Решение № 5816 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5816 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100513965 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 13308 от 29.07.2023 г., постановено по гр. дело № 62734 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, е осъдил С. Д. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, месечна издръжка от 195.00 лева, считано от 18.11.2023 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, и е отхвърлил иска за разликата над 195.00 лева месечно до пълния предявен такъв от 350.00 лева. Със същото Решение е осъдил С. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка М. М. М., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 2 340.00 лева за периода от 18.11.2021 г. до 17.11.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 2 340.00 лева до пълния предявен такъв от 4 200.00 лева. Осъдил е С. Д. Г. да заплати на Софийски районен съд сумата от 374.40 лева – държавна такса.

С Решение № 17786 от 31.10.2023 г., постановено по гр. дело № 62734 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на основното решение текстът „ … считано от 18.11.2023 г. до настъпване на законна причина …“ да се чете „ … считано от 18.11.2022 г. до настъпване на законна причина …“.

Ищецът С. С. Г. (въззивник в настоящото производство) , действащ чрез неговата майка М. М. М., е останал недоволен от постановеното Решение от 29.07.2023 г. и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 250380 от 11.09.2023 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен искът за присъдена месечна издръжка за разликата над уважения 1 размер от 195.00 лева до размер от 270.00 лева месечно, и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за издръжка за минало време над 2 340.00 лева до размер от 3 240.00 лева, както и в частите, с които посочените суми по двата иска не са присъдени ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност като необосновано и постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът С. Д. Г. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна и незаконосъобразна. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 143, ал. 2 СК от С. С. Г., роден на 02.11.2017 г., действащ чрез неговата майка М. М. М.. Претендира се осъждане на ответника С. С. Г. да заплаща на ищеца издръжка за минал период от време в размер на 350.00 лева месечно за периода от 18.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба (17.11.2022 г.) или общо 4 200.00 лева за целия период, както и издръжка за бъдещ период в размер на 350.00 лева. Ответникът, в депозирания по делото писмен отговор, оспорва иска за издръжка за минало време, тъй като не му е било позволявано да я плаща. Моли съдът искът за минало време да бъде отхвърлен и в условията на евентуалност да бъде осъден да заплаща издръжка в минимален размер от 195.00 лева.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено, че ищецът е син на ответника (удостоверение за раждане на л. 4 от първоинстанционното дело), като това обстоятелство не е и спорно между страните. Ищецът живее с майка си (по признанията на страните).

От прието по делото удостоверение от „П.“ООД от 19.12.2022 г. бащата получава средно месечно брутно възнаграждение около 355.00 лева (л. 14 от първоинстанционното дело). Съгласно представените справки от НАП бащата е със средномесечно трудово възнаграждение в размер на 355.00 лева, а майката, към датата на устните състезания в първата инстанция, е безработна (л. л. 32 – 35 от първоинстанционното дело). Съгласно представените справки от НОИ ответникът се осигурява на 355.00 лева, а майката на детето е неосигурена (л. л. 27 – 31 от първоинстанционното дело).

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, първостепенният съд е намерил, че исковете са частично основателни. Изложил е мотиви за предпоставките за присъждане на издръжка и я е определил с оглед на нуждите на детето и доходите на бащата, като е определил месечна издръжка в размер на минималната от 195.00 лева, както за минало време, така и за бъдещ период от завеждане на делото до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване.

Във въззивната инстанция не са представени никакви доказателства.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.

Оплакванията, изложени от въззивника за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първата инстанция относно размера на издръжките за 2 минало и за бъдеще време, не се споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Правилно е определена месечната издръжка в размер на минималния размер от 195.00 лева и издръжката за минало време в размер 2 340.00 лева.

С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2024 г. минималната работна заплата за страната е 933.00 лева и следователно минималната издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, е 234.00 лева, определеният от първоинстанционният съд размер на месечната издръжка от 01.01.2024 г. следва да бъде увеличен с 39.00 лева. По делото няма доказателства за поголеми материални възможности бащата и специални потребности на детето, които да бъдат задоволявани с по-висока издръжка. Затова претендираният размер над 234.00 лева до 270.00 лева е недоказан и жалбата в тази част е неоснователна. Същото важи и за частта на жалбата, с която се претендира издръжка за минало време над 2 340.00 лева до размер от 3 240.00 лева.

Ето защо първоинстанционното Решение от 29.07.2023 г., в обжалваните части, се явява правилно в частта, в която е постановена издръжка за минало време и е отхвърлен иска до пълния размер от 3 240.00 лева (Решението в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 4 200.00 лева не е обжалвано и в тази част то е влязло в сила); в която е определена месечна издръжка от 195.00 лева и е отхвърлен иска до 270.00 лева за периода от постановяване на решението – 18.11.2023 г., до 01.01.2024 г. (Решението в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 400.00 лева не е обжалвано и е влязло в сила). Затова първоинстанционното решение в тази части е правилно и следва да се потвърди в тези части, а въззивната жалба в тези части - оставена без уважение.

Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки въззивникът дължи държавна такса в размер на 56.16 лева по сметка на СГС.

Искането във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решението в частите, в които върху присъдените суми по двете претенции не са присъдени ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, е неоснователно като несвоевременно направено. Нито в исковата молба, нито в устните състезания пред първата инстанция е поискано присъждането на лихви, а искането на такива с въззивната жалба е процесуално закъсняло. Затова първоинстанционното решение в тази част е правилно. Цитираната съдебна практика във въззивната жалба е неотносима към предмета на делото. Разпоредбата на чл. 146 СК е относима към съдебното изпълнение. В тази част жалбата следва да се остави без уважение.

По разноските за настоящото производство

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски, поради което и искането за присъждане на разноски в това производство следва да се уважи. В отговора на въззивната жалба е предявил претенции и за присъждане на разноски в първата инстанция, но същата е неоснователна, тъй като в първата инстанция такава не е претендирана нито в отговора на исковата молба, нито в съдебното заседание.

Въззиваемият е заявил искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция в 3 размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание на въззивната инстанция то е оспорено от другата страна като прекомерно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер по дела за издръжка е 500.00 лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е в минималния размер.

С оглед на изхода на делото в тази инстанция (частичното уважаване на въззивната жалба) искането за разноски на въззиваемия С. С. Г., сторени в това производство, е основателно в размер на 350.00 лева и следва да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство в този размер, а в останалата част искането се явява неоснователно.

Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 13308 от 29.07.2023 г., постановено по гр. дело № 62734 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, в частта, в която е отхвърлена месечната издръжка на С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, за размера над 195.00 лева до 234.00 лева, считано от 01.01.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, още 39.00 лева месечна издръжка (или общо 234.00 лева), считано от 01.01.2024 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13308 от 29.07.2023 г., постановено по гр. дело № 62734 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, в частта, с която е осъдил С. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на малолетното му дете С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 2 340.00 лева за периода от 18.11.2021 г. до 17.11.2023 г., и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за издръжка за минало време за този период над 2 340.00 лева до размера от 3 240.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13308 от 29.07.2023 г., постановено по гр. дело № 62734 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав, в обжалваната част, с която е осъдил С. Д. Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, месечна издръжка от 195.00 лева, считано от 18.11.2023 г. до 31.12.2023 г., и е отхвърлил иска за разликата над 195.00 лева до 270.00 лева за този период.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 56.16 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.