Решение № 42 от 19.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Добрич, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500485 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2929/21.10.2024г., подадена от Земеделска кооперация „Изобилие“ с ЕИК 834024382 със седалище и адрес на управление: гр.Балчик улица „Стара планина“ №2, представлявана от председателя Р. Б. Б., чрез адв.К. С., срещу решение №99/23.04.2024г. по гр.д.№403/2024г. на РС-Каварна, с което е осъдена да заплати на Г. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.***, сумата от 5446.48 лева,представляваща неизплатената наемна цена по договора за наем на земеделска земя за стопанската година 2021/2022г. от по 80/осемдесет/ лева на декар за отдадените от Г. Х. Х. с ЕГН ********** под наем 68.081 дка земеделска земя и сумата от 881.25 лева представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2023г. до 15.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на настоящия иск-17.07.2024г.,до окончателното изплащане на сумите.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при нарушения на процесуалния и в противоречие на материалния закон.

Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд да е налице основание за плащане на повече от договорената наемна цена, а именно изменение на договора относно размера и, извършено с конклудентни действия въз основа на решения на УС на кооперацията. Излагат се доводи по същество относно вида на облигационните отношения , размера на поетото от кооперацията задължение, неговото изпълнение в повече. Наемната цена в случая била определяема. Обичайно кооперацията плащала на два пътипървоначално на база предварителни разчети, второ плащане след реализиране на продукцията и ако има основание за изравняване. Неясно било как съдът стигнал до изводите,че водеща за задължението на кооперацията е 1 произведената, а не реализираната продукция. Необосновано приел, че ищецът има право да иска заплащане над уговореното и на база на счетоводните разчети, които не са крайни. Не ставало ясно с кои конклудентни действия и по какъв начин е изменен договорът и кои показатели са променени. В противоречие с правни принципи на договорните отношения съдът приел, че кооперацията може да изменя договора едностранно, че взетите от нея решения са задължителни за страните по договора. Излага и, че чрез конклудентни действия могат да се осъществяват волеизавления, за които не се изисква форма, а в случая договорът между страните бил сключен в писмена форма и в раздел V, т.4 договарящите се съгласили той да бъде изменян по взаимно тяхно писмено съгласие. Второ плащане на други наемодатели кооперацията извършила по своя преценка, а не в изпълнение на сключените договори за наем. За да претендира плащане в повече от договореното ищецът следвало да установи постигната между страните по договора уговорка за това. Уговорените с договора критерии за определяне на наемната цена не създавали задължение за Кооперацията да изпълни в повече от 30% от реализираната продукция.Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В писмен отговор вх.№2195/02.07.2025г., подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с начало 24.06.2025, когато е връчен препис от жалбата, насрещната страна оспорва жалбата, счита оплакванията в нея за неоснователни, като подробно анализира отделните доводи на въззивника, който счита да придава правно значение на факти и обстоятелства, които подкрепят изводите на съда.

Счита решенията на управителния съвет да са станали елемент от договорните отношения между страните според установените по делото обстоятелства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 13.05.2025г., когато е връчен препис от решението на обжалващия,отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

В предмета на гр.д.№403/2024г. на РС-Каварна са предявените с искова молба вх.№3304/17.07.2024г.по регистър на РС-Балчик, по която е било образувано гр.д.№434/2024г.на БРС, прекратено поради отвод на всички съдии от този съд и на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК с определение №644/12.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№483/2024г. на Окръжен съд- Добрич, изпратено за разглеждане от РС-Каварна, с която от Г. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.***, срещу ЗК „Изобилие“ с ЕИК 834024382 със седалище и адрес на управление: гр.Балчик улица „Стара планина“ №2, са предявени обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, посочени в лева с оглед валутата на страната към датата на подаване на исковата молба, които понастоящем се считат в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране на Зaĸoнa зa 2 въвeждaнe нa eвpoтo в Peпyблиĸa Бългapия и Peшeниe (EC) 2025/1407 нa Cъвeтa oт 08.07.2025 г. oтнocнo пpиeмaнeтo нa eвpoтo oт Бългapия, cчитaнo oт 01.01.2026 г., пpи фиĸcиpaн ĸypc 1,95583 лeвa зa eднo eвpo, а именно:

- с правно основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.232 ал.2 от ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2784.74евро/5 446.48лева/, представляваща неизплатената част от наемна цена по договор за наем на общо 68.081 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Ц.,общ.Б./конкретно посочени имоти/ за стопанската 2021/2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане;

- с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 450.58евро/881.25 лева/, представляваща обезщетение за забава плащането на главното задължение в размер на законната лихва за периода 01.05.2023г. - 15.07.2024г.

Обосноваващите тези искови претенции обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните по силата на договор за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г., неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на ответника-наемател за плащане на наемна цена за ползването на земята в пълен размер-дължал по 180лева/дка, изплатил по 100лева/дка, разликата от 80лева/дка не е изплатил.

Конкретно се излага, че ищецът като собственик на общо 68.081дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Ц.,общ.Б.-нива от 15.00дка масив 308, парцел 013; нива от 6.500дка, масив 329, парцел 022; нива от 6.500дка, масив 329, парцел 024; нива от 8.333дка, масив 329, парцел 025; нива от 8.333дка масив 329, парцел 026; нива от 16.666дка масив 329, парцел 027; нива от 6.749дка масив 312, парцел 017, сключил едногодишен договор за наем с кооперация „Изобилие“ гр.Балчик, с който предоставил на кооперацията временното и възмездно ползване на тези общо 68.081дка за стопанската 2021/2022г. срещу поето с договора задължение от наемателя да заплаща на ищеца наем в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя.

С протокол №230/22.03.2023г. от проведеното редовно заседание на Управителния съвет на кооперацията-наемател било взето решение за изплащане на рента на земеделската земя, обработвана от кооперацията за стопанската 2021/2022г., в размер на 180лева на декар. Решено било тази рента да се изплаща за масиви,които са с площ по-голяма от 3 дка,както и повисока категория земя, за земи от 5,6 и 7 категория,които са по-ниско плодородни, да бъде по 100 лева, а за маломерните,които са трудно обработваеми рентата да е по 60 лева на декар. Отдадената от ищеца под наем на кооперацията земеделска земя била с категория по-висока от 5,6 и 7 категория, никой от масивите не бил маломерен. В нарушение на решението на УС от 22.03.2023г. за отдадените под наем общо 68.081дка за стопанската 2021/2022г. на ищеца била изплатена само сума в размер на 6 808,01 лева, т.е. по 100 лева на декар,като остатъкът от 80 лева на декар,в общ размер на 5 446.58 лева,не бил изплатен до подаване на исковата молба.

Излага се и, че обичайното плащане на рентата за земеделските кооперации в област Добрич се извършва на две части -първата се изплаща преди Коледа,а втората част преди Великден. При многократните разговори с председателят на кооперацията, последният отказвал да му изплати целият размер на полагащата му се рента за стопанската 2021/2022г.,с мотив,че на 3 извънредно събрание на УС на ЗК „Изобилие“ на 19.05.2023г. е взето решение,да не се изплаща рента в пълен размер на напускащите членове на кооперацията,които не са сключили договор за наем за стопанската 2022/2023г.,между които е и ищеца. Ищецът се снабдил с протокола от извънредното заседание на УС на ЗК „Изобилие“ от 19.05.2023г. и установил да е взето решение по т.2 за потвърждаване на предходни решения на ЗК „Изобилие“ за диференцирано плащане на рентно задължение-при маломерни парцели, напускане на кооперацията, неподновили договори и с оглед категорията на земята. В отговор на искането му кооперацията да му предостави копие от решение на УС относно размера на дължимите плащания за наетите земеделски земи за стопанската 2021/2022г. за тези наемодатели,които не са напуснали кооперацията и не попадат в обхвата на решенията,посочени в протокола от заседанието на УС от 19.05.2023г., получил незаверено копие от последната страница , вероятно от Протокол от заседание на УС на ЗК „Изобилие“, без посочена дата,но с положени подписи на членове на УС,от която било видно,че е взето решение да се раздаде рента в размер на 80 лева на декар,като членовете на УС и КС да не получават сега рента,а до края на юли. Това решение относно размера на рентата от 80 лева се отнасяло именно за втората част от рентното плащане/Великденското/,което не било изплатено на ищеца. Излага и, че взетото решение по т.2 от извънредното общо събрание/заседание/ на УС на кооперацията от 19.05.2023г. за диференцирано плащане за стопанската 2021/2022г. по отношение на напускащите кооперацията и неподновили договорите си за наем е незаконосъобразно. В наемния договор липсвала клауза , съгласно която наемодателят да бъде санкциониран с неплащане на цялото рентно задължение при несключване на договор за наем за следващата стопанска година , липсвало и анекс в този смисъл. Налице било едностранно грубо нарушаване на сключения договор. Плащанията на ренти за стопанската 2021/2022г. се извършвали по решение на УС на кооперацията, взети с протокол №230/22.03.2023г., който протокол не обективирал взето решение за диференцирано плащане.Последващото решение да не се изплаща пълния размер от 180лева при неподновяване на процесния договор за следващата стопанска година противоречало на ЗК, на Устава на коопарцията и на добрите нрави. Нито в ЗК, нито в Устава били предвидени такива санции при напускане на кооперацията или при неподновяване на договорите за наем. В Законът за задълженията и договорите също никъде не била предвидена имуществена санкция за наемодателя при нежелание от негова страна да сключи нов договор, респ.да продължи дейстието на договор за наем, чийто срок е изтекъл. Решението на кооперацията противорчало на добрите нрави защото при едни и същи идентични клаузи се определяло самоволно и субективно диференцирано плащане. Въз основа на взетите решения с протокол №230/22.03.2023г.били извършени плащания на наеми/ренти от по 180лева/дка като незаконно санкционирани били само няколко наемодатели, които са подали заявление, че няма да подновят договорите си за следващата стопанска година.