Решение № 275 от 24.04.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Силистра, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Милена П. Лекова като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420100995 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 1 от ЗУТОССР във вр. с чл. 124, ал.4 от ГПК.

Ищецът Р. М. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., община Д., област С., ул.“Н.“ № претендира от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че е работил в СУ „ЛПК“П.- м. у. /“З. с.“ АД гр. С. /на длъжност „багерист“, 5- ти разряд, на осемчасов работен ден при дневна ставка от 7,42 лева през месец май и месец септември 1980 година, както и през периода 01.01.1974 г. до 30.09.1974 г. при осигурителя ТКЗС с. П. като член- кооператор при отглеждане на тютюн.

Направено е искане за инцидентно произнасяне, на основание чл.547 във вр. с чл.542 от ГПК, че е налице грешка в книгата за трудовото участие /ведомостта/ на ТКЗС - с. П. за 1974 год., в която като лице, положило труд по отглеждане на тютюн в ТКЗС - с. П. е вписано името на съпругата на ищеца -Г.

А. М., като тази грешка е допусната съзнателно, с цел получаване на съответната сума и с оглед продължителното отсъствие на лицето, положило труд по време на изплащане на възнаграждението.

За да обоснове претенцията си ищецът навежда доводи, че липсват ведомости и архиви за процесните периоди, както и че е налице грешно отразяване във книгата за трудовото участие /ведомостта/ на ТКЗС - с. П. за 1974 год.

Ответникът ТП на НОИ гр.С. е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, а по отношение на неговата основателност ще изрази становище с оглед събраните по делото доказателства. По отношение 1 на претенцията, касаеща инцидентно установяване на основание чл. 547 във вр. с чл. 542 от ГПК счита, че ТКЗС с. П. е организацията, която е следвало да състави вярно документа и предвид факта, че този осигурител е прекратен без правоприемник, ответникът счита, че ищецът следва да докаже по категоричен начин факта на съзнателното грешно отразяване във ведомостите за заплати.

В дадения срок заинтересованата страна Г. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., община Д., област С., ул."Н." №, чрез процесуалния си представител адв. Д. К. е подала писмен отговор, с който счита исковата претенция по чл. 547 във вр. с чл. 542 от ГПК за основателна. Признава твърдените от ищеца обстоятелства относно съзнателно допусната грешка при отразяване във ведомостите за заплати,която е довела до невярното отразяване на лицето, което е член на домакинството на член-кооператор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че във ведомостите за заплати и трудово-правни документи за двата периода липсват данни за стаж на молителя, което обстоятелство е видно от представените по делото доказателства – удостоверение с изх.№5512-18-762 от 02.05.2023 год. и удостоверение с изх.

№5512-18-871 от 18.05.2023 год., издадени от ТП на НОИ. Липсата на данни, респективно – липсата на част от архива, според настоящия съдебен състав е равнозначно на предвиденото от законодателя основание за допустимост на иска – архива да е изгубен. Правнорелевантния въпрос в случая е, че ищецът не може да установи от останалите наличните документи твърдения от него трудов стаж.

Обстоятелството, че ищецът е работил в СУ „ЛПК“- П.- м. у. /“З. с.“ АД гр. С. /през периода месец март 1977 год. до месец април 1981 год. не се оспорва от ответника и се потвърждава от показанията на разпитания по делото на свидетел Г.. Доказването със свидетелски показания на твърдяните от ищеца факти е допустимо предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, според който такива се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, в което е работил ищеца и предвид представения документ – копие от трудова книжка, който поставя “начало на писмено доказателство” за установяването на тези факти и при условие, че свидетелите са работили при същия работодател през процесния период. От отразеното в това доказателство също се установява, че ищецът, през май и месец септември 1980 година е работил в СУ „ЛПК“- П.- м. у. /“З. с.“ АД гр. С. /на длъжност „багерист“, 5- ти разряд, на осемчасов работен ден при дневна ставка от 7,42 лева, факти потвърдени от 2 свидетелските показания по делото. Установено е по безспорен начин, че през целия период от месец март 1977 год. до месец април 1981 год. ищецът е полагал труд при този работодател, без прекъсване, поради което съдът приема исковата претенция в тази й част за основателна и доказана и я уважава.

По отношение на претенцията, касаеща трудовия стаж на ищеца в през периода 01.01.1974 г. до 30.09.1974 г. при осигурителя ТКЗС с. П. като членкооператор при отглеждане на тютюн, съдът, съобразно представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, намира претенцията също за основателна и доказана по следните съображения:

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.1,буква „е” от ППЗП (отм.) за трудов стаж се зачита времето след 01. 01. 1957 год., през което лицата са работили като член-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в трудово-кооперативни земеделски стопанства.

По делото е представено копие от първа книга на ТКЗС с. П. от 1974 г. – книга за трудовото участие, от която се установява, че по партидата на майката на ищеца - З. Ф. С. е отчетен труд, платено възнаграждение и осигуровки за обработката на тютюн за 1974 година. По същата партида е вписана и съпругата на ищеца – Г. А. М., която е получила и дължимото възнаграждение.

Тъй като по смисъла на чл.76, бук. „е" от ППЗП /отм./, домакинството на член - кооператор включва съпрузите, невстъпилите в брак деца над 16годишна възраст и родителите на единия или двамата съпрузи, които живеят заедно с тях, ищецът, попадайки в тази категория претендира правата си на лично основание, като твърди, че за процесния период съпругата му не е била член на домакинството на З. С., тъй като гражданският брак помежду им е сключен на 13. 09. 1974 година.

По делото е представено копие от акт за сключен граждански брак № 20 / 13. 09. 1974 год., от който се установява твърдението на ищеца. В тази връзка и предвид твърденията, че труд е полагал именно той, съдът е приел за допустима инцидентно предявената претенция за произнасяне на основание 3 чл.547 във вр. с чл.542 от ГПК, че е налице грешка в книгата за трудовото участие /ведомостта/ на ТКЗС - с. П. за 1974 год., в която като лице, положило труд по отглеждане на тютюн в ТКЗС - с. П. е вписано името на съпругата на ищеца -Г. А. М., вместо самия ищец.

По делото са събрани гласни доказателствени средства - свидетелски показания на двама свидетели – Ч. и Д., които съдът преценява като единни и непротиворачиви относно фактите, че през 1974 година труд по отглеждане на тютюн е полагал именно ищецът, съпругата му не е била член на домакинството му до момента на сключване на гражданския брак, че малко след това ищецът е бил призован да отбие военната си служба, поради което съпругата му е вписана във ведомостта. От показанията на свидетелката Д. се установява, че това вписване е извършено съзнателно, с цел да бъде подпомогнато семейството на ищеца, което да получи изработеното възнаграждение, както и че вписването е невярно.

По тези съображения съдът намира молбата за инцидентно произнасяне на съда за основателна и я уважава.

Като приема, че вписването е невярно отразено и във ведомостта следва да бъде вписан ищецът, съдът приема, че същата се явява “начало на писмено доказателство” за установяването на факта, че ищецът е полагал труд през съответния период, както и допустимост на свидетелски показания. Видно от представените удостоверения изх.№ 5507-18 2377/23.10. 2023 год., изх.№ 5507-18 2379/23.10. 2023 год., издадени от ТП на НОИ –С., свидетелите са работили при същия работодател през процесния период. Освен това, както бе обсъдено по – горе, двете свидетелки са категорични, че ищецът е полагал труд по отглеждането и обработката на тютюн през 1974 год.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да се уважат.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 750.00 лева и са формирани от платеното адвокатско възнаграждение / ТР № 2 / 06.

06. 2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК /.

Мотивиран от горното, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ гр.С., ч е Р. М. Р., с ЕГН ********** е работил в СУ „ЛПК“- Промишленомонтажно управление /“З. с.“ АД гр. С. / през месец май и месец септември 1980 година, като е заемал длъжността „багерист“, 5- ти разряд, на осемчасов работен ден при дневна ставка от 7,42 лева на пълно работно време, както и през периода от 01.01.1974 г. до 30.09.1974 г. при осигурителя ТКЗС с. П. като член- кооператор при отглеждане на тютюн.

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ гр.С. и Г. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., община Д., област С., ул."Н." №, че в книгата за трудовото участие /ведомостта/ на ТКЗС - с. П. за 1974 год. е допусната грешка, като е вписано името на Г. А. М. вместо на Р.

М. Р. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.С., да заплати на Р. М. Р. с ЕГН

********** сумата от 750.00 / седемстотин и петдесет / лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5