Присъда № 7 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 7/27.01.2023 г., постановена по НОХД № 1237/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас

С Решение № 97/21.12.2020 г. по н. д. № 336/2020 г., ІІІ н. о., ВКС, наказателното производство по к. н. д. № 339/2016 г., І н. о., ВКС, е възобновено, като е отменено постановеното по него Решение № 113/24.06.2016 г., както и Решение № 32/08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд, и потвърдената с него Присъда № 9/15.07.2015 по НОХД № 103/2014 г. по описа на Военен съд – Сливен, в частта, с която Х.А.М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.

242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а делото е върнато на Военно-окръжна прокуратура – Сливен за изпълнение на указаното в мотивната част на решението. Решение № 97/21.12.2020 г. на ВКС за възобновяване на наказателното производство е съобразено с решението на ЕСПЧ по образувано пред съда дело „М. срещу България“ /жалба № 1230/17/, станало окончателно на 28.02.2020 г. ЕСПЧ е стигнал до извода, че правото на осъдения М. по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд е било нарушено. При прилагане на стандарта за търсене на най-близкия процесуален ред, в решението върховната инстанция е дала указания след възобновяването делото да бъде изпратено на военния прокурор за упражняване на правомощията по чл. 216, ал. 1 от НПК за отделяне на материалите, отнасящи се до обвинението на М. и последващото им изпращане на прокурор от общата, местно компетентна по общите правила прокуратура, за упражняване на правомощията по чл. 242 – чл. 246 от НПК.

В изпълнение на задължителните указания в решението на ВКС, с Постановление от 19.01.2021 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Сливен досъдебното производство е разделено по отношение на Х.А.М. и е изпратено на Окръжна прокуратура – Бургас. Разследването по делото е предявено на М. на 11.06.2022 г. от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, в присъствието на упълномощен защитник. Окръжна прокуратура – Бургас е внесла обвинителен акт на 26.11.2021 г. срещу подсъдимия Х.А.М. с обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че на 18.08.2011 г., в гр. Бургас, действайки в качеството на помагач в съучастие с В. Н. Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, с peг. № А 4599 КТ, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини.

В съдебно заседание пред Окръжен съд – Бургас участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено, като счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства както от 1 обективна, така и от субективна страна, поради което намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по посочения текст от НК и пледира да му бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 от НК – лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален общ режим и глоба в размер на 20 000 лева, с възлагане на сторените при сегашното разглеждане на делото разноски. Предлага зачитане на изтърпяното от подсъдимия наказание лишаване от свобода по реда на чл. 417 от НПК – с постановление на прокурора съобразно материалите в изпълнителната преписка на прокуратурата, след получаване на влязла в сила присъда.

Подсъдимият М. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник. Защитникът излага съображения за недоказаност на осъществено съставомерно деяние съобразно обвинението, като прави искане за признаването на М. за невиновен и оправдаването му. Аргументите в тази връзка са, че присъдата не може да почива на приобщените от БОС доказателства от досъдебното производство, които според защитата се явяват негодни, тъй като са събрани посредством процесуално-следствени действия, извършени от военен орган, който по силата на решението на ЕСПЧ не бил безпристрастен и обективен. По отношение на приобщените по реда на чл.

279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия, дадени в ДП, се изтъква, че не следва да се кредитират при постановяването на присъдата и защото били единствено подписани от М., но не и реално дадени от него, а били написани от юристи, съобразно уговорка между разследващия орган и защитника, за да му бъде променена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека и да бъде освободен. В останалата си част доказателствената съвкупност – събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, според защитата самостоятелно не обосновавала извод за участие на подсъдимия по какъвто и да е начин в подготовката на контрабандната стока и от там извод за знание, че е предоставил автомобила си за пренасянето й през граница. Защитникът пледира в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, з а налагане на едно наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и с приложение на чл. 58 от НК в двете му хипотези – опит и помагачество, а именно лишаване от свобода без кумулативно предвиденото наказание глоба, предвид изминатия огромен период от време, през който делото се е разглеждало, като срокът на наказанието да бъде съобразен с обстоятелството, че М. е бил предсрочно условно освободен от изтърпяването му. Защитникът счита още, че приложението на чл. 66 от НК би представлявало влошаване на положението на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимия т М. иска да бъде оправдан, като отрича обясненията, с които е признал вина в досъдебното производство, да изхождат от него.

От анализа на събраните и проверени по делото доказателства съдът установи следните фактически обстоятелства:

2

Подсъдимият Х.А.М., известен с прозвището „К.“, осъществявал трудова и търговска дейност в дружеството „К.Г.“ ЕООД, чийто собственик на капитала бил неговият брат св. А. А. З., регистрирано в Търговския регистър, видно от Удостоверение изх. № 20111007132213/07.10.2011 г. на АВ /л. 38, том 15 от ДП/. Дружеството осъществявало търговска дейност по придобиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, за която в по-късен момент било издадено Удосторение № 4681/20.05.2011 г. за регистрация в МФ на осн. чл. 13, ал. 1 от Валутни закон /л. 88, том 15 от ДП/. Дейността на дружеството пряко се организирала и ръководела от подс. М., независимо че официално бил упълномощен от св. З. да управлява и представлява дружеството в по-късен момент – с пълномощно рег. № 7207/12.09.2011 г. на Нотариус рег. № 245 на НК /л. 92, том 15 от ДП/.

Подс. М. работел в притежавания от дружеството магазин, находящ се в ********* – нова част, където основно се извършвала търговия на бижутерийни изделия от злато. Подсъдимият се познавал с военнослужещия главен старшина – св. В. Н. Ч. покрай съпругата му – св. В. Я. Ч., която стопанисвала магазин за обувки, който бил в непосредствена близост до магазина, в който работел М.. Поради това подс. М. и св. Ч. постепенно се сприятелили. Понякога Ч.и осъществявал съвместни пътувания с осигурен от подсъдимия транспорт до Република Турция за зареждане на стока за магазините /справки за задгранични пътувания на л. 3, л. 21, том 12 от ДП/, включително с регистриран на 07.12.2010 г. на името на М. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А4599КТ /справка от Сектор „ПП“ – Бургас на л. 5, том 15 от ДП/. Подс. М. от своя страна изкупувал злато в страната ни и го изнасял в Република Турция, където го препродавал на повисока цена. Изкупуването осъществявал и посредством обяви във вестник „Ало Бургас“ /л. 111-112, том 15 от ДП/. Пътуванията до Репубика Турция се реализира с осигурен от подс. М. транспорт и в тях участвали лица, които на границата разпределяли помежду си количествата благороден метал до разрешения без деклариране размер – 60 грама, а с получените от продажбата в Турция парични суми закупувал нови бижутерийни изделия от злато, които заедно с останалата част от парите били връщани обратно в Република България, отново разпределени през границата до неподлежащия на деклариране размер /така напр. справка от ГД „Гранична полиция“ на л. 98, том 12 от ДП; показанията на св. А. О. М. пред съда; показанията на св. Е. Р.

З. на л. 9, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. И. И. И. от 09.09.2011 г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; обясненията на подс. М. на гърба на л. 263 горе от НОХД № 1237/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и на л. 40, том 2 от ДП, приобщени на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК/. В хода на така развиваната дейност подс. М. бил осъден по НОХД № 53/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 18.05.2009 г., за пренасяне през границата на страната на стоки и предмети за търговски цели в големи размери без знанието и разрешението на митниците, т. е. укрити и 3 недекларирани. Въпреки това, продължил да осъществява дейността си.

За да изкарва допълнителни доходи извън трудовата си заетост като военнослужещ, св. Ч. се присъединил към дейността на М., като участвал в намирането и изкупуването на изделия от благороден метал в страната ни /от заложни къщи, от фирма „Т.“/, участвал в претопяването им във вид на кюлчета и реализирал пътувания до Република Турция за изнасянето и продажбата им на борсата на „Капалъ чарши“ в Истанбул /показанията на свидетеля по чл.118, ал. 1, т. 1 от НПК Ч. в съчетание с показанията на св. С.

Ю. О. пред съдия от 01.11.2011 г. по протокол на л. 26, том 4 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и с обясненията на подс. М. на л. 40, том 2 от ДП, приобщени на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК/. За целта подс. М. издал на св. Ч. пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 11351/29.12.2010 г. на Нотариус рег. № 245 на НК /л. 96, том 1 от ДП/ да ползва и управлява, безсрочно и многократно, в страната и чужбина /включително и на територията на Република Турция/ собствения му лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А4599КТ /тип микробус/. В пълномощното било изрично вписано, че всеки риск и отговорност, свързани с управлението на МПС, са за сметка на упълномощеното лице. С посочения автомобил св. Ч. осъществил пътувания до Република Турция и обратно на 01.02.2011 г., 18.02.2011 г., 02.03.2011 г., 03.06.2011 г., а той и св. Ч. заедно – на 23.06.2011 г. и 22.07.2011 г.

/задгранична справка на л. 3, том 12 от ДП/, като в рамките на тези пътувания пет-шест пъти изнесъл злато контрабандно в Република Турция, посредством предоставения му от подс. М. автомобил.

По установен по делото начин през периода преди инкриминираната дата в гр. Бургас подс. М. снабдил св. Ч. със златни и сребърни изделия, както следва:

Св. М. Ж. М. притежавал магазин за продажба на златна и сребърна бижутерия, находящ се в **********. През първата половина на месец август 2011 г. М. имал закупена златна бижутерия, която предал на св. С. Ю. О., който я претопил с калъп. В резултат на това се получил златен слитък с размери 6,5 х 3 см, с дебелина 0,8 см , 13,6 карата, с тегло 190,20 грама, който продал на подс. М.. Подсъдимият белязал златния слитък, като надраскал върху него знак под формата на четири „хххх“ и го предал на св. Ч..

На 17.08.2011 г. подс. М. и св. Ч. отишли в ******** ателие на св. С.

Ю. О., намиращо се в ***********, където св. О. претопил в същия позван от него калъп носените от подс. М. златни и сребърни бижутерийни изделия.

Получените слитъци от злато и сребро, както следва златен слитък с размери 7x3,8 см, с черно петно в основата, с тегло 654,58 грама, 13,7 карата; златен слитък с размери 7x3,8 см, с тегло 638,12 грама, 14 карата; сребърен слитък с тегло 432,60 грама, проба 90,3%; сребърен слитък, с размери 7х3,8 см, с тегло 458 грама, проба 91%; сребърен слитък, с размери 7х3,8 см, с тегло 525,80 грама, проба 91,2%; сребърен слитък, с размери 6,8х3,4 см и дебелина 1 см, с 4 тегло 217,5 грама, проба 90%; сребърен слитък, с размери 6,8х3,8 см, с тегло 347,50 грама, проба 90,4%, св. О. предал на подс. М. и св. Ч.. Св. О. им върнал носените от подс. М. сребърни конекторни пъпки с тегло 1 183,75 грама, проба 78,4%, които отказал да претопи, тъй като при процеса на преработването им се отделяли отровни изпарения.