Решение № 2956 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2956 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100507003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5182/03.04.2023г. по гр.д. № 7450 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 65-ти състав „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на „Елко Транс”ЕООД, ЕИК 204100797 на основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 сумата от 7998,20лв., ведно със законната лихва о т 19.07.2021г, до изплащането й, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане на застраховано имущество – товарно ремарке м. „Ламберт” рег. № Е *********, собственост на „Елко Транс”ЕООД, реализирал се на 30.03.2018г. , покрит по договор за застраховка „Пълно Каско” полица № 0320170185020535/06.10.2017; сумата от 1886,20лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.04.2019г. до 18.07.2021г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1198,80лв ., к а т о са отхвърлени иска за горницата над 7998,20лв. до 15000лв. и за горницата над 1866,20лв. до 4445,84лв. и за периода от 15.08.2018г. до 31.03.2021г., като Елко Транс”ЕООД е осъдено да заплати на Дженерали Застраховане”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 328лв.

1 представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 107870/19.04.2023г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на

18.04.2023г- от ответника по исковете „Дженерали Застраховане”АД, ЕИК 030269049 в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото не било установено ищецът да е носител на процесното вземане, направил възражение за същото с отговора на исковата молба, но районният съд не се произнесъл по същото. Застрахован по договора било 3-то лице – УниКредит булбанк”АД, договорът бил сключен в полза на трето лице, само то имало право да търси от ответника плащане на суми по този договор.

Ищецът можел да иска изпълнение, но само в полза на бенефициента какъвто не бил случая. Плащането на сума от ответника на ищеца в размер на 9304,20лв. доброволно било след съгласуване с това трето лице, посочило на застрахователя по коя банкова сметка да бъде платена сумата. Размер на присъденото обезщетение бил неправилно определен. Неправилно било кредитирано заключението по автотехническата експертиза, следвало да се допусне друга експертиза, ремаркето било купено за значително по-ниска цена, вещото лице работело само по една оферта. Не бил изпаднал в забава на плащането на главницата, защото доказателства за прекратяването на регистрацията на ремаркето не били ангажирани. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Елко Транс”ЕООД, ЕИК 204100797 не е изразил становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 6953/19.07.2021г. по регистъра на ОС-Благоевград, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от Елко Транс”ЕООД, ЕИК 204100797 срещу „Дженерали Застраховане”АД, с която е поискал от съда на основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 да осъди ответника да му заплати сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва от 19.07.2021г., до изплащането й, представляващи неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по застрахован при ответника по застраховка 2

„Каско” полица № 0320170185020535/06.10.2017г. собствен на ищеца ремарке м. „Ламберт” рег. № Е *********, настъпили на 30.03.2018г. на ТИР-паркинг в района на гр. Симитли от пожар; сумата от 4445,84лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2018г. до подаването на исковата молба. Навел е твърдения, че е собственик на ремаркето, сключил с ответника договора за имуществена застраховка, покриващо риска „пожар”, застрахователна сума била 25000лв., през март 2018г. паркирал същото на ТИР-паркинг и там то останало 15-20 дни, на 30.03.2018г. гражданин подал сигнал за пожар, той бил потушен, но ремаркето било увредено до степен на невъзможност да бъде ползвано. До момента извършителят на пожара не бил установен, наказателното производство било спряно, поискал от ответника да му заплати обезщетението на 02.04.2018г., , представил и допълнително поисканите му документи, имало тотална щета, платена му била само сумата от 10 000лв., неплатени останали процесните суми. Претендирало е разноски.

Ответникът

„Дженерали

Застраховане”АД,

ЕИК

030269049в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че погасителната давност за вземанията била три години и бил изтекла. Ищецът нямал материална легитимация да предявява иска, защото застрахован по договора било трето лице. Платеното от ответника доброволно сума от 9304,20лв. на ищеца било направено след съгласуване н третото ползващо се лице- УниКредит Булбанк” АД и поради посочена от последното банкова сметка, по която да се платят сумите. Претендирания размер бил недължим, защото не съответствал на условията по договора. Причинените вреди на ремаркето били само онези за които била платена доброволно сумата, размер на същите бил правилно определен. Нямало причинно-следствена връзка между всички посочени вреди и процесния пожар. При този пожар ремарке не било увредено до степен да не може да се ползва по предназначение. При пълна загуба отговорността му била до 70% от стойността на ремаркето към дата на събитието съгласно Общите условия по договора. „Елко Транс”ЕООД придобило собствеността върху ремаркето на 22.08.2016г. за 9600лв. , налице било надзастраховане.

Не била изплатена изцяло премията, правел възражение за прихващане с дължимия остатък от 290лв. Не били представени доказателства за дерегистрацията на ремаркето и не дължал обезщетение за забава. Претендирало е разноски.

3

По делото са приети неоспорени от страните свидетелство за регистрация, , договор за покупка на МПС, съгласно които на 22.08.2016г.

Феличита”ЕООД е продало на Елко Транс”ЕООД полуремарке Ламбертхладилник, рег. № Е********* за сумата от 9600лв.

Приета е неоспорена от страните застрахователна полица № 0320170185020535/06.10.2017г., Общи условия, съгласно които на

06.10.2017г. Елко Транс”ЕООД като застрахован и Дженерали застраховане”АД като застраховател са сключили договор за застраховка „Пълно Каско” за товарно ремарке Ламберт, рег. № Е********* при застрахователна сума от 25000лв. за територията на Европа и на Турция за периода от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. с право на доверен сервиз, като застрахованият е заявил, че е запознат и приема Общите условия. Съгласно раздел ІІ от ОУ, клауза „Пълно Каско” включва риск пожар и експлозия.

Съгласно раздел Х, т. 64 от ОУ при тотална щета се изплаща обезщетение в размер на 70% от стойността на превозното средство към дата на увреждането, от която сума се приспадат изплатените обезщетения и предстоящите за плащане такива, а увреденото МПС съответно частите от него стават собственост на застрахователя. Съгласно раздел ХІІ, т. 71.34 „тотална щета” е увреждане при което разходите за ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС .

Приети са съобщение за произшествие, , статистически лист, писмо , телефонограма, експертно пожаротехническо заключение по ДП 7852зм185/2018г., Постановление за спиране на наказателно дело по ДП № 185/2018г., съгласно които на 30.03.2018г. в РСПБЗТ Благоевград е получено съобщение за пожар с материални загуби по ремарке рег. № Е********* собственост на Елко Транс”ЕООД по пътя за с.Черниче, община Симитли, на паркинг за тирове, ремаркето е било унищожено почти изцяло, точен механизъм за възникване на пожара не може да се установи, наказателното производство е спряно поради неустановяване на извършителя.

Прието е искане, опис, писма, съгласно които на 02.04.2018г. ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за вредите от пожара по ремаркето, сочейки че той е застрахованото лице по полицата от 06.10.2017г. и своя банкова сметка, по която да му бъде платено същото, на 04.04.2018г. ответникът е огледал ремаркето и е установил вреди по 40 елемента от него, 4 ответникът е поискал от МВР и от Прокуратура представяне на доказателства по наказателното производство, на 07.12.2018г. застрахователят е посочил на ищеца, че е налице тотална щета и следва да му представи доказателства за прекратяване на регистрацията.

Прието е заключение по единична авто-техническа експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед на ремаркето е посочило, че процесните вреди са настъпили при пожар, увредените детайли са за подмяна-панел, гуми, лайсни, джанти, стопове, гумени тампони, ел.инсталация задна част, задни врати, 6бр. въздушни възглавници окачване, задни и средни греди шаси-по 2 бр., 4 бр. калници. Вещото лице е посочило, че ходовата част на ремаркето също била увредена –спирачни барабани, спирачни агрегати, , накладки и др. , като с оглед на високата температура безопасността на ползването на ремаркето водело до нецелесъобразност на възстановяването. Ремарке не можело да се възстанови в състояние, което е безопасно за ползването му предназначение и било налице тотална щета. На вторичния пазар от запазените части можело да се реализира само хладилния агрегат, останалите можело да се предадат само за скраб. Пазарна стойност на ремаркето към дата на увреждане било 25132лв., 70% от стойността му била 17592,40лв. Последната сума съобразявала стойността на запазените части от 30%, в която били включени цените на хладилния агрегат, средна цена на който била около 5500лв.

С прието пред въззвиния съд заключение по тройна съдебноавтотехническата експертиза вещите лица след запознаване с документи по делото и проучвания на пазара, оглед на ремаркето от едно от вещите лица, са посочили, че хладилният агрегат е имал отделно захранване от останалата част на полуремаркето. Посочили са, че при сравнение на оферти за 7 ремаркета със сходни характеристики включително и година на производство и на оферти за още 34 ремаркета със сходни други характеристики с процесното, то действителната стойност на ремаркето към дата на пожар през март 2018г. е 35 341лв. Ремаркетата не били като автомобилите, защото ремаркетата не се ползвали ежедневно, а само от време на време – при необходимост. Затова при определянето на цената на ремаркето не била водеща годината на производство. В България не се произвеждали такива ремаркета, посочената държава на производство на ремаркето не означавало, че тези ремаркета са предназначени за пазара в държавата, в която е 5 произведено ремаркето, затова и съобразили посочените от тях оферти.

Щетите по ремаркето съответствали на описа на застрахователя. В резултат на пожара ремаркето било негодно за ползване по предназначение, защото при термичното въздействие върху носещи метални елементи, възли и агрегати се променяли якостните качества на тези елементи, възли и агрегати и не можело да се гарантира заложената им проектна механична якост. Размер на вредите надвишавал 80% от стойността на ремаркето и имало тотална щета .

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2018г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.