Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11015 от 06.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38391/2025
Вид
Решение № 11015
Подписан
06.06.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11015 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110138391 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ...... срещу Д. К. Х., с която е предявен регресен иск за сумата от 2011.08 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 10.01.2021 година на автомагистрала Хемус е настъпило пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от ответника. Към този момент, управляваният от него автомобил ........ е имал валидна застраховка Гражданска отговорност при ищцовото дружество. Вследствие на инцидента са причинени материални щети на лек автомобил ........, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1986.08 лева, включващо 1866.08 лева за щети по превозното средство и 120.00 лева за транспортни разходи. Претендира се и сумата от 25.00 лева, представляваща ликвидационни разноски. Ищецът основава регресната си претенция на факта, че към момента на събитието ответникът е управлявал моторното превозно средство с изтекло свидетелство за управление, поради което е бил неправоспособен.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като прави възражение за съпричиняване .

Той заявява, че автомобилът му е поднесъл и се е завъртял поради откачане на гума, след което се е блъснал в лявата мантинела и е спрял, а движещият се отзад лек автомобил ....... го е ударил. Според ответника, водачът на другия автомобил се е движил с несъобразена скорост, не е успял да спре и следователно е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Допълнително, ответникът прави възражение, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като ищцовото дружество е продължило да сключва с него застрахователни полици и да събира премии по тях, въпреки че му е било известно, че е неправоспособен шофьор с изтекъл срок на свидетелството за управление, и поради наличието на активна полица, застрахователят трябва да понесе отговорността за настъпилото застрахователно събитие.

1

Съдът квалифицира предявения иск като регресен с правно основание член 500, алинея 2 от Кодекса за застраховането. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, причинените вреди на третото лице, изплащането на застрахователното обезщетение и липсата на валидно свидетелство за управление на ответника към момента на инцидента.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, от които черпи права, включително направеното възражение за съпричиняване. С определение на съда е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че към момента на произшествието ответникът не е притежавал валидно и в срок свидетелство за управление.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна. От приетите писмени доказателства, и по специално Протокол за пътнотранспортно произшествие номер ....., се установява, че водачът на лекия автомобил ........ е реализирал самокатастрофа в лявата мантинела, от удара се е отклонил, реализирал е втори удар в дясната мантинела и последващ удар в движещия се по магистралата лек автомобил ......... Представените платежни нареждания и фактури доказват, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в претендираните размери. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. К. Х., който е водач на увредения автомобил ......... Свидетелят посочва, че е шофирал в дясната лента на магистралата, когато е забелязал как на изпреварвания автомобил ........ му пада гумата, колата започва да се върти, дава искри и се удря в лявата мантинела, след което удря и неговия автомобил. Свидетелят категорично заявява, че не е имало спор за вината и че предницата на неговия автомобил е претърпяла тотална щета с отворени въздушни възглавници.

На първо място в хода на съдебното дирене ответникът навежда твърдения че пътнотранспортното произшествие е настъпило внезапно поради откачане на гума на управлявания от него автомобил ........ при което колата е поднесла завъртяла се е и е била ударена от движещия се отзад автомобил ......... Ищцовото дружество от своя страна категорично твърди че инцидентът е настъпил изцяло по вина на ответника който е шофирал с несъобразена скорост загубил е контрол над управлението и е причинил процесиите материални щети.

Съдът като приложи относимите материалноправни норми и анализира задълбочено събраните по делото доказателства намира че в конкретната хипотеза не е налице случайно събитие или непреодолима сила по смисъла на закона. Съгласно императивните правила за движение по пътищата всеки водач носи пълна и обективна отговорност за техническото състояние на управляваното от него моторно превозно средство и е длъжен да го поддържа в изправност преди и по време на движение. Въпреки че от изслушаната и приета автотехническа експертиза както и от показанията на разпитания свидетел безспорно се установява внезапен характер на завъртането породено от изпадане на гума това обстоятелство не освобождава водача от отговорност. Техническата повреда възникнала по време на движение е риск който тежи изцяло върху собственика и водача на автомобила и не 2 представлява външно обективно и непредвидимо събитие което да изключва неговата вина.

Допълнително в приетия като официално писмено доказателство Протокол за пътнотранспортно произшествие с номер ..... от 10.01.2021 година ясно и категорично е отразено че произшествието е настъпило именно поради виновното и противоправно поведение на ответника изразяващо се в движение с несъобразена скорост и последваща пълна загуба на контрол над превозното средство. Назначеното вещо лице също категорично заявява пред съда че няма абсолютно никакви обективни данни автомобилът на ответника да е бил в състояние на покой и спрян в мантинелата към момента на удара а сблъсъкът е настъпил в лявата лента за движение докато автомобилите са били в динамика. Изложеното напълно оборва твърденията за изключителна вина на другия водач и прави възражението за съпричиняване изцяло недоказано и неоснователно.

Не на последно място по делото е безспорно установено и отделено като ненуждаещо се от доказване че ответникът е управлявал моторното превозно средство без да притежава валидно и в срок свидетелство за управление което пряко формира специалното законово основание по член 500 алинея 2 от Кодекса за застраховането за ангажиране на неговата регресна отговорност. Предприемайки управление на технически неизправен автомобил и бидейки неправоспособен водачът съзнателно и виновно е създал условията за настъпване на вредоносния резултат поради което съдът го намира за изцяло отговорен за реализираното събитие и следва да бъде осъден да възстанови изцяло изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.

Експертизата установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил ........, възлиза на 12143.87 лева, което значително надвишава действителната му пазарна стойност, определена на 4463.00 лева, поради което е налице тотална щета. След приспадане на стойността на запазените части, дължимото обезщетение за имуществени вреди възлиза на 3124.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Предявеният регресен иск се явява изцяло основателен и доказан. По делото е безспорно установено, че ответникът е управлявал моторно превозно средство без да притежава валидно свидетелство за управление, с което е осъществил специалното основание за регрес, предвидено в член 500 алинея 2 от Кодекса за застраховането. По отношение на направеното от ответника възражение, че е разполагал с активна застрахователна полица, сключена със застрахователя въпреки изтеклото му свидетелство, съдът намира същото за неоснователно.

Наличието на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност е абсолютна предпоставка за възникване на отговорността на застрахователя към увреденото трето лице и основание за изплащане на застрахователното обезщетение по принцип. Регресното право на застрахователя възниква именно защото е налице валидно застрахователно покритие, но водачът е управлявал моторното превозно средство в нарушение на закона, без да притежава валидно свидетелство за управление. Сключването на застрахователния договор касае самото превозно средство и не санира липсата на правоспособност на водача, нито дерогира изричното право на регрес на застрахователя, предвидено в закона при виновно причинено 3 произшествие от неправоспособен водач. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на другия водач остана недоказано. От събраните доказателства се извежда несъмненият извод, че произшествието е настъпило поради пълна загуба на контрол и завъртане на автомобила на ответника, като изключителната вина за настъпване на вредоносния резултат лежи върху него. Изплатеното от ищеца обезщетение е значително по малко от действително дължимото такова, изчислено от вещото лице, поради което регресната претенция е основателна в пълния предявен размер, включително и за доказаните ликвидационни разходи, възлизащи на 25.00 лева.

Относно отговорността за разноските, съобразно изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички надлежно доказани и направени по делото разноски. Ищецът е представил доказателства за извършването на следните разходи държавна такса в размер на 80.44 лева, депозит за вещо лице в размер на 300.00 евро и депозит за свидетел в размер на 15.00 евро, както и е претендирал заплащането на адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложените мотиви Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. К. Х. с ЕГН: ********** да заплати на ...... с ЕИК ........ сумата от 2011.08 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по заведена щета номер ........... и ликвидационни разходи по застраховка Гражданска отговорност за причинени материални вреди на моторно превозно средство лек автомобил ........ с регистрационен номер ....... вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.01.2021 година около 17:45 часа на автомагистрала Хемус в района на километър 419 с посока на движение от град София към град Варна, настъпило по вина на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.06.2025г., до окончателното й изплащане на основание член 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА Д. К. Х. с ЕГН; ********** да заплати на ...... с ЕИК ........ общо направените по делото съдебни разноски в размер на 1296.53 лева, представляващи 662.91 евро, в това число 80.44 лева, представляващи 41.13 евро, за държавна такса, 586.75 лева, представляващи 300.00 евро, за депозит за автотехническа експертиза, 29.34 лева, представляващи 15.00 евро, за депозит за разпит на свидетел, както и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, представляващо 306.78 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5