Решение № 69 от 07.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Стара Загора, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Христиана В. Донева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000574 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. А. Н., чрез назначения и особен представител адв. С., срещу Решение № 680/19.07.2024г., постановено по гр.д. № 2372/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на И. А. Н., че дължи на „*** сумата от 1062.23 лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. питейна, и отведена и пречистена канална вода, по описаните в решението фактури, със 156.36 лева мораторни лихви от 31.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 02.11.2022 г., и законна лихва върху главницата от 05.12.2022 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 34/04.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по частно гражданско дело № 12 по описа за 2023 г. на Старозагорския районен съд, като е отхвърлен, като неоснователен, предявения от „***, против И. А. Н., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторни лихви, в останалата му част, съответно над сумата от 156.36 лева мораторни лихви от 31.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 02.11.2022 г., до претендираните 156.62 лева 1 мораторни лихви и за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.

Във въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост, неправилност на решението – постановено в противоречие с материалния закон и процесуланите правила.

Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърлят изцяло предявените искове от „***.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище, че същата е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 12/2023 г. по описа на РС – Стара Загора, в полза на „** е издадена Заповед № 34/04.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящия спор. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.

Ищецът „** твърди в исковата си молба, че при него имало открита партида за имот, свързан към водопреносната мрежа, находящ се в **. Титуляр по тази партида е И. А. Н., с абонатен № 4314. Към имота ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода, като доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирала.

Твърди се, че ответницата не заплатила стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.11.2019 30.09.2022 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК **, които били одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно, потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Съобразно чл. 44 от Общите условия претендира обезщетение в 2 размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Искането е да се признае за установено по отношение на И. А. Н., че дължи на „**, сумата от 1062.23 лева за главница от неплатени цени на доставена за периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г. питейна вода за водоснабден имот в **, с 156.62 лева мораторни лихви от 31.12.2019 г. до 02.11.2022 г., и законна лихва върху главницата от 05.12.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 12 по описа за 2023 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

С оглед доказване на вземането си по основание и размер с исковата молба са представени 35 бр. фактури/квитанции, които не носят подпис на никоя от страните.

Ответницата И. А. Н., чрез назначения й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, взема становище за нередовност на исковата молба и недоказаност на предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че са налице облигационни отношения между дружеството и И. Н. по причина, че от представените с исковата молба доказателства не се установява ответницата да е сключвала договор с ищеца, не се посочва кога и на какво основание е открита партидата за имота, съответно не се установява ответницата да е имала качеството потребител по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2024 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че няма данни ответницата да е собственик или ползвател на посочения в исковата молба недвижим имот, съобразно § 1, ал. 1, т. 2, б „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Оспорва се и начина, по който са начислени фактурираните количества вода.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, по възраженията и доводите, изложени подробно в отговора и в хода на делото по същество.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не е представил по делото посочените в исковата му молба общи 3 условия, действащи за исковия период, нито доказателства за влизането им в сила; не сочи и доказателства за подлежащите на доказване от него спорни факти, че ответницата е собственик/вещен ползвател на процесния водоснабден имот, респективно, че е била потребител на предоставяните от него за исковия период ВиК услуги за същия имот, че има открита при него за този период партида за предоставянето им, че за претендираната за същия исков период процесна главница, е доставил питейна и/или отвел и пречистил канална вода до и от този имот, че е отразил последната в карнети с подпис на потребителя или негов представител, както и че не е представил по делото тези карнети, респективно, че е начислил фактурираните й за плащане цени в процените фактури на договорно/законово основание, за което също не е посочил и представил доказателства.

Докладът по делото с указаната на страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК доказателствена тежест в процеса е връчен на ищцовото дружество ведно с определението за насрочване на 27.03.2024 г. Доказателства за указаните, подлежащи на доказване от ищеца факти, не са представени.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК При предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност.

Посочената доказателствена тежест е указана на ищеца от първоинстанционния съд с доклада по делото, като в същия на ищеца изрично е указано и че следва да представи доказателства за твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, в частност за обстоятелството,че ответникът е собственик /ползвател на вещноправно основание на процесния имот, респ.

4 ползвател на ВиК услуги на облигационно основание за процесния имот през процесния период.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. По аргумент от чл. 8, ал.3 от Наредбата, влизането в сила на тези общи условия не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридическите или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата и чл. 2, ал. 1 от Общите условия.

Наличието на валидно облигационно правоотношение е своевременно оспорено от ответника, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже това свое твърдение, в каквато насока е и изготвения по делото доклад по реда на чл. 146 ГПК.

Въпреки указаната му доказателствена тежест в процеса, от страна на ищцовото дружеството не са ангажирани доказателства в полза на твърдението му, че ответницата е собственик/вещноправен ползвател на процесния имот, находящ се в гр. **, ****

За установяване на това обстоятелство, в първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, която да извърши проверка при ищцовото дружество и да даде заключение има ли ответницата открита при ищеца партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода за исковия период, на коя дата е открита тази партида, на чие име, с какъв номер и за кой точно водоснабден имот, има ли 5 издадени от ищеца за същия исков период фактури/квитанции, на каква стойност, отговарят ли на отразените във фактурите/квитанциите количества вода. Експертизата не е изготвена, тъй като ищецът не е внесъл определения от съда депозит.

В тази връзка единствено от представените фактури/квитанции не може да се приеме за установено, че И. А. Н. има качеството потребител на ВиК услуги относно процесния имот, предвид направеното от нея изрично оспорване на този факт. Освен това в самите фактури/квитанции изцяло липсва подпис за клиент/потребител.

След като не се установява, че ответницата е собственик, вещен ползвател или да има учредено право на строеж на/за процесния имот, за който се претендира да са доставени В и К услуги, то не се установява и наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между страните по спора.

Не е налице първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск – установяването на валидно възникнало облигационно отношение между страните.

Следва да се отбележи, че ответницата е оспорила и начина на отчитане на фактурираното количество вода. Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на раздел втори на Общите условия на ВиК-** (изм.ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. На основание чл. 23, ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 49 от Общите условия указва начина на отчитане на потребеното количество вода, при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4 от Общите условия. По делото липсват данни дали отчетеното количество вода за процесния обект е ставало по предвидения ред.