Решение № 1407 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5733/2025
- Вид
- Решение № 1407
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1407 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330205733 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25-0273-000392 от 26.08.2025г. на Началник РУ в ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Т. А.
М., ЕГН:********** за нарушение на чл.150 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. С. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В изпратеното писмено становище се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Прави се и възражение за прекомерност на разноските.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В РУ Хисар бил подаден сигнал от Н.Ц.Ц., че на 28.05.2025г., около 14.00 часа в *** жалбоподателят М. управлява АТВ, с марка КАМ – АМ, 1 модел 3ХНD, без регистрационни табели, с рама №***, собственост на В.С.К., ЕГН:********** от с. ***, без да е правоспособен водач. По повод подадения сигнал била извършена проверка от полицейски служители в РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив, които извършили обход в района на с.***, но не открили жалбоподателят М. да управлява посоченото АТВ. В хода на проверката били снети писмени обяснения от Н.Ц.Ц., М.Р.Я. и Т. А. М., в които само Ц. твърди, че е възприел управление на АТВ от Т. М..
На жалбоподателя М. бил съставен АУАН №460/25 /с бл. №0539683/ от 18.07.2025г. от Т. Д. Т. – ***, в който квалифицирал извършени от М. нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП.
С мотивирана резолюция №25 – 0273 – М000066 от 25.07.2025г. на Началник РУ Хисар в ОДВМР – Пловдив било прекратено административнонаказателното производство по съставения АУАН досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като било констатирано извършване на престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и материалите били изпратени на съответния прокурор.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Т. Д. Т., които съдът кредитира като непротиворечиви, обективни и достоверни.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства не се установява с нужната категоричност жалбоподателят М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Действително обстоятелството, че М. е управлявал ППС без да е правоспособен водач е посочено в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП като редовно съставен акт има презумптивна доказателствена сила.
Посочената презумптивна доказателствена сила на АУАН обаче е опровергана и оборена от доказателствата по делото. При разпита си актосъставителят заяви, че не е бил пряк очевидец на действията на М., както и че колегите му – полицейски служители по повод на извършваната проверка също не са установили М. да управлява АТВ в центъра на с. ***. Последното е изведено единствено от обясненията на лицето, подало сигнала и не е подкрепено с никакви доказателства. Поради това и следва да се приеме, че извършването му не се установява по категоричен и безспорен начин. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на НП, право на разноски има жалбоподателя, като в случая е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Ето защо, с оглед изхода на делото и съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 2 сумата от 400 лева, представляваща направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№25-0273-000392 от
26.08.2025г. на Началник РУ в ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Т. А.
М., ЕГН:********** за нарушение на чл.150 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. М., ЕГН:********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3