Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4557 от 18.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13065/2021
Вид
Решение № 4557
Подписан
18.08.2023
В сила
12.06.2025
Състав
Радост Бошнакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100113065 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Х. Г. Ч. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: повдигнато от 2008 г. обвинение в извършаване първоначално на тежко престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а след него на ново такова по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено след 10 години от образуването му с постановление от 27.09.2018 г. и влязло в сила на 29.10.2018 г.; взета спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, прилагана за периода 13.04.2011 г. – 20.03.2017 г. и през който период е бил лишен от възможността да ползва парични средства, с което са му причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза и равняваща се на законната лихва за този период в размер на 606.31 лева; преживени унижения и потиснатост, стрес и разочарование, включително и поради неговите обществени изяви и популярност, влошаване на личните му отношения с неговата партньорка и невъзможност за пълноценно използване на времето за упражняваната от него адвокатска професия. Претендира справедливо обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 150000 лева и обезщетение за имуществени вреди от 606.31 лева, заедно със законната лихва върху тези суми от 29.10.2018 г., и разноските.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА на Република БЪЛГАРИЯ в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки за: липсата на доказателства за стабилизиране на постановлението за прекратяване, от който момент възникват евентуално вземания за претендираните обезщетение и лихва; липса на доказателства и за вредите, за част от 1 които ответникът не е легитимиран да отговаря; законосъобразност на взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ и имаща характер на депозит, които релевантни факти, водели до извод за недължимост на претендираната лихва като имуществена вреда от производството, чиято продължителност е обусловено и от съдебната му фаза; завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД и недължимост на претендираната лихва.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от приложеното в цялост наказателно производство, че с оглед на подадена на 18.06.2008 г. молба от А.В. до Софийска районна прокуратура (СРП) е била образувана пр. пр. № 30986/2008 г., по указания на която са били извършвани проверки, в хода на които ищецът Х. Ч. е дал обяснения на 23.09.2008 г.

(л. 26 от ДП), като такива са дадени и от А.В., и посочените от последния за свидетели – касиер и охранител в бенката (л. 5 и 6 от ДП). От данни въз на извършените проверки СРП е приела, че не са налице основания за образуване на наказателно производство, поради което с постановление от 27.05.2009 г. и с рег. № 30986 от 23.07.2009 г., а впоследствие с постановление от 15.03.2010 г. е отказала образуване на наказателно производство и преписката е прекратена. Въз основа предприети действия от А.В. по обжалване на постановленията на СРП за отказ за образуване на наказателно производство и отмяна на последните от СГП (така постановления от 03.09.2009 г. и 29.11.2010 г.) с постановление от 20.12.2010 г. на прокурор от СРП е образувано досъдебно производство № ЗМ 15542/2010 г. по описа на 01 РУ – СДВР срещу Х. Г. Ч. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК (видно от справка на л. 139 от ДП, постановление от 15.05.2017 г. на СРП и изложеното във фактическите обстоятелства на исковата молба).

С постановление от 26.01.2011 г. по досъдебно производство № 15542/2010 г. на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г. по описа на СРП (л. 49 от ДП), ищецът Х. Ч. е бил привлечен в качеството на обвиняем, затова че на 28.05.2008 в Банка ДСК - клон Славянска, находящ се в гр. София на ул. Славянска, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у А.В. – че ще заведе дело срещу Банда ДСК и инкриминираната сума пари е необходима, за да се дадат на юрист в банката, който ще помогне за изплащане на парична сума в размер на 27781.58 лева от спестовния влог на св. В., и с това му причинил имотна вреда, в размер на 14000 лева, които взел от гишето на Банка ДСК - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Постановлението на разследващия орган, след връчване на призовка на 19.01.2011 г. за явяването му, е предявено на ищеца на 27.01.2011 г. и същият е разпитан в процесуалното му качество на обвиняем.

Със същото постановление по отношение на обвиняемия Х. Ч. е взета мярка за 2 процесуална принуда „гаранция“ в размер на 1000 лева, която е обжалвана и потвърдена с определение от 29.03.2011 г., постановено по н.ч.д. № 5141/2011 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав. Установява се от платежно нареждане от 13.04.2011 г., че определената гаранция в пари в размер на 1000 лева е била внесена от Х. Ч.. С постановление от 20.03.2017 г. по досъдебно производство № 15542/2010 г. на 01 РУ СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г. по описа на СРП (л. 78 от ДП) взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“ по отношение на ищеца Х. Ч. е отменена поради изтичане на предвидените процесуални срокове, на основание по чл. 199 във вр. с чл.

234, ал. 8 от НПК.

Разследването по досъдебното производство срещу ищеца Х. Ч. е приключило с внасяне на 03.06.2011 г. в СРС на обвинителен акт по досъдебно производство № 15542/2010 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г. по описа на СРП, по обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова че на 22.05.2008 г., в клон на Банка ДСК, находящ се на ул. „Славянска“, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у А.И. В. – че ще заведе дело срещу банда ДСК и инкриминираната сума пари е необходима, за да се дадат на юрист в банката, който ще помогне за изплащане на парична сума в размер на 27781.58 лева от спестовния влог на А.В., но не извършил тази адвокатска услуга и с това му причинил имотна вреда, в размер на 14000 лева, които взел от гишето на Банка ДСК. По внесения обвинителен акт се образувало н.о.х.д № 10246/2011 г. по описа на СРС. В образуваното съдебно производство били проведени общо 18 открити съдебни заседания (на следните дати:

08.02.2012 г., 09.05.2012 г., 04.09.2012 г., 16.10.2012 г., 13.02.2013 г., 22.05.2013 г., 04.11.2013 г., 05.03.2014 г., 16.06.2014 г., 26.11.2014 г., 01.04.2015 г., 02.06.2015 г., 14.07.2015 г., 04.11.2015 г., 29.02.2016 г., 16.05.2016 г., 10 октомври 2016 г. и 25.01.2017 г.) за периода 08.02.2012 г. – 25.01.2017 г. (т. е. за срок от почти пет години), на които заседания ищецът Х. Ч. е присъствал. Установява се от протоколите от проведените съдебни заседания, че причина за тяхното отлагане и насрочване на делото за разглеждане за нови дати са липсата на надлежно връчване на обвинителен акт на подсъдимия, непълнотата и промяна на съдебния състав (л. 88 и л. 189 от делото на СРС), отсъствие на защитник на подсъдимия (л. 90, 118 от делото на СРС), настъпила смърт на частния обвинител и граждански ищец (л. 118 и 121 от делото на СРС) и необходимостта от събиране на доказателствени средства в хода на съдебното следствие.

С протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание от 25.01.2017 г. (л. 194 и 195 от делото на СРС), съдебното производство по н.о.х.д. № 10246/2011 г. по описа СРС, НО, 23-ти състав, на основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разминаване между фактическите обстоятелства относно датите на изпълнителното деяние, посочени в 3 постановлението за привличане на обвиняем и описаните в обвинителния акт, и неяснота относно извода на държавното обвинение за взетите от подсъдимия парични средства.

С постановление от 08.03.2017 г. на прокурор при СРП по досъдебно производство № 15542/2010 г. на 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г. по описа на СРП, на основание чл. 242, ал. 2 от НПК са дадени указания на разследващия орган за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното разследване по досъдебното производство. Такива указания са дадени и с постановление от 15.05.2017 г. на прокурор при СРП.

След извършени процесуалноследствени действия от разследващия орган с постановление от 29.05.2017 г. по досъдебно производство № 15542/2010 г. на 01 РУ СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г. по описа на СРП (л. 131 от ДП), на 12.06.2017 г. на ищеца е повдигнато и предявено ново обвинение, затова че на 22.05.2008 г. в гр.

София, ул. *******, в клон на Банка ДСК, противозаконно присвоил (като не върнал на А.В., а задържал за себе си) чужди – собственост на А.В., движими вещи – парична сума в размер на 23759.61 лева, която пазел, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

По искане и на ищеца за предявяване на обвинението му с участието на неговия защитник с постановление от 13.06.2017 г. (л. 136 от ДП) същият е бил привлечен като обвиняем и предявено на 15.06.2017 г. ново обвинение, затова че за периода от 22.05.2008 г. до 11.06.2008 г. в гр. София, противозаконно присвоил (като не върнал, а задържал за себе си) чужди (собственост на А.В.) движими вещи – парична сума в размер на 23758.61 лева, която пазел, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.

На 11.10.2017 г. СРП е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт по обвинението на Х. Ч. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 17198/2017 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав. По така образуваното наказателно дело е проведено едно съдебно заседание на 07.03.2018 г., в което на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 2 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в невъзможност по новото обвинение в словесната му част привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Прекратителното определение на СРС е протестирано от СРП и същото е потвърдено от въззивната инстанция с определение № 2933 от 29.06.2018 г., постановено по ВНЧД № 2906/2018 г.а на СГС, НО, V въззивен състав, което е окончателно.

След връщането на делото в СРП с постановление от 27.09.2018 г. на прокурор 4 при СРП наказателното производство по досъдебно производство № 15542/2010 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 30986/2008 г., НСН 22/2017 г. по описа на СРП, водено срещу Х. Ч. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, е прекратено поради липсата на достатъчно данни, които да обосноват извод за осъществено престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК – основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1, пр. 2 и чл. 243, ал. 2 и ал. 3 и чл. 199 от НПК. От представени по делото доказателства (л. 65 от делото) се установява, че препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил връчен на обвиняемия – ищец в настоящото производство на 04.10.2018 г., а на наследницата на пострадалия А.В.

(конституиран в наказателното производство като частен обвинител) на 22.10.2018 г., като постановлението не е обжалвано в предвидения в закона срок от легитимираните лица.

За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди и доброто му име, с което се е ползвал в публичното пространство и оказаното влияние върху него на воденото наказателно производство, са представени препис от заглавни страници на издадени от ищеца книги. Представени са също свидетелство за съдимост, издадено от Софийски районен съд - Бюро за съдимост и справка от вписвания на Адвокатски съвет – София, от които се установява, че ищецът Х. Ч. към дата 21.10.2021 г. е неосъждан и същият е вписан в адвокатската колегия от 14.09.2005 г., като не е спорно между страните, че през време на извършваната проверка по молбата до СРП и образуваното въз основа на нея наказателно производство, а и понастоящем, ищецът упражнява професионална дейност като адвокат.