Решение № 83 от 09.11.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 308/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 09.11.2022
- В сила
- 09.11.2022
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Симеон Илиянов Светославов, Радка Димитрова Дражева Първанова
Цитирани разпоредби
- чл.325 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Радка Д. Дражева Първанова
Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600308 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Й. С. Й., чрез защитника му адв. Х.в К. от АК – С., против присъда № 58/27.04.2022г. постановена по нохд № 1218/2021г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Й. С. Й. е признат за виновен в това, че на 03.07.2021г. в гр. С. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място блъснал, наплюл и отправил обидни реплики и цинични изрази към С. И.а П. - лекар ординатор при ЦСМП - С. докато му оказвала спешна медицинска помощ, ритал и удрял специален автомобил линейка „Интегра Бокс Интегра ЖС" с рег.№ СВ 3649 РК, собственост на Министерство на здравеопазването на Република България, поради което и на основание чл.325 ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и на наказание „Обществено порицание", което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото в Община С. за срок от един месец.
С присъдата е отнето в полза на държавата вещественото доказателство - 1 бр. CD R Kodak, като е постановено същото да се унищожи като вещ без стойност.
Подсъдимият Й. С. Й. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - С. сумата от 101,85 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното 1 производство.
Подсъдимият Й. С. Й. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 30 лв. представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се заявява, че атакуваната присъда е неправилна по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода. Твърди се че същото е явно несправедливо, тъй като не отговаря нито на обществената опасност на деянието, нито на обществената опасност на подсъдимия. Сочи се, че, тежестта и размера на наказанието не са съобразени с обстоятелството, че подсъдимият е имал спешна нужда от медицинска помощ и действията от негова страна са на фона на доказана хероинова зависимост и провеждано лечение с метадон хидрохлорид.
Настоява се за изменение на присъдата е за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият Й. С. Й., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Моли за уважаването й – за изменение на обжалваната присъда, като бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода от шест месеца на три месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.С. дава заключение, че жалбата е неоснователна, присъдата на СлРС – правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2021г. около 16.00 часа на ЕЕН 112 постъпил сигнал от свид. Г.Г. за това, че млад мъж в безсъзнателно състояние лежи на земята в близост до Кооперативния пазар на гр.С..
На място бил изпратен екип на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - С. в състав: лекар ординатор - свид. С. П., медицинска сестра - свид. Д.Б. и водач на линейка свид. Г.Г.. Специалният автомобил паркирал на бул. „Стефан Караджа" в близост до сградата на Националния осигурителен институт. Там чакал човек, който посочил лицето лежащо на земята - подс. Й. С. Й.. Той бил на моста срещу сградата, като бил в полуседнало положение, облегнат на една от близките бараки с една извадена обувка и във видимо 2 безсъзнателно състояние.
Свид. П. отишла до подсъдимия и установила, че е с дишане и запазени реакции на зениците. Като се приближила до него той не отворил очи и тя го бутнала по рамото да види дали реагира, при което подсъдимият отворил очи. Свид. П. го попитала „какво става", а подсъдимия отговорил „нищо не става". Попила го „как е", но той отговорил „как да съм".
След това свид. П. го помолила да се поизправи и да седне. Подсъдимият се опитал да съдейства и тя го попитала „какво се е случило", при което той отговорил „нищо" и че е легнал. Поискала да го прегледа и повикала шофьора да й помогне за да го качат в линейката. Подкрепяйки го те отишли до линейката като маратонките носел шофьора.
Подсъдимият седнал на пода на линейката, за да си обуе маратонките. Казал, че малко е пил, тъй като до него имало бутилка с бира. Свид. П. го попитала къде живее, за да го закарат до тях. Подсъдимият казал нещо, но тя не разбрала и казала на шофьора да отвори вътрешния прозорец за да чуе адреса. Поискала му личната карта, за да види къде живее, при което подсъдимият реагирал много остро, развикал се „каква лична карта ма, каква си ти, че да ми я искаш". Блъснал я, започнал да отправя обиди, цинизми и да я псува, наричайки я „курва", „ще ти еба майката", „ще ми лапаш хуя", „спермата ще ми изядеш" и др. В крайна сметка слязъл от линейката, а през това време шофьорът се притекъл на помощ към свид. П. казвайки на подсъдимия да се успокои. Подсъдимият обаче започнал да плюе по всички от екипа и да рита линейката.
През това време медицинската сестра, свид. Б. се обадила в централата и помолила да съобщят в полицията. След около две-три минути пристигнал екип от служители на РУ на МВР – С. - свидетелите М.А. и С.Н.. Служителите на реда попитали какъв е проблема, при което подсъдимият казал, че няма проблем, но продължил да се саморазправя с медицинския екип. Продължил да обижда целия екип на спешната медицинска помощ, продължавал да проявява агресия, при което полицейските служители го задържали. Още при съобщаването от тяхна страна, че ще го задържат започнал да проявява агресия и към полицейските служители, заявявайки, че те не го плашат.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а и на практика такова оплакване не се съдържа дори формално във въззивната жалба, нито се навеждат конкретни аргументи и доводи в тази насока, а и в с.з. пред въззивния съд не се правят и обосновават такива оплаквания.
3
Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.
Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи. Правилно са прецени както обясненията на подсъдимия, така и свидетелските показания, а и всички останали доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка също липсват каквито и да било оплаквания.
В този смисъл и с оглед на наличните по делото доказателства /които са правилно преценени и коментирани/ фактическата обстановка е изяснена напълно и адекватно е възпроизведена в мотивите към атакувания съдебен акт. В тази връзка настоящият съд намира, че липсват каквито и да било основания за ревизиране на така изложените фактически констатации т.е. за промяна на възприетите от районния съд факти.
Правилно е посочено в мотивите на съда, че възприетата от него фактическа обстановка се приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът с основание е дал вяра на показанията на разпитаните в съдебно следствие свидетели С. П., Г.Г., Д.Б., Г.Г., М.А. и С.Н., тъй като същите действително и по преценка на настоящата инстанция са безпротиворечиви, логични, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.
Правилно са кредитирани и показанията на свид. Ц.С. с уточнението направено в мотивите към присъдата, че същите се цевят дотолкова, доколкото той е възприел само част от случилото се, а именно, че подсъдимият се е намирал на мястото, където се е случил инцидента и че е бил почерпан /по думите на свидетеля/ т.е. употребил алкохол. Отчетено е обстоятелството, че този свидетел не е възприел случилото се впоследствие при пристигането на екипа на Центъра за спешна медицинска помощ, а така също и на полицейския екип.
Съдът аргументирано е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, преценявайки, че те противоречат на събрания по делото останал доказателствен материал. Действително е налице противоречие между заявеното от подсъдмиия и твърденията на свидетелите С. П., Г.Г. и Д.Б.. И тримата свидетели от екипа на Центъра за спешна медицинска помощ подробно описват какво е било неговото състояние, в което са го намерили, какво е изрекъл и как се е държал, поради което се е 4 стигнало до искане за съдействие от страна на Районното управление на МВР - С.. Неговите обяснения противоречат и на показанията на двамата полицейски служители свидетелите М.А. и С.Н., които подробно описват как се е държал подсъдимия при тяхното пристигане, а именно че е продължил да обижда екипа на ЦСМП - С., а освен това е започнал да се конфронтира и с тях. Това е наложило да бъде задържан в полицейското управление. С оглед на това е направена и преценката, която се споделя и от настоящия съд, че обясненията на подсъдимия представляват негова защитна теза, целяща оневиняването и оправдаването му.
Правилно са кредитирани всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. По отношение на последното в мотивите към присъдата с основание и посочено, че същото е обосновано и правилно, не е било оспорено от страните, а и съдът не е имал никакво основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което съответно е бил признат за виновен и осъден.