Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 17.02.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Административно наказателно дело 327/2025
Вид
Решение № 11
Подписан
17.02.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Никола Петров Римпопов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.П.Р при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от Н.П.Р Административно наказателно дело № 20254150200327 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 53 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят "**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

М., ул. "**" № 5, представлявано от К.И,, чрез юрисконсулт И. А. обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Излага доводи за непропорционалност и несъразмерност с нанесената щета – неплащане на част от дължимата пътна такса. Цитира разпоредбата на чл. 9а от Директива **/ЕО на ЕП и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуване на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. Сочи, че с Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС по дело С-61/23 било прието, че разпоредбата на чл. 9а от Директива **/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него наказание за съразмерност не допуска система от наказания, която да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на п**, независимо от характера и тежестта и включително и когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез налагане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Твърди, че Съдът на ЕС, изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието, при отчитане характера и тежестта на нарушението. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от юрисконсулт А., моли да бъде отменен обжалвания електронен фиш. Излага че наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е несъразмерна и непропорционална на нанесената щета и извършеното нарушение. Моли съда 1 да постанови решение с което да с което да отмени издадения от АПИ електронен фиш. Сочи че становището на АНО е бланкетно.

Въззиваемата страна, чрез ю.к. Корфонозова е представила писмена защита, в която, поддържа електронния фиш, като правилен и законосъобразен. Намира, че нарушението е безспорно доказано от събраните по преписката доказателства. Сочи, че електронен фиш № ** е издаден при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Сочи, че електронните фишове на Агенция „П**“ се издават по образец, утвърден от председателя на Управителния съвет на АПИ (чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП). Процесният електронен фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 - място, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер па пътно превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на имуществената санкция, срока и начините за доброволното й заплащане. ЕФ се издават от Агенция „П**“, като не съдържат реквизити дата и подпис на издателя.

Счита, че срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в настоящия случай. Същите са относими към АУАН и НП, а ЕФ не е нито АУАН, нито НП.

Сочи че законодателят приравнява ЕФ на НП единствено по отношение на неговите правни последици. В този смисъл била съдебната практика, посочена в жалбата. Доколкото в закона не бил предвиден срок за издаване на ЕФ, трябвало да се прилагат правилата за давността по НК. Счита, че са неоснователни възраженията, че е нарушен принципа на пропорционалност, предвиден в законодателството на ЕС, като излага съображения в тази насока.

Моли съдът да постанови решение с което да приеме атакувания електронен фиш за правилен и законосъобразен и да отхвърли жалбата на „**“ ЕООД, като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира заплащане на разноски юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено: С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **, на "**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. "**" № 5, представлявано от Кирил Йорданов Иванов е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за това, че на 11.03.2023г., в 09:51 часа, е установено нарушение № F**, с ** 42 Т, регистрационен номер ** с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория EBPО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община С., за движение по път I-3 км 25+271, с посока – нарастващ километър, включен и обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посеченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, с което е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП, и санкцията е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.

2

3б от ЗДвП.

Нарушението е установено с устройство № 40201, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 25+271.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш от електронната система на 11.03.2023 г., в 09:51:43 часа, е заснет ППС с рег. № ** като от справката за собственост, се установи, че същото е собственост на дружеството жалбоподател „**“ ЕООД

Видно от представената по делото обратна разписка, електронният фиш е връчен на 04.12.2025г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка писмени доказателства- справка относно собствеността на ППС, статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№ ** – 2бр. снимки, известие за доставяне.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното: Жалбата е основателна.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

В случая, към 11.03.2023 г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП.

Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя, тъй като не е посочен вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС. По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН. Също така, това е обусловено от необходимостта да има конкретно, ясно и точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да може да упражни процесуалните си 3 права, включително и правото си на защита.

В обжалвания електронен фиш също е посочено, че за извършеното нарушение на чл.102,ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя се налага административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се прави разлика за конкретни обстоятелства за случая. Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл е и Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС по дело С-61/23 било прието, че разпоредбата на чл. 9а от Директива **/ЕО.

Предвид горното, съдът счита, че издадения електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е необходимо да обсъжда останалите наведени от жалбоподателя възражения.

По отношение на разноските: Право на разноски има жалбоподателят, но същия не претендира, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № ** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П**“, с който на "**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. "**" № 5, представлявано от К.И, за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.П.Р при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от Н.П.Р Административно наказателно дело № 20254150200327 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 53 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят "**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.

М., ул. "**" № 5, представлявано от К.И,, чрез юрисконсулт И. А. обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Излага доводи за непропорционалност и несъразмерност с нанесената щета – неплащане на част от дължимата пътна такса. Цитира разпоредбата на чл. 9а от Директива **/ЕО на ЕП и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуване на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. Сочи, че с Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС по дело С-61/23 било прието, че разпоредбата на чл. 9а от Директива **/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него наказание за съразмерност не допуска система от наказания, която да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на п**, независимо от характера и тежестта и включително и когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез налагане на