяването на вредите по застрахованото пътно превозно средство било възложено на третото за производството лице – „Монстър Гараж“ ЕООД, но поради неуспешно осигуряване на части /степенки/ в едногодишен период ремонтът бил възложен на Т. Излага, че Т извършило ремонтните дейности по лекия автомобил, като наред с отстраняване на щетите от застрахователните събития бил сменен и тампон на преден мост и била измерена геометрията на купето, за които дейности заплатил сумата от 5 338,33 лева. В допълнение за доставката на необходимите части /степенки/ извършил плащане и към „Балон Ауто“ ЕООД в размер на 3 430 лева, т.е. общата стойност за отстраняване на щетите по МПС възлизала на 8 768,83 лева. Поддържа, че от страна на застрахователя били определени и изплатени на 13.08.2025г. и на 16.08.2025г. следните обезщетения – по претенция № 100222030128305 – сумата от 173,06 лева, по претенция № 10022030128306 и № 10323030100681 – сумата от по 307 лева, а по претенция № 710024030103374 – 2 344,91 лева. Отбелязва, че на 16.12.2024г. поканил ответното дружество да заплати обезщетения в пълен размер за покриване на ремонтите, но ответникът приел, че следва да се извърши доплащане единствено по преписка № 710024030103374 на стойност от 1 425 лева. Инвокира доводи, че изплатените от застрахователя обезщетения в общ размер на 3 410 лева са силно занижени и не съответстват на действителните вреди по лекия автомобил. Счита, че в негова полза е възникнало притезание за остатъка от 5 358,69 лева, поради което моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че процесният лек автомобил е бил предмет на имуществени застраховки „Каско на МПС“. Поддържа, че във връзка с образуваните четири преписки били изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 5 309,63 лева, които са както следва: по претенция № 100222030128305 – 338,48 лева, по претенция № 10022030128306 и № 10323030100681 – сумата от по 600,58 лева, а по претенция № 710024030103374 – 3 769,99 лева. Оспорва размера на претендираните застрахователни обезщетения с доводи, че са неоснователно завишени и неотговарящи на действителните цени за части, материали и труд към датата на събитието. Релевира възражение, че част от посочените в претенциите щети – вежди на предни калници, предна трансмисия, не са в причинно-следствена връзка с настъпилите застрахователни събития. Възразява, че закупените нови степенки на лекия автомобил не са нови, както и че тяхната цена е нереално висока. Оспорва дължимостта на исковите суми с аргументи, че страните не са уговаряли възможност за ремонт на застрахованото пътно превозно средство в официален сервиз. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

С Р С , I I ГО, 74-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, във вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по иска за главница: съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ, накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно 2 събитие (риск), и за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение; 2) по акцесорния иск: възникване на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че за лек автомобил „Тойота“, модел „Тундра“ с рег. № ** са били сключени договори за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирани в застрахователна полица № 0306Х0733754 с период на застрахователно покритие 22.06.2022г. до 21.06.2023г. и застрахователна полица № 0306Х0823067 с период на застрахователно покритие от 22.06.2023г. до 21.06.2024г.; 2) че на 17.12.2022г., 18.12.2022г., 13.06.2023г. и 22.04.2024г. са настъпили описаните в исковата молба застрахователни събития, при които са настъпили следните увреждания по застрахованото МПС – увредена задна врата комплект от събитието от 18.12.2022г., лява степенка от събитието от 17.12.2022г., дясна степенка от събитието от 13.06.2023г. и предна лява и задна лява врата от събитието от 22.04.2024г.; 3) че във връзка с процесните застрахователни събития са били образувани следните застрахователни преписки: претенция № 100222030128305, претенция № 10022030128306, претенция № 10323030100681 и претенция № 710024030103374; и 4) че по образуваните застрахователни преписки са били изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 5309,63 лева, от които по претенция № 100222030128305 – сумата от 338,48 лева, по претенция № 10022030128306 и № 10323030100681 – сумата от по 600,58 лева и по претенция № 710024030103374 – сумата от 3769,99 лева. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от 03.04.2026 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК, както и с протоколно определение, постановено в проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание, като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху това дали претендираният от ищеца размер на вземането му съответства на размера на претърпените вреди, подлежащи на репариране от ответника.

Във тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на съдебна автотехническата експертиза, според което уврежданията по процесния лек автомобил „Тойота“, модел „Тундра“ с рег. № **, отразени в съставения от експерти на ищеца описи по образуваните пред него застрахователни претенции с № 100222030128305, 10022030128306, 10323030100681 и 710024030103374, са настъпили в причинноследствена връзка с реализираните съответно на 18.12.2022г., 17.12.2022г., 13.06.2023г. и 22.04.2024г. пътнотранспортни произшествия. Експертът е посочил, че по делото липсват данни за налични увреждания по процесния автомобил преди настъпване на събитията, както и че описаните във фактура № 0007075404/02.08.2024 г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД, детайли 416540С020, 523800С010, 90105А0188, 90105А0192 и 90178А0047 представляват резервни части за механични ремонти отнасящи се към диференциала на автомобила и не са във връзка с настъпилото събитие по щета 710024030103374. Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени в доверен сервиз към датата на настъпване на съответното ПТП е, както следва: по щета № 100222030128305 – 413,04 лева, по щета № 10022030128306 – 930,78 лева, по щета № 10323030100681 – 935,58 лева и по щета № 710024030103374 – 3592,85 лева, а на база цени на официалния 3 представител на марката: по щета № 100222030128305 – 633,65 лева, по щета № 10022030128306 – 956,22 лева, по щета № 10323030100681 – 956,22 лева и по щета № 710024030103374 – 4030,78 лева. Вещото лице изяснява, че стъпенки втора употреба не се предлагат, а стойността на нови е както следва: дясна стъпенка – 757,65 лева без ДДС, лява стъпенка – 757,65 лева без ДДС или общо 1515,30 лева без ДДС/1818,36 лева с ДДС.

Съдът, ръководейки се от правилото на чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно заключение като обективно и обосновано. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице. В случая не намира приложение клаузата на чл.109, раздел XVI „Застрахователно обезщетение“, от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, доколкото и в двете застрахователни полици липсва уговорена минимална премия за ремонт в официален сервиз, като по делото липсват и данни за заплащането на такава.