Решение № 124 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200128 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. М. - защитник на подсъдимата Д. Б. Б., против решение № 413/29.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 495/2024 год. по описа на Апелативен съд – София.

С касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съдебния си акт въззивният съд не е отговорил на всички доводи на защитата. Поддържа се нарушение и на чл. 13 и чл. 14 НПК с обосновка, че решаващият орган не е изградил вътрешното си убеждение върху цялостно и пълно изследване на доказателствата по делото и не е взел мерки за разкриване на обективната истина. В тази връзка се оспорва подхода на съда да кредитира заключението на ВТЕ по протокол №938/2020 г. въпреки посочения от експерта вероятностен извод заснетото от камерите лице да е подсъдимата Д. Б.. Превратно изведена, единствено въз основа на показанията на таксиметровия шофьор, откарал подсъдимите в близост до ресторант „****“, била и приетата от съда съпричастност на Б. към палежа.

Неизследвани според защитата са останали причините, поради които в опожарения обект е имало ъглошлайф, бормашина и гидоре, както и чия собственост са били те. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с игнорирането на обстоятелства в полза на подсъдимата – наркотичната 1 зависимост и младата й възраст, както и изтеклия период от време от датата на деянието. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимата Д. Б. не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на тази жалба.

Подсъдимият С. П. Г. не се явява и не взима отношение по касационната жалба, касаеща съподсъдимата му в процеса.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 165 от 24.10.2023 г. по н.о.х.д. № 943/2022 г. Софийски градски съд, НО, 28. състав е признал подсъдимите С. П. Г. и Д. Б. Б. за виновни в това, че на 25.04.2019 г., около 03:00 часа, в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 43, в съучастие като съизвършители, запалили чуждо недвижимо имущество на значителна стойност (40 335.82 лева) – заведениересторант „****“ с управител Н. С. Ч., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти и той е представлявал опасност за живота на други хора, поради което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги е осъдил на по една година и шест месеца лишаване от свобода.

С присъдата е определено общо наказание измежду наложеното по тази присъда и по н.о.х.д. №15309/2020 г. на СРС наказание на подс. С. Г., което е увеличено с прилагане на чл. 24 НК с три месеца, отмерено е във финалния му вид на една година и девет месеца и е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС с присъдата е прието, че наложеното на подсъдимата Д. Б. наказание следва да бъде изтърпяно при общ режим.

С присъдата на основание чл. 69, ал. 2 НК подс. Б. е освободена от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено й по н.ч.д. № 22194/2016 г. на СРС.

На основание чл. 189 НПК с присъдата на двамата подсъдими са възложени и разноските по делото.

По жалба на защитата, относима единствено към осъждането на подсъдимата Д. Б., пред САС е било образувано в.н.о.х.д. № 495/2024 г., поверено за разглеждане на 10. наказателен състав.

С решение № 413/29.11.2024 г. по това дело първоинстанционната 2 присъда е потвърдена в цялост.

Това решение в частта му, касаеща подсъдимата Д. Б., в настоящото производство е предмет на първа по своя ред касационна проверка.

При произнасянето си по жалбата, станала повод за образуване на настоящото производство, бе преценено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

1. Воден от разбирането, че наличието на съществени и отстраними процесуални нарушения предопределя изхода на делото и не налага произнасяне по останалите касационни поводи, касационният съд разгледа най-напред тези възражения.

1.1. На първо място, неоснователно е защитното твърдение, че съдът не е отговорил на доводите относно пострадалото от опожаряването на обекта лице. Макар това да е трябвало да бъде изяснено недвусмислено още на досъдебното производство, първоинстанционният съд е положил собствени усилия да уточни тези обстоятелства, като след възобновяване на съдебното следствие в съдебното заседание на 24.02.2023 г. е допуснал и събрал писмени (л. 7, л. 8, л. 11-20, л. 28-58 т. 2 от с.д.) и гласни (показания на свидетелките К.

А. и М. П. – Л.) доказателства в тази насока. Упоменатият доказателствен материал, както и показанията на разпитаните преди това свидетелки Д. Д. и Н. Ч., са били ценени от апелативния съд, който на л. 11 - 12 от въззивното решение е споделил извода на първия, че покойната Н. Ч. към инкриминирания период и в значително време преди това фактически е управлявала опожарения ресторант – заведение „****“, в който смисъл основателно е сочена като действителен пострадал от престъплението по чл.

330 НК.

1.2. Съдилищата по фактите и правото не са допуснали твърдяното от защитата нарушение на чл. 13 НПК. На досъдебното производство, а и пред първата съдебната инстанция, са били събрани достатъчно доказателства за причинените от пожара щети, като в тази насока наследничката на управителката св. Н. Ч., която също е била ангажирана с дейността на ресторанта, е предоставила такива сведения, без да е имало основание те да бъдат счетени за недостоверни. Първоинстанционният съд е положил допълнителни процесуални усилия и е изискал информация от застрахователя ЗАД „****“ АД, поел отговорност за компенсиране на загубите от пожара.

Вследствие на това е назначена и допълнителна оценителна експертиза, която, освен че е завишила размера на причинената щета от 32 158.96 лева на 40 335.82 лева, е станала основание за изменение на обвинението по реда на чл.

3

287 НПК.

1.3. Неоснователно защитата твърди, че обективната истина е останала неразкрита, тъй като не са били събрани доказателства чия е собствеността на унищожените по време на палежа ъглошлайф, гедоре и бормашини. По аргумент от чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността тези вещи са движими.

Към момента на палежа те са били в опожарения и управляван от Н. Ч. обект и при липсата на други доказателства за тяхната собственост основателно са били включени като загуба, причинена от палежа. Акцент заслужава това, че разпитаната чрез видеоконференция Н. Ч. е посочила, че посочените вещи са се намирали в обекта, защото дейността на ресторанта е налагала периодично извършването на ремонтни дейности в него.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че релевантните за процеса обстоятелства са изследвани с необходимата обективност и всестранност, проведените изследвания са обективни, всестранни и пълни и твърдяното нарушение на чл. 13 НПК не е налично.

1.4. Не е допуснато от въззивния съд и соченото от защитата нарушение на чл. 14 НПК.

Неспорно в принципен план е, че поради естеството на извършваната процесуална дейност касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при оценка на доказателствения материал и когато те са нарушени, да се намеси чрез отмяна на съдебния акт. Защитата претендира допуснато от апелативната инстанция нарушение на чл. 14 НПК, обосновавайки се с позоваването върху вероятностния лицевоидентификационен извод на допълнителната видеотехническа експертиза по протокол № 938 и с надцененото значение на обвинителните доказателства.

Подобен процесуален порок не съществува. Обективната страна на вътрешното съдийско убеждение е надлежно обоснована и основана на всички доказателствени материали, а не само на обвинителните такива. Заключението на спорната според защитата експертиза е ценено не изолирано, а в контекста на всички останали доказателства. Такива на първо място са били показанията на свидетеля П. М., за когото въззивната инстанция е приела, че след 02:30 ч. на 25.04.2019 г., т.е. малко преди възникването на пожара, е закарал с такси в непосредствена близост до опожарения обект мъж (разпознат на досъдебното производство от него като подсъдимия С. Г., вж. протокол на л. 109-110 от д.п.) и жена (посочена от него в съдебната фаза като подсъдимата Д. Б.). Даденото от този свидетел описание на подсъдимата (по възраст - млада, с ръст – между 155 -160 см., с облекло – „със скъсан чорапогащник“, с цвят на косата - тъмен) е съвпаднало с описанието, дадено от свидетелката К. С., която е работила в съседното на опожарения обект заведение „****“ и която около 03:30 часа в процесната нощ по молба на непозната жена с външни характеристики, 4 съответни на тези на подсъдимата Б., е поръчала за нея такси от личния си мобилен номер. Пристигналият в 03:43 часа на място по заявката таксиметров шофьор З. Н. под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК също е разказал, че след като е качил в поръчаното такси „момичето“ го е оставил в близост до място, на която я е очаквал мъж с външни характеристики на подсъдимия С. Г.. Предвид показанията на свидетелите М., С. и Н., установяващи местонахождението на подсъдимите в близост до опожарения обект непосредствено преди и след възникване на пожара, предвид заключението на видеотехническата експертиза по протокол № 929/2019 г., описваща действията по опожаряване на обекта от две лица (мъж и жена), предвид заключението на експертиза по протокол № 197/2020г., установяваща с категоричност, че заснетото от видеокамерите в ресторанта лице от мъжки пол е подсъдимият С. Г., въззивният съд е защитил обективната страна на вътрешното съдийско убеждение, като е приел, че лицето, което е било с подсъдимия в процесната нощ, е именно подсъдимата Д. Б.. При това положение вероятният извод в заключението на допълнителната лицевоидентификационна експертиза по протокол № 938, че подсъдимата Б. е заснетото от камерите в ресторанта лице от женски пол, което е предизвикало пожара, не е единственото основание за възприемане на установеност на това обстоятелство. Този извод не може да се приеме, че е резултат от превратен доказателствен анализ и надценяване значението на обвинителните доказателства.

2. Неоснователно е заявеното в касационната жалба основание по чл.

348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

Защитата мотивира искането си с твърдение за подценяване на някои обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимата, каквито са здравословното й състояние, младата й възраст и изтеклия период от време от извършване на деянието до приключване на делото пред настоящата инстанция.

Всъщност първите две обстоятелства са били взети предвид от градския съд, който при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определил наказанието под най-ниския предел за престъплението по чл. 330, ал. 2 НК от три години и го е отмерил на една година и шест месеца.

Поради липсата на съответен протест, макар да не е споделил извода на първия съд, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.

55, ал. 1, т. 1 НК, апелативният съд е потвърдил първоинстанционната присъда и в санкционната част.