Решение № 8748 от 29.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8748 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110142425 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. К. ХР. , с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 797,73 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 902, вх. Б, ап. 31, аб. № 210390, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до изплащане на вземането; 101,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 04.02.2020 г.; 17,31 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.02.2010 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 04.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7653/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за сумите от м.05.2016 г. до м.02.2017 г., като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като в тази връзка сочи, че приложените към исковата молба Писмо от Столична община с изх. № СИС 19-ТД26-124/1/10.12.2019 г. и Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979 г. са събрани и приобщени в хода на друго дело и не могат да се използват в настоящото. В условията на евентуалност навежда възражения, че видно от посочените писмо и заповед, имотът е предоставен като обезщетение на К. Х. (наследодател на ответника) в ½ съсобственост с Гена Бориславова Х.а. С оглед изложеното счита, че не би могъл да отговаря за повече от ½ от исковата претенция, т.к. имотът бил съсобственост между К.

Х. и Гена Х.а, като след смъртта на К. Х. – неговата ½ ид.ч. преминала в наследство на ответника и другия длъжник по заповедното производство (Л. Х.-също починал).

Оспорва претенцията за дялово разпределение, като в тази връзка поддържа, че стойността на услугата следва да се заплати евентуално на третото лице помагач. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за услугата дялово разпределение за м.01.2017 г. и за м.02.2017 г. Относно лихвата върху услугата за дялово разпределение сочи, че доколкото не е предвиден срок за изпълнение, то купувачите изпадат в забава след покана, каквито доказателства в този смисъл поддържа, че липсват. Оспорва и дължимостта на претендираната лихва върху главницата за ТЕ, като по този повод твърди, че липсват доказателства за изпадането в забава на ответника. Оспорва представените от страна на ищеца доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 01.04.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 28.02.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7653/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. К. ХР. и Л. К. Х. за заплащане разделно при равни квоти /по 1/2 част за всеки от тях/ на сумата от 1595,46 лева – цена на топлинна енергия; 203,24 лева – мораторна лихва върху тази главница; 34,62 лева – цена на услуга дялово разпределение и 6,06 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от В. К. ХР., а длъжникът Л. К. Х. е починал на 04.04.2020г. – в хода на връчване на препис от заповедта за изпълнение. По делото е установено, че посочените в удостоверението за наследници на Л. К.

Х. лица /Анриет Павлова Х.а-съпруга и Павел Любомиров Х.-син/ са вписали отказ от наследството на Л. К. Х., поради което с Определение от 28.11.2020г., влязло в 2 сила на 09.12.2020г. производството по ч.гр.д. № 7653/2020г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК до конституиране на наследниците на Л. К. Х., и на „Топлофикация София“ ЕАД са дадени указания за предприемане на действията по чл. 230, ал. 2 ГПК в шестмесечен срок. Дадените от съда указания не са изпълнени, поради което с Определение от 12.06.2021г. влязло в сила на 29.06.2021г. съдът е прекратил производството по ч.гр.д. № 7653/2020г. в частта по отношение на длъжника Л.

К. Х. и е обезсилил заповедта за изпълнение в частта срещу този длъжник. В частта срещу длъжника В. К. ХР. производството по делото е възобновено и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането срещу този длъжник в едномесечен срок. Срокът е спазен от ищеца, поради което искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Страните по делото не спорят и обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че е предоставена услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено доказателство – Заповед № А-0-08-3157 от 18.10.1979г. на ИК на СОНС, по силата на която 3 процесният имот – Апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 902, ет. 3, е предоставен в обезщетение на осн. чл. 100, ал. 1 ЗТСУ на К. Ф. Х. за отчужден поземлен имот за построяването на блока. В заповедта е записано, че имотът се придобива в съсобственост при равни квоти от по 1/2 ид.ч. с Гена Бориславова Х.а – съпруга на К.

Фердов Х.. Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед. От приетото удостоверение за наследници от 12.04.1996г. на СО, район „Люлин“ се установява, че К.

Фердов Х. е починал на 17.01.1996г. и е оставил за наследници своите преки низходящи /синове/ В. К. ХР. и Л. К. Х., наследяващи при равни квоти. От приетото удостоверение за родствени връзки от 14.04.2022г. на СО, район „Люлин“ се установява, че Гена Бориславова Х.а е починала преди К. Ф. Х. на 05.03.1991г. и не е имало други призовани към наследяване лица освен нейния съпруг и двамата й синове. От приетото заявление-декларация за откриване на партида от 30.11.2000г. пък се установява, че В. К.

ХР. е приел наследството като е поискал от ищеца откриване на партида за имота на свое име. Следователно, от така събраната доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че считано от 17.01.1996г. ответникът В. К. ХР. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, поради което е страна /потребител/ по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия до размера на своята квота в съсобствеността.

Релевираното от ответника възражение, че преписът от заповедта за обезщетение бил издаден от Столична община, за да послужи по друго дело, поради което представлявал недопустимо доказателство, е неоснователно. За допустимостта и възможността съдът да се позове на определено писмено доказателство е без значение поради каква причина представящата го страна се е снабдила с него, а единствено дали искането за приемането му е редовно и своевременно и дали то е прието от съда по надлежния ред. В случая писменото доказателство е прието от съда в настоящото производство, поради което въпросът дали ищецът се е снабдил с него конкретно за целите на настоящото дело или за целите на предходно дело между същите страни, е без правно значение.

Както беше посочено, обстоятелството, че имотът е топлоснабден и ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в претендираното количество през процесния период е безспорно по делото. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от представените от третото лице – помагач индивидуални документи за дялово разпределение и протоколи. Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния период и имот след отчитане на резултата от изравнителните сметки, е 1595,64 лева, като вещото лице е установило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения за стари периоди и не е налице плащане на процесните вземания /такова не се и твърди по делото/. Ето защо предявената срещу В. К. ХР. претенция за цена на доставена топлинна енергия в размер на 797,73 лева /1/2 част от 1595,64 лева/ се явява изцяло доказана по основание и размер.